К.(смее се.) Жалко, че не познавате Икс-акс. Предпочита да използва чувството си за хумор, вместо да се държи като наставник.Никога не ни принуждава, защото знае, че и двамата с Карл не обичаме да ни заповядват. Икс-акс ни въздейства така, че да повярваме, че сами сме стигнали до едно или друго решение. (замълчава за момент.) Оставя ме да мисля, че е твърде отстъпчив с мен, и кара съвестта ми да заговори. Държи се по-скоро като треньор, отколкото като режисъор.
Д-р Н. Радвам се, че имаш такъв водач, но какво общо има всичко това с теб и Карл и злополучната връзка между вас в миналото прераждане?
К.(търпеливо.) В предпоследния си живот бях сираче и усвоих доста лоши навици. Загубих истинската си същност. Имах нужда от пробуждане.
Д-р Н. В какъв смисъл?
К. Като дете не получих никакво възпитание. Майка ми почина. Самотните деца или оцеляват, или се пречупват. Проблемът беше... че колкото по-силен и самоуверен ставах, толкова по-малко ме беше грижа за другите. Свикнах да вземам, без да давам почти нищо в замяна. Мислех, че всички хора са ми длъжници.
Д-р Н. Слушай, Рей, нима е било нужно да стигаш до такава крайност? Защо не си предпочел живот с любящ баща вместо с Карл, за да компенсираш страданията си на сираче?
К.(свива рамене.) Би било твърде лесно. След живота ми като сираче Икс-акс ме попита: „Навярно сега си готов да се преродиш в глезено дете с ласкави родители?" Аз отговорих: „Всъщност не звучи никак зле." после водачът ми добави: „Искаш ли да уредим да бъдеш единствено дете в заможно семейство?" позабавлявахме се с този сценарий и Карл се включи в обсъждането с няколко реплики, че искал да влезе в ролята на богатия ми баща и да харчи парите си за коне. Обожава конете.
Д-р Н. И как стигнахте до идеята за живот в напрежение и вражда?
К. Икс-акс ни познава много добре. Твърде напреднал съм, за да приема лесен живот. Накрая пожелахме да ни изпратят заедно, но при тежки обстоятелства.
Д-р Н. Не беше ли вредно за теб да прекараш два поредни живота в самота и отчуждение? Питам се дали двамата с Карл наистина сте научили нещо от тези толкова лоши отношения помежду си като баща и син.
К.(кратка пауза, докато замислено потрива длани.) И да, и не. Вярно е, че се опитах да използвам отчуждението си и в двата живота като извинение за липсата на значителен напредък, но в последния поне имах баща, който не ме изостави. По-добре се справих с жестокостта на Карл, отколкото с пълната самота в предишния живот, когато бях сираче.
