Д-р Н.Докато се приближаваш към тези души, как са се подредили, за да те посрещнат?
К. Мммм... В нещо като полукръг и аз трябва да застана в средата.
Д-р Н. Искам да си представиш разположението им като циферблат. Ти си в центъра, където се намират стрелките. Точно срещу теб е дванадесет часа. Вляво се пада девет, а вдясно - три часа. Разбираш ли?
К. Да, но водачът ми Иксакс в момента е точно зад мен.
Д-р Н. Това е обичайна позиция за такава среща, Рей. Да кажем, че учителят ти стои между седем и пет часа. Сега ми кажи от коя посока идва първият, който те поздравява?
К. Отляво... Където е девет часа.
Забележка: Първата душа, която идва да ни приветства, винаги е важна за нас.
Д-р Н. Добре. В мъжки или в женски образ се явява, или като безполово същество?
К.(нежно.) Това е съпругата ми Мериън.
Д-р Н. Накъде се придвижва в момента?
К. Допира ръце до лицето ми... Целува ме нежно и обгръща главата ми.
Всяка душа има свой начин за посрещане на новопристигнал партньор. След Мериън бабата на Рей изцяло го обвива с любящата си енергия като наметало. После се приближава дъщеря му Ан. Част от енергията й все още е на Земята, защото животът й не е завършил. Въпреки намалената си енергийна маса Ан притиска Рей, силно го залюлява и се засмива на смущението му.
Щом продължихме по посока на часовниковата стрелка, забелязах, че клиентът ми става нервен. Предположих, че някой важен член на духовната група е скрит от погледа на Рей. Наближихме края на полукръга и настроението му започна да се променя, когато се сблъска с нещо, което наричам синдром „криеница" - някоя душа е застанала зад друга. Понякога това е просто шега, като детска игра, но не и в този случай.
Д-р Н. Всички ли се изредиха?
К.(смутено се раздвижва на стола в кабинета ми.) Не... Виждам нечия сянка зад леля Бес.
Д-р Н.(след като го успокоявам и окуражавам.) Рей, кажи ми какво точно става по-нататък. К. Сега виждам ярка светлина. (явно познал някого.) О... това е баща ми... Карл. Скрил се е зад другите. Иска да бъде последен. Избягва ме. Чувства се неловко в този радостен миг... Толкова прегръдки, смях и вълнение. Баща ми не иска да се появи пред мен точно сега. (мрачно.) И аз не желая да го виждам.
Забележка:Малко по-късно в сеанса отново ще се върна към душата на Карл.
