Следите на душите
Д-р Н. Не звучи много убедително. Душата на Карл ли е била баща ти в предпоследния живот? К
Изтегляне 1.91 Mb.
|
Свързани:
Пътят на душите
- Навигация на страницата:
- Д-р Н.
| Д-р Н. Не звучи много убедително. Душата на Карл ли е била баща ти в предпоследния живот?
К. Не. Д-р Н. Кой беше най-важният ти урок и в двете прераждания? К. Да съхраня истинския си характер въпреки враждебността на хората. Така ще стана по-силна душа. Д-р Н. Убеден съм, че ще успееш, Рей. Но ми се струва, че не е зле да забавиш темпото, като избереш няколко лесни живота за разнообразие. Нима е толкова лошо да си отдъхнеш и изградиш по-солидна основа, за да запазиш характера си по-нататък? К. (явно раздразнен от предложението.) Не! Казах ви, че не мога да постъпя така, и Икс-акс го знае. Силата ми е в постоянството в борбата с враждебния свят. Жестокостта на Карл беше изпитание, доколко съм се възстановил след живота си на сираче, и аз не се провалих. (решително) Научих доста полезни неща за следващите си прераждания и споделям с Карл, за да го успокоя. Д-р Н. Как стигате до помирение в духовния свят? К. (по-тихо и замислено.) Когато оставаме насаме, решаваме да обменим мислите си и всички спомени от живота заедно. Д-р Н. Това ли е пълният мисловен обмен, за който съм чувал? К. Да, всяка частица от характера ми като син на Карл през отминалия живот преминава в него, докато той проектира в мен всички свои спомени като мой баща. Преживяването е много лично... и полезно. В групата ми го наричаме „предаване на чашата на страданието". Д-р Н. Пълна откровеност ли постигате така? К. Тук не може да има заблуда. Д-р Н. Дълго ли продължава този обмен? К. Не, кратък е, но пълен. След него всеки от двама ни познава изпитанията и тревогите, болката и гнева и породените от тях реакции от гледна точка на другия, защото сякаш наистина влиза в тялото му от последния живот. Разменяме ролите си. Д-р Н. Този мисловен обмен води ли до опрощение? К. Много повече. Представлява неописуемо сливане на две съзнания. И двамата преживяваме обстоятелствата, които са ни накарали да направим някои избори. Усещам неудовлетвореността на Карл, както и той моята. Когато обменът е осъществен, въздействието му е толкова силно, че няма нужда от взаимно опрощение. Всеки от двама ни прощава на себе си, след което се лекуваме. Разбирането е пълно. Ще опитаме отново в по-различен живот, докато се справим както трябва. След първите неловки моменти от срещата си в духовния свят Рей и Карл отново са се почувствали спокойни и щастливи в духовната си група. Това не означава, че поведението на Карл изведнъж е оправдано. При прегледа и оценката на живота, преди да се види с Рей, Карл ясно си е дал сметка за безкрайната болка и страдание, които е причинил на сина си. Тук действат две сили. Първата от тях е потенциалното потискане на истинския характер на душата от биофизическите черти на обитаваното тяло, както и въздействието на специфични околни влияния. Вторият фактор е ролята, която й е поверена в причинно-следствения кармичен поток. Всички прераждания са нишки, от които е изтъкана пъстрата безкрайност на съществуването ни. Ако някой роднина или приятел е жесток и непреклонен или може би безразличен към нас в живота, виждаме само външния образ, а не целия истински характер на тази душа. Изпълняването на роли в живота винаги има смисъл. Ако сте израснали, в особено трудни отношения с някого от родителите си, както Рей с Карл, задайте си въпроса: какво научих благодарение на този човек, което не бих узнал, ако го нямаше в живота ми? Рей е имал трудности и в сегашния си живот и се е пристрастил към опиати. Все пак на четиридесет и пет годишна възраст проявява воля и се опитва да промени нещата. Сам сподели, че връщането към истинската му - същност по време на сеанса ни му е помогнало много. Душата на Карл сега е по-големият брат на клиента ми и двамата са израснали в противоборство. Много от обстоятелствата от миналия им живот се повтарят, но въпреки това са доста по-близки като братя, отколкото тогава като баща и син. Без да погребва неприятните спомени от този