Следите на душите
Изтегляне 1.91 Mb.
|
Свързани:
Пътят на душите
| Духовни пространства
Докато са в транс, клиентите ми описват визуално духовния свят, като използват земни символи. Сами създават образи въз основа на планетарния си опит от прераждания или водачите им подготвят за тях позната обстановка, грижейки се за спокойствието им. След беседите ми за този аспект на несъзнателната памет често някои от слушателите са казвали, че въпреки своята смисленост описанията не звучат правдоподобно. Как е възможно в духовния свят да съществуват класни стаи, библиотеки и храмове? В отговор на тези въпроси обяснявам, че спомените ни за минали наблюдения са метафорично представени от днешна гледна точка. Случки от целия живот остават в душевната ни памет завинаги. В духовния свят един храм не представлява истински образ на здание от каменни блокове, а по-скоро визуализация на значението, което има този храм за душата. Когато се завърнем на Земята, спомените за минали събития от духовния ни живот са възстановки на обстоятелства и събития, основани на разбирания и съзнателно познание. Винаги, когато извличам спомени от клиентите си, информацията в паметта на душевното им съзнание се преработва от човешкото. Независимо от словесните им картини на духовните пространства винаги се интересувам от функционалните аспекти на тяхното предназначение. Щом новите души напуснат защитните си пашкули, влизат в общностни взаимоотношения. Когато започнат да се прераждат, разказите им за места и структури, които виждат между животите си, се доближават до тези на по-старите души, идвали на Земята. Понякога описанията не са толкова земни. Чувал съм за стъклени сгради, подобни на катедрали, огромни кристални коридори, геометрични постройки с множество ъгли или гладки куполообразни помещения без ясни граници. Понякога клиентите ми казват, че пространството, в което се намират, няма определена структура, а представлява безкрайна поляна с цветя или обширна местност с гори и езера. Хората под хипноза изразяват удивление, докато разказват как се носят към мястото си в духовния свят. Някои от тях са така поразени, че не могат съвсем ясно да опишат какво виждат. Слушал съм и доста разкази за преходите на душите от едно място на друго. Следващият цитат е от клиент от четвърто ниво, който използва геометрични фигури, за да опише различните обстановки, които наблюдава: „Често пътувам из духовния свят. Геометричните форми, които виждам, отразяват определени функции. Пирамидите са за уединение, медитация и лечение. Правоъгълните форми - за обмисляне на отминалия живот и учение. Сферите служат за преглед на бъдещи животи, а цилиндричните портали са отправни точки за пътувания към други светове и добиване на познания. Понякога минавам през големи оживени духовни центрове, като летища, в които телепатически се изпращат съобщения. Представляват огромни цилиндри с насочени предавателни линии, излъчвани от всяка душа. Препълнени са, но има добра организация. (смее се.) Не може да се избързва, иначе бихте изпратили лъча си извън помещението. Тези центрове са транспортни възли с персонал, който определя направленията и отговаря на въпроси на пътници. Движението е плавно и спокойно и се чуват приятни хармонични звуци, за които душите вибрационно се захващат и поемат по направленията си." В индийските „упанишади" се твърди, че след смъртта запазваме сетивната си памет. Вярвам в теорията от този стар философски текст, че сетивата, емоциите и човешкото его са пътят към безкрайния опит, от който безсмъртната душа добива физическо познание. Един от клиентите ми говори за това по убедителен начин: „В духовния свят можем да пресъздадем всичко, което поискаме, за да ни напомня за места и неща, които сме харесвали на Земята, физическите ни симулации са почти съвършени, на някои дори се струват абсолютно точни. Но без тяло... Е... За мен са просто имитации. Обичам портокали. Мога да създам портокал тук и дори да възпроизведа характерния му сладникав вкус. Все пак не е същото като да хапна портокал на Земята. Това е една от причините да се наслаждавам на физическия си живот. За разлика от коментара на този клиент съм чувал други да казват, че духовният свят е истинската реалност, а земният - илюзия, създадена, за да се учим. Може би тук няма противоречие. Вкусовите рецептори на земните хора са силно развити. Затова портокалите и човешките същества съществуват в хармония. Има степени на реалност. Това, че нашата вселена представлява тренировъчна площадка, не означава, че е нереална, а само краткотрайна. Нещата, които може би са временна илюзия за земните обитатели, не оспорват факта, че за физически живия човек насладата от вкуса на портокала е по-голяма, отколкото тази на душата от подобието, което е създала. За сметка на това реалността на духовния свят, съществуващ между измеренията, където нищо не е абсолютно, позволява на душата да добие огромен опит, който далеч не се вмества във физическите представи. Когато клиентите ми описват духовните си центрове, те представляват чудни образи за тях. Със сигурност всички културни стереотипи, както и аспектите на метафорична символика, запомнени от човешкото съзнание, играят роля, но това не прави драматичните възстановки в духовния ни живот по-малко реални. Когато душата се завърне на Земята, забравила натрупаното познание, тя трябва да се приспособи към нов мозък без съзнателна памет. Новороденото бебе все още няма никакъв минал опит. След смъртта важи обратното. Спиритуалният хипнотерапевт разчита на две сили при регресия. От една страна, работи душевното съзнание с огромния си запас от спомени за минали прераждания и духовен живот, а, от друга - съзнателната памет на сегашното тяло, чрез която клиентът създава описания, докато е под хипноза. Човешкото съзнание не е изключено по време на хипнотичен сеанс. Ако бе така, клиентът не би могъл да разговаря свързано с терапевта. Изтегляне 1.91 Mb. Сподели с приятели:
|