Д-р Н.Дава ти указания от пиедестала, преди да вземеш тази книга и седнеш сам на някоя маса?
К. Да... разглеждам страница с... надпис... със златни букви...
Д-р Н. Би ли могъл да ми го прочетеш?
К. Не... Сега не мога да го преведа... Но означава, че това е моята книга.
Д-р Н. Не можеш ли да различиш поне една дума? Погледни по-внимателно.
К.(пауза.) Виждам... Гръцкия символ рi.
Д-р Н. Гръцката буква ли е, или откриваш математически смисъл?
К. Мисля, че има нещо общо с пропорции, в какво съотношение са нещата за мен. Написано е на езика на движението и емоциите. Смисълът се усеща... Чрез музикални вибрации. Символите представляват причините и следствията в редица пропорционални отношения между сходни и различни обстоятелства в животите ми. Има и още нещо, но не мога... (замълчава.) Д-р Н. Благодаря ти. А сега ми кажи какво ще правиш с тази книга.
К. Преди да я отнеса до някое свободно място, ще направим едно упражнение заедно. Символите ни упътват на коя страница да отгърнем... Но не мога да ви кажа по какъв начин... Не зная как да го обясня.
Д-р Н. Не се безпокой. Справяш се доста добре. Кажи ми само как ти помага библиотекарката.
К.(поема си дълбоко дъх.) Отваряме на страница, където се виждам като дете на игрището в училищния двор. (клиентът ми внезапно се разтреперва.) Ще бъде... забавно... Насочваме се към времето, когато бях подло, зло хлапе... Отново трябва да преживея това... Има нещо, което искат да видя... част от енергията ми... се промъква в самата страница...
Д-р Н.(настойчиво.) Добре, нека сцената се разиграе и ще ми разкажеш, каквото можеш.
К.(сгърчва се на стола си.) След като... пропълзявам в книгата... участвам в случката, сякаш се повтаря... Ученик съм в прогимназията. Аз съм едро и нападателно момче, което тормози по-малките... кротки деца. Бия ги и ги замерям с камъни, когато възпитателите не гледат. После... О, не!
