Д-р Н. Какво правиш, за да утешиш съпругата си в момента на смъртта?
К. Отначало се опитвам да обгърна Айрин с енергията си, но все още не съм достатъчно умел (душата е от трето ниво). Долавям скръбта й, но нищо, което правя, няма ефект. Разтревожен съм, защото не искам да си тръгна, без да се сбогувам.
Д-р Н. Сега просто се отпусни и продължи бавно. Искам да ми обясниш как се справяш с тази дилема.
К. Скоро осъзнавам, че ще успея да утеша Айрин чрез Сара, десетгодишната ни дъщеря.
Д-р Н. Защо мислиш, че Сара би те възприела?
К. С дъщеря ми имаме особена връзка. Тя също много тъгува заради смъртта ми, но скръбта й е примесена със страх от това, което ме сполетя така внезапно. Сара все още не разбира напълно. Събрали са се много съседи; за да вдъхнат кураж на жена ми. Никой не обръща внимание на Сара, която седи сама в спалнята ни.
Д-р Н. Виждаш ли в това възможност?
К. Да, всъщност Сара усеща, че все още съм жив, и е по-отворена за вибрациите ми, докато влизам в стаята.
Д-р Н. Добре. Какво става по-нататък между теб и дъщеря ти?
К.(въздъхва дълбоко.) Успявам! Сара държи комплект от иглите за плетене на майка си. Изпращам чрез тях топлина в ръцете й и тя веднага я чувства. После използвам иглите като трамплин, за да стигна до гръбнака и тила й и да докосна брадичката й. (клиентът замълчава и избухва в смях.) Д-р Н. Какво те зарадва толкова?
К. Сара се смее, защото я гъделичкам по брадичката както преди, всяка вечер, преди да заспи.
Д-р Н. А сега какво правиш?
К. Тълпата се разотива, защото са меизнесли на улицата и качили в линейка. Айрин влиза сама в спалнята, за да се приготви, след което една съседка ще я откара до болницата. Иска и да нагледа дъщеря ни. Сара вдига поглед към нея и казва: „Мамо, не е нужно да отиваш, татко е тук, с мен. Зная, защото усещам как ме гъделичка по брадичката!"
