К.Предполагам, че да.
Д-р Н.(продължавам.) Което ме навежда на мисълта, че трябва да се потрудят, за да укрепнат и добият пълна просветеност. Съгласна ли си?
К.(дълга пауза, последвана от въздишка.) Мисля, че съвършенството е заложено... в новосъздадените. Развитието започва с разбиване на невинността на новите души не защото имат вродени недостатъци. Преодоляването на пречки ги прави по-силни, но придобитите несъвършенства не могат да бъдат напълно заличени, докато всички души се съединят... И престанат да се прераждат.
Д-р Н.Няма ли да бъде трудно, щом непрекъснато се създават нови души, които заемат местата на спрелите да се прераждат на Земята?
К. И това ще свърши, когато всички хора... От всички раси и националности се обединят. Затова ни изпращат да работим на места като Земята.
Д-р Н. Значи, щом обучението ни завърши, и Вселената, в която живеем, ще умре, така ли?
К. Може би дори по-рано. Няма значение, съществуват и други. Вечността е безкрайна. Важен е процесът, който ни позволява да... натрупаме опит, да се изявим и... да се учим.
Преди да продължа с еволюцията на душите, ще изтъкна разликите, които установих за съществуването им, след като бъдат създадени:
1. Има частици енергия, които се връщат обратно в енергийната маса, преди дори да стигнат до инкубатора. Не зная причината за тези „аборти". Други, които влизат в люпилнята, трудно осъзнават своята индивидуалност в ранните етапи от развитието си. По-късно се включват само в колективни занимания и, изглежда, никога не напускат духовния свят.
2. Съществуват енергийни частици с индивидуална духовна същност, които нямат склонността или необходимия потенциал да се прераждат във физическа форма. Обитават само безплътни светове и лесно се придвижват между измеренията,
3. Някои енергийни частици с индивидуална душевна същност се прераждат само във физически светове. Тези души лесно добиват познания в духовните сфери между преражданията си. Не бих ги нарекъл пътешественици между измеренията.
4. Други енергийни частици притежават способността и желанието да се прераждат и функционират като индивидуалности в различни типове физическа и духовна обстановка. Това не означава, че са по-малко или повече просветени, отколкото другите. Но разширеният им практически опит им дава много възможности за специализация и поемане на отговорности. Осъществяването на големия план за новородената душа започва бавно. Когато бъдат изведени от люпилнята, някои от душите не се прераждат скоро и дори не се включват веднага в духовни групи. Ето едно описание на преходния период от все още пресните спомени на млада душа от първо ниво, само с две прераждания зад гърба си:
„Преди да бъда присъединен към духовната си група и да започна да идвам на Земята, помня, че получих възможността да поживея като светлинна форма в полуфизически свят. Беше по-скоро духовен, отколкото физически, защото обстановката не бе съвсем плътна и нямаше биологичен живот. Виждах около себе си други млади души и можехме лесно да се придвижваме по повърхността като наподобяващи човешка фигура светещи крушки. Не правехме нищо... Просто съществувахме... И добивахме представа какво е да имаш тяло. Въпреки че обстановката беше астрална, а не временна, се научихме да общуваме едни с други като същества, живеещи в общност. Нямахме никакви отговорности. Цареше утопична атмосфера на безгранична любов, сигурност и спокойствие. Тогава разбрах, че нищо не е статично и този етап, началният, е най-лесният от нашето съществуване. Че скоро ще обитаваме свят, в който няма да бъдем защитени, и места, където ще имаме спомени за болка и самота, както и за удоволствия, и ще се учим от този опит."