Следите на душите
Д-р Н. Каква е крайната ти цел, Обидом? К
Изтегляне 1.91 Mb.
|
Свързани:
Пътят на душите
- Навигация на страницата:
- Случай шестдесет и четвърти •
| Д-р Н. Каква е крайната ти цел, Обидом?
К. Когато стана експерт, ще бъда съветник на планиращите специалисти, които предначертават определени ситуации за хората... Ще помагам на изследователите В библиотеките... И координаторите в сферата за избор на живот (т. е. „пръстена"). Такива неща. Д-р Н. Обидом, имам един личен въпрос Към теб. Ако съм душа с малко свободно време между преражданията си, бих ли могъл да се върна в родния си град - такъв, какъвто беше в детството ми, и да се видя отново сред семейството и приятелите си в сцени от миналото? Нямам предвид да пресъздам всичко това в духовния свят, а наистина да се върна на Земята като безплътно същество, както ти си отишъл на Галат. К. (Усмихва се.) Да... въпреки че може би ще се нуждаете от помощта на талантлив учител, докато се научите. Но не се надявайте да се намесите в оригинала и да направите промени. (С насмешка.) Не забравяйте, че ще бъдете призрак. Свободната воля На една от лекциите ми във Ванкувър неспокойна жена стана и силно извика: „Вие, съвременните гуру, от една страна, твърдите, че имаме свободна воля да правим избор в живота си, а от друга, че е предначертало да следваме определен план поради кармата си от предишни прераждания. Каква е истината? Аз нямам свободна воля, защото съдбата ми зависи от сили, които не мога да контролирам. Животът ми е мъчение." След края на беседата седнах до тази жена за няколко минути и узнах, че наскоро деветнадесетгодишният й син е загинал при катастрофа с мотоциклет. Хората погрешно смятат, че свободната воля и съдбата са две противоположни сили. Не разбират, че съдбата представлява резултат от постъпките ни в множество прераждания в продължение на хиляди години. Във всеки от тези животи сме имали свобода да избираме. Към това се прибавя и фактът, че може би съзнателно сме се поставили в ситуации, които изпитват реакциите ни на определени събития в настоящия живот, без човешкото съзнание да проумява това. Тук също има личен избор. Приели сме едно тяло поради много причини. Младият мотоциклетист, както сподели майка му, е живял за скоростта и явно е изпитвал удоволствие от опасната си мания. Понеже в предишния раздел, за Времето, засегнах темата за вероятностите и възможностите за бъдещето, е уместно да разгледам по-подробно влиянието на свободната воля. Прераждането не би имало смисъл, ако целият живот беше предопределен. В бележките си за линиите на времето изказах предположение, че може би бъдещето съществува в много реалности. Предчувствията на някои хора могат да се потвърдят или опровергаят. Ако някои види себе си да загива някъде в определен момент, а не се случи, това означава, че потенциалното следствие е било само най-ужасната алтернатива. Според философията на детерминизма, която отрича свободната воля, един източник или група по-низши духове носят отговорност за планетата Земя, обитавана от хора, които страдат от болести, мъка, глад и страх. Живеем в свят на земетресения, урагани, наводнения, пожари и други природни бедствия, над които нямаме власт. Често съм казвал, че душите смятат Земята за много трудно училище. Най-важният урок на Земята е да преодоляваме планетарните и личните разрушителни влияния в живота и с нови сили да продължаваме напред. До голяма степен идваме подготвени за това, което ни очаква. Понякога кармата изглежда наказателна, но има справедливост и равновесие, което често не осъзнаваме в мъката си. Страхът се поражда от раздялата с духовната ни сила. Предварително сме знаели за някои от предизвикателствата в живота си и сме го избрали за добро. Неприятните случки с телата ни не се смятат от душите за нещо вредно, както се опитах да покажа в много случаи, като последния - с жената от Амарило, станала жертва при престрелка. Самата воля на истинското ни „аз" притежава силата да се противопостави на слабостите в характера, особено при сурови обстоятелства. Имаме свободата отново да изградим живота си след катастрофално събитие, ако пожелаем да поемем отговорността. По-важна от изпитанията в Живота е нашата реакция на събитията и справянето ни с последиците от тях. Това е главната причина за амнезията на душевното съзнание. Вече изтъкнах, че обикновено душата не вижда всички алтернативи за вероятните бъдещи събития в предстоящия си живот. За това има основателни причини, въпреки че при някои хора спонтанно се появяват спомени от духовната им памет. Амнезията дава възможност за проява на свободната воля и решителност, без бремето на несъзнателни спомени за това, което сме видели в зрителните зали. Докато сцените от предстоящия живот, които ни се представят, са избирателни, от случаите ми става ясно, че можем да проследим всички главни алтернативи след края на живота. Имам кратък, но много показателен пример за свободната воля, който разкрива как дори безплътните души понякога са изненадани от неочаквана развръзка, променила целия развой на живота. Имах клиент, който е загинал в битката при Гетисбърг през 1883 г. като новопостъпил войник във федералната армия. Казвал се Джон и живеел в малко селище близо до Гетисбърг. Макар и едва шестнадесетгодишни, Джон и любимата му Роуз вече говорели за женитба и за бъдещето. В нощта, преди да започне тридневната битка, офицер от федералните войски пристигнал в родния край на Джон да потърси цивилен младеж, който умее да язди и би могъл да разнася телеграми. Джон нямал намерение да постъпва в армията, понеже бил твърде млад и майка му се нуждаела от неговата помощ във фермата си. Федералният офицер го открил, обяснил набързо спешната необходимост и обещал, че службата му ще свърши веднага щом приключи битката. Джон бил добър ездач и импулсивно се съгласил да съдейства на армията, защото „не исках да пропусна възможността за голямо приключение". Наложило се да тръгне незабавно и не успял да се сбогува с никого. На следващия ден бил убит. Още докато се носел над тялото си, Джон не можел да повярва, че вижда себе си мъртъв. При завръщането в духовната си група бил посрещнат от Роуз - тази част от енергията й, която не взела със себе си на Земята. В мига, когато го видяла, тя извикала: „Защо се връщаш? Трябваше да се оженим!" Скоро духовните партньори разбрали, че Джон е направил внезапен избор, който го е отклонил от най-вероятния ход на живота му. Все пак от всеки кармичен път има някаква полза, какъвто е бил случаят с краткото приключение на Джон в армията. Попитах този клиент дали в зрителната зала е наблюдавал сцената на случилото се В Гетисбърг. Той отговори: „Не, приех живота, който ми показаха до шестнадесетата година, защото знаех, че имат основателни причини да ми разкрият само това, което е нужно да зная предварително. Вярвам в преценката на водачите си." Джон , момчето войник, не е видял възможността за гибел при Гетисбърг и това е типично при подобни случаи. А когато вероятността от ранна смърт е толкова голяма, че е необходимо планиращите експерти да ни обясняват ползата от избора на тези тела? Познавам регресионисти, които са имали множество случаи на героични души, приели съдба на жертви на холокоста в нацистка Германия. Аз също съм имал такива случаи. Може би затова толкова много от тези души от лагерите на смъртта сега имат нов Живот в Америка. При всеки вид страдание получаваме възможност за избор. Понякога, когато е особено тежко, душите предварително се подготвящ за това, което ги очаква, като участват в репетиции за живота, както в следващия цитат: „Спомням си, че веднъж минах покрай голяма група души в подготвителен клас, събрани в амфитеатрална сграда. Всички слушаха инструктор, който говореше за смисъла на предстоящия им, макар и кратък, живот на Земята. Всички бяха приели да преживеят едно и също страдание и да загинат заедно. Учителят ги насърчаваше мислено да се подготвят и използват пълноценно времето, което имат, и ги уверяваше, че ако желаят, следващият им живот ще бъде по-дълъг." • Случай шестдесет и четвърти • Този случай е свързан с темата за евтаназията. Клиентката на име Сенди ми предостави пример, при който душата, подготвяща се за следващ живот, вижда сцената на смъртта. Често за душите, които предварително наблюдават смъртта си, приемането й е част от договора. Във встъпителния разговор разбрах, че Сенди е много близка с брат си Кийт и че двамата са членове на голямо семейство. Като по-голяма сестра, тя полагала майчински грижи за него, докато растял. В юношеските си години Кийт бил доста буен, Живеел на ръба, шофирал бързо и често имал неприятности със закона. Сенди ми каза, че брат й сякаш сам си търсел белята, и добави, че е наранявал други хора със своенравието си, но имал добро сърце и страстта му да търси приключения всеки ден била заразителна. Сенди сподели, че винаги е имала предчувствието, че брат й ще умре млад. На двадесет и седем годишна възраст Кийт получил диагноза амиотрофична латерална склероза (АЛС) и две години по-късно починал. АЛС е дегенеративно заболяване на опорно-двигателната система, което за две години прогресира в мускулна атрофия. Към Края много пациенти се нуждаят от респиратор, за да дишат, и получават големи дози морфин срещу непоносимата болка. Когато Сенди се върна при духовната си общност по време на сеанса ни, открихме, че братът и сестрата са духовни партньори. Кийт е нехайният шегаджия в групата и в много минали векове не се е интересувал от чувствата на другите. При консултациите със своя водач и приятелите си осъзнал, че е важно да се научи на смирение, за да постигне напредък. Понеже е дръзка душа, Кийт помолил за живот, в който да срещне мощно предизвикателство, което да му помогне да се справи с този урок, Вместо да го усвоява постепенно в поредица прераждания. Бил предупреден, че такъв живот може да бъде доста тежък. Кийт отговорил, че е готов. За него било горчив хап да открие, че една от предлаганите възможности за избор в зрителната зала е атлетично тяло, което ще бъде обездвижено от АЛС. Сенди каза, че докато брат й бил в залата за избор на живот, имало момент, в който едва не се отказал. Ще цитирам случая от тази част на сеанса ни. Изтегляне 1.91 Mb. Сподели с приятели:
|