Д-р Н. Бих искал да зная дали началният етап на съединяване с ембриона винаги протича по един и същ начин за теб.
К. Не, не е така. Дори когато съм надникнал в съзнанието на детето като през рентгенов апарат при избора на живот, сливането ми с него може да бъде трудно.
Д-р Н. Би ли описал последното си трудно влизане в тяло?
К. Преди три прераждания се съединих с много скован, невъзприемчив мозък. Чувствах се като натрапник.Това беше необичайно, защото повечето тела приемат присъствието ми. Обикновено ме посрещат като нов съквартирант.
Д-р Н. Искаш да кажеш, че това тяло те е чувствало като нежелан гост, когото трябва да отблъсне?
К. Не, беше затворено съзнание с непроницаеми енергийни ниши. Пристигