Д-р Н. Не разбирам защо са те изпратили в един мъртъв свят.
К. Не е мъртъв, а по-скоро пуст. Когато пристигнахме за обучение, приехме прозрачна форма, подобна на хуманоидния образ на някогашните галатяни. (Смее се.) Д-р Н. Разкажи ми за тях.
К. Тъкмо за това си мислех... Бяха жълтеникаво-зелени хора, много високи и гъвкави, без видими стави... Имаха огромни членести очи като на насекоми...
Д-р Н. Какво представляваха като народ?
К. Галатяните бяха мъдри, но безразсъдни... като нас. Започнаха да вярват, че са неуязвими.
Д-р Н. Но каква е целта на идването ти тук, нали всичко е изчезнало?
К. Нима не разбирате, линиите на тяхното време все още съществуват. Тук сме, за да се упражняваме да навлизаме в миналото. Това е екзотичен свят с изпочупени космически платформи, които все още обикалят около планетата. На повърхността има големи сфери, които някога са били жилища, а сега са празни и се рушат... В старите учебни сгради са поникнали растения и навсякъде са разпилени отломки от руините на тази велика цивилизация...
Д-р Н. Какво точно правите с приятелите ти, Обидом?
К. Насочваме енергията си като лъчи и се носим през коридорите на миналото им. Един от учителите ни помага да синхронизираме вибрациите си така, че да влезем в определени периоди от галатянската история. Успехът ни е частичен, защото нямаме опит... но някои сцени от могъществото им наистина оживяват.
Д-р Н. Значи нищо от миналото не се губи напълно?
К. Да, въпреки че галатяните вече не съществуват, в известен смисъл всичко, което са направили, все още живее... Триумфите и паденията им... Можем да се учим от техните грешки. Бих могъл да възстановя образи на хора от миналото и разговорите им в определени моменти... И мислите им, преди да бъдат завладени от друга цивилизация и асимилирани от културата й далеч оттук. Галатяните имаха музикален език, който отеква в изпочупените им космически кораби и опустелите им улици.
