Д-р Н.Харесва ми тази перспектива, Ейми. Какво още виждаш?
К. А... кристални призми..; тъмни и светли, в зависимост от изпращаните мисли. Сега си спомням, че съм правила това и по-рано. Още линии... и картини... които мога мислено да движа напред или назад във времето. Все пак старецът ми помага.
Забележка: Казвали са ми, че линиите образуват вибрационни последователности, представляващи подреждане на времеви отрязъци.
Д-р Н. Как тълкуваш значението на тези линии?
К. Подреждат картините от живота в последователността, която желаете... В която е необходимо да ги проследите.
Д-р Н. Не искам да избързваме, Ейми. Кажи ми само какво прави старецът сега.
К. Прелиства книгата и виждам на екрана себе си в селото, което току-що напуснах. Не е просто картина... Изглежда толкова истинско... Живо е. И аз съм там.
Д-р Н. Наистина ли участваш, или си само наблюдател?
К. Можем да използваме и двата начина, но точно сега трябва само да гледам.
Д-р Н. Добре, Ейми. Нека проследим сцената, която ти показва старецът. Разкажи какво се случва.
К. О... ще разгледаме... другите възможности. След като виждам това, което наистина сторих до езерото, как сложих край на живота си... В следващата сцена отново съм на брега. (пауза.) Този път не, влизам във водата, за да се удавя. Връщам се в селото. (за първи път се засмива.) Все още съм бременна.
Д-р Н.(смея се заедно с нея.) Добре, обърни страницата. Какво следва?
К. Сега съм с майка си, Айрис. Казвам й, че чакам дете от Томас. Не е шокирана, както предполагах. Но е ядосана. Скарва ми се. После... заплаква с мен и ме прегръща. (клиентката ми замълчава за миг и продължава с насълзели очи.) Уверявам я, че съм добро момиче, но съм била влюбена.
Д-р Н. Айрис казва ли на баща ти?
К. Това е една от алтернативите, които виждам.
Д-р Н. Проследи тази линия и ми разкажи.
К.(пауза.) Всички се преместваме в друго село и казваме, че съм вдовица. След години ще се омъжа за по-възрастен мъж. Преживяваме доста трудности баща ми е загубил доста при преместването и сме още по-бедни от преди. Но оставаме заедно като семейство и най-сетне ни потръгва. (отново заплаква.) Дъщеричката ми е красива.