Д-р Н. Би ли казал, че това се дължи на прагматичното убеждение на хората, стремящи се към собствено благополучие, че целта оправдава средствата?
К. Да, което е в противоречие с универсализма.
Д-р Н. Виждаш ли някакво възможно разрешение на конфликта между универсализма и суровия индивидуализъм в човешките отношения?
К. Благодарение на усилията си да направим света по-добър най-сетне ще преодолеем нетолерантността
Към различните. Потребността от лично социално положение поражда този конфликт, защото то се
Отъждествява с постигането на щастие.
Д-р Н. Значи нашата дилема се дължи на поставянето на желанието за лично щастие и индивидуалните цели над облекчаването на страданията на човечеството?
К. За много от жителите на тази планета това е дилемата на егоизма.
Д-р Н. Би ли могъл да се спреш по-подробно на този въпрос? Искаш да кажеш, че по природа хората не са толерантни и милосърдни същества?
К. Повечето се сблъскват с тази дилема, макар и много от тях да не смятат, че егоцентризмът е техен проблем. Това е най-голямото изпитание в земния живот, което прави работата ми тук толкова сложна. Моралният и етическият урок, който душата трябва да усвои на Земята, е да надделява над инстинктите и самата природа на тяло, чиято първа грижа е собственото му оцеляване. Болката на другите остава на заден план.
Д-р Н. Не откриваш ли в човешките същества вродена доброта, която да се съчетава с душевното съзнание?
К. Разбира се, че откривам, важна част от специалността ми е да развивам този елемент на доброта, докато се превърне в естествена реакция на различните обстоятелства на Земята.
Д-р Н. Неизбежно ли е противоречието между стремежа към себеутвърждаване и загрижеността за другите на тази планета?
К. Личните идеали и ценности биха могли да доведат до щастието на цялото общество, ако напълно осъзнаем, че чистото душевно съзнание е главната ни сила.
