Д-р Н.Значи твърдиш, че всичко, което може да съществува във времето, не е необходимо да съществува, ако хората няма да научат нищо от него?
К.(Пауза.) А... сходни ситуации, изискващи избор, могат да имат различен изход, но след известно време разликите стават толкова незначителни, че вече не биха представлявали важни уроци.
Д-р Н. След всичко, което ми каза, Обидом имам чувството, че все още не си се занимавал много с бъдещето. Тогава като какъв се виждаш?
К. Мисля, че съм по-скоро археолог във времето. Задачата ми е да изучавам хората и събитията от миналото и настоящето. Бъдещето е неопределено... Последователностите - неясни... Не, засега съм археолог на времето.
Д-р Н. Кога точно започна обучението ти в тази област?
К. Когато класът ми се събра за упражнение в храма.
Д-р Н. Колко души сте в класа ти?
К. Шест... (След пауза добавя.) Преди да дойда, не познавах никого от другите.
Д-р Н. Обидом, кажи ми нещо за началото на това обучение. Сигурно спомените са ясни в съзнанието ти.
К. Бях изпратен на планетата Галат. Това е физически свят с география, подобна на земната. Някога имаше велика цивилизация, голям технически напредък и галатяните можеха да пътуват до други планети, което доведе до гибелта им. Сега на Галат няма високоинтелигентна форма на живот.
Д-р Н. Не разбирам защо са те изпратили в един мъртъв свят.
К. Не е мъртъв, а по-скоро пуст. Когато пристигнахме за обучение, приехме прозрачна форма, подобна на хуманоидния образ на някогашните галатяни. (Смее се.) Д-р Н. Разкажи ми за тях.
К. Тъкмо за това си мислех... Бяха жълтеникаво-зелени хора, много високи и гъвкави, без видими стави... Имаха огромни членести очи като на насекоми...
Д-р Н. Какво представляваха като народ?
К.Галатяните бяха мъдри, но безразсъдни... като нас. Започнаха да вярват, че са неуязвими.
