Д-р Н. Това единственото ти упражнение тук ли ще бъде?
К. О, не. Често идваме да учим самостоятелно, което е част от подготовката ни за бъдещ живот. Ще разгледам главните и страничните си наклонности и ще ги съпоставя с целите си.
Д-р Н. Добре, да влезем в библиотеката. Ако обичаш, опиши всичко в реда, в който го виждаш.
К. Помещението е в голяма правоъгълна сграда. Всичко е ослепително бяло. Покрай стените са подредени големи дебели книги.
Д-р Н. Фотаниус ли те доведе тук?
К. Само ме придружи. Сега съм с жена със снежнобели коси, която ме посрещна. Лицето й е много приветливо. Първото, което забелязвам, когато влизам, са дългите маси, които се простират толкова далеч, че не виждам края им. На тях седят много хора, загледани в книгите пред себе си. Не са близки едни с други.
Д-р Н. Защо е така?
К. О... Оставянето на всеки да работи насаме е въпрос на уважение към правото му на лична свобода.
Д-р Н.Продължи, ако обичаш.
К. Библиотекарката ми има много интелигентен вид... Наричаме тези хора схоластиците. (други ги наричат архивисти.) Отива до една етажерка наблизо и взема книга. Зная, че това са моите записи. (вяло.) Съдържат разказвани и неразказвани истории.
Д-р Н.(малко шеговито.) Имаш ли картон за библиотеката?
К.(смее се.) Не се изискват картони... Само умствена нагласа.
Д-р Н. Няколко свои книги ли имаш?
К. Да, и това е тази, която ще използвам днес. Книгите са старателно подредени по рафтовете. Зная къде стоят моите и когато ги погледна отдалеч, засияват.
Д-р Н. Би ли могъл сам да отидеш до етажерката?
К. Ммм... Не... Но мисля, че по-възрастните могат.
Д-р Н. Значи библиотекарката ти донася книгата, по която трябва да учиш?
К. Да. До масите са поставени големи пиедестали. Схоластичката отгръща на страницата, от която ще започна.
Забележка: Стигнахме до етапа, на който започва уникалната лична среща на душата с екраните от книгите на живота. Може би съзнанието на клиента ще успее да предаде на човешки език това, което вижда свръхсъзнанието в библиотеката, а може би не.