живот, душата на Рей живее в психически по-здраво тяло. Този път душата на Ан, главна героиня, се е преродила в негова майка вместо дъщеря. Принадлежността й към по-старо поколение от неговото придава по-различно измерение на настоящия му живот. Герсхен Кауфман е написал: „Срамът е вид душевно убийство." Един от важните уроци в живота на рей е борбата със срама. Срамът потиска съзнанието, защото събужда чувства за малоценност. Може да бъде толкова непреодолим, че затвореното човешко съзнание да спре душевното развитие. Но Рей е изключително решителна душа, която, както видяхме, не желае да прекъсне поредицата тежки животи, за да си почине. Става все по-силен с всеки труден живот. Случай 47 показва, че някои души в поредица прераждания искат тела с един и същ темперамент, който е предизвикателство за слабостите на душевния им характер. И Рей, и Карл лесно се поддават на лоши навици при определен тип телесна химия. А защо продължават да молят за този тип тела? За да добият опит. Всяка нова депресия води до поредната доза, но Рей е твърдо решен да се пребори с това, преди да продължи. Зная, че тази душа напредва. Рей ми каза, че след два несполучливи брака най-сетне е срещнал жената на мечтите си, но трябвало да бъде чист от наркотици и алкохол, за да я оцени. Оказа се, че бъдещата му съпруга е душата на Мериън. Ще завърша с няколко думи за синдрома „криеница", поради който е възможно отначало душата да не вижда ясно някого от членовете на групата си. Когато това се случи с някой клиент в кабинета ми, може би душата, която е скрита от съзнателното му полезрение, ще окаже огромно влияние по-нататък. Спомням си една млада вдовица, която дойде при мен, докато все още бе в траур заради покойния си съпруг. В особено емоционална сцена той й каза да бъде силна и всичко ще се оправи. Тя сподели: „има и още някой. Тъмен силует, снишил се зад останалите. О... Това е душата на бъдещия ми съпруг. Сигурна съм... Но все още не се познаваме в този живот. Не бива да разбера кой е точно сега, за да не разваля спонтанността на срещата ни." Взаимодействие между духовните групи Както споменах, почти никоя млада душа не напуска своята учебна зона. Особено докато са в първо и второ ниво, пространствата, предназначени за тях, остават неприкосновени и никой не нарушава границите между класните стаи. Тези правила се основават на уважението на всички души към правото на другите общности да работят необезпокоявани. Духовните класни стаи не са като земния модел, при който трябва да търсим извинение за отсъствията си. Душите са свободни да не участват във всички занимания на групите си. Ако някоя от тях се нуждае от уединение или иска да се заеме със самостоятелна работа, която й се струва полезна за развитието й, е свободна да се отдели от приятелите си за толкова време, колкото желае, стига да не пречи на останалите групи. Установих, че душите не са задължени да учат и някои прекарват доста време в почивка. Все пак повечето, с които съм разговарял, се чувстват неудовлетворени, когато не участват в общ проект на групата си. Мотивът, който ги движи, е стремежът им към развиване на определени способности. Поради подобна причина повечето души не желаят да се включват по средата на заниманията на други групи. Открих, че никои две общности, макар и съседни, не са на съвсем еднакво ниво във всички раздели на обучение. Така че, независимо от нивото на развитие, не винаги е лесно душата да посети чужда класна стая и да научи нещо от работата там. Гостуването между членове на духовни общности е избирателно и има определена цел. Обикновено става по покана на някой учител и е по-скоро изключение, отколкото правило в духовния свят. Има групи, които общуват с гостите, но други - сякаш не ги забелязват, освен извън учебните зони. Когато душите стигнат до края на второто ниво на обучението си, започват да полагат големи усилия. Именно на този етап клиентите ми най-често разказват за посещения при други общностни групи. Ето какво сподели за такова гостуване говорещият в следващия случай: • случай четиридесет и осми • Изтегляне 1.91 Mb. Сподели с приятели:
|