Д-р Н.(Съзнателно го провокирам.) Не го ли подвеждаш? Не си дошъл, за да играете, а да завладееш съзнанието му.
К. О, моля ви! Откъде ви хрумна? Това съзнание и аз сме създадени да бъдем заедно. Нима мислите, че съм някакъв извънземен нашественик на Земята? Съединявал съм се с бебета, които са ме приемали като очакван гост.
Д-р Н. Някои души имат съвсем различно изживяване.
К.Слушайте, познавам непохватни души. Нахълтват като слонове в стъкларски магазин и са твърде нетърпеливи да започнат осъществяването на плана. Но сблъсъкът с прекалено силна енергия изведнъж предизвиква съпротива.
Д-р Н. В сегашния ти живот бебето с нетърпение ли те очакваше?
К. Не, детето все още не знае достатъчно, за да бъде нетърпеливо. Отначало погалвам мозъка. Мога веднага да проектирам топли мисли за обич и приятелство. Повечето бебета просто ме приемат като част от себе си. Някои са по-плахи, като сегашното ми тяло.
Д-р Н. Нима? Какво толкова необичайно имаше в това бебе?
К. Нищо съществено. Мислите му бяха: „Сега, щом вече си тук, кой ще бъда аз?"
Д-р Н. Струва ми се доста съществено. Най-важното е дали детето разбира, че индивидуалността му зависи от теб.
К.(Търпеливо.) Вече е започнало да се пита „Кой съм аз?". Някои деца осъзнават това по-ясно, отколкото други. Малцина от тях се съпротивляват защото ни смятат за дразнители на вътрешната им същност, като бисери в миди.
Д-р Н. Значи не мислиш, че детето се чувства принудено да се откаже от част от индивидуалността си?
К. Не, душата идва, за да придаде... задълбоченост на характера. Нашето присъствие е благотворно. Без нас човешката същност е като неузрял плод.
Д-р Н. Но дали детето разбира това преди раждането си?
К. Знае само, че искам да бъдем приятели и да действаме заедно. Започваме общуване за обикновени неща, като неудобната поза на тялото в утробата. Понякога пъпната връв е убита около врата на детето и или успявам да го успокоя, или започва да се мята и още повече влошава положението.
