Д-р Н.Често ли ги посещаваш?
К. Не, зная колко заети са всички и се съобразявам с това. Не искам да ги прекъсвам твърде много.
Д-р Н. Разкажи ми за последното си гостуване.
К.(пауза.) Водеха разгорещен спор. Една душа от групата на име Орик разказваше поредица сънища от наскоро завършилия си живот. Орик мислеше, че случката би се сторила интересна на останалите.
Д-р Н. Случка, свързана с поредица сънища на Орик, когато за последен път е бил на Земята в човешко тяло?
К. Точно така. Безплътен член на групата изпратил на Орик информация, докато спял, която човешкото му съзнание изтълкувало погрешно.
Д-р Н. По вина на душата, изпратила информацията, или на Орик?
К. Трябва да разберете, че всички от общността, при която гостувам, са професионалисти в тази област. Не обичат грешките. Сериозен екип са.
Д-р Н. Продължи, ако обичаш. Какво научи от разказа на Орик за неговия сън?
К. Сподели, че на сутринта след съня медитирал и се опитал да разгадае посланието. Мисля, че човешкото му съзнание напълно е объркало смисъла. Орик на шега посъветва приятеля си да поработи върху умението си за предаване на съобщения чрез сънища.
Д-р Н. Какво каза другата душа?
К. Небрежно отвърна: „Не, ти просто не разбра правилно съвета ми и не взе най-доброто решение.
Д-р Н. Какви бяха изводите на останалите от спора между Орик и приятеля му?
К. Мисля, че всички разбраха, че дори когато две души са много близки, несъвършенствата на приемащия човешки мозък могат да попречат на предаването на информация. Най-сигурно е останалият в духовния свят приятел да изпрати посланието няколко пъти и да не разчита на едно-единствено средство, като предаването чрез сън. Освен това съобщението трябва да бъде кратко и много ясно.
Д-р Н. Значи посещението беше от полза за теб? Успя да научиш нещо?
К. Винаги успявам. Почти през цялото време, докато съм с тази общност, оставам мълчалив слушател. Обсъждането за предаване на съобщения чрез сънища бе ползотворно и запомних усвоения урок, преди да продължа обучението си със своята група.
Има общности, които се смущават от присъствието на обикновен гост, но с радост приемат напреднали специалисти или души, отличаващи се с уникален опит. В пета глава, в раздела „Цветове на посетителите", представих един такъв пример. Но дори най-сплотените групи обичат да общуват и с други души извън учебните си зони. Вече стана дума за общностните пространства, в които се събират голям брой групи, за да разговарят. За много души това преживяване е вид почивка.
Доста от членовете на групите понякога стават неспокойни по време на учебната си работа и затова учителите често организират беседи с гостуващи специалисти в общностните центрове. Целта на тези събирания е душите да си починат от заниманията със своите водачи и да добият различна перспектива по въпроси, вълнуващи всички общности. Темите могат да бъдат различни: как да ценим останалите, каква е ползата от добротата, честността и почтеността или как щедро да използваме дарбите, които притежаваме. Зная, че това напомня по-скоро за лекция по морал, отколкото за развлечение, но говорителите привличат интереса на присъстващите със забавни анекдоти и множество алегории, като правят паралел със земните си преживявания. Специалистите водят и особени разговори с души от аудиторията, които клиентите ми не могат да преведат на човешки език. Ето един цитат, който дава представа за такова събиране:
„Лекциите на гостуващи специалисти подпомагат обучението ни. Подходът и характерът им е различен от този на водача ми и това е полезно. Има една жена на име Шалакин, от която се възхищавам. Понякога посещава центъра ни и не пропускам нейна лекция. Притежава забележителна способност бързо да достига до същината на всеки проблем. Може така умело да ми разясни сложна идея, че после зная, че следващия път, когато се сблъскам с подобна трудност в живота, ще се справя по-добре. Съветва ни да се вслушваме и в хората, които не особено харесваме на Земята, защото можем да научим по нещо от всекиго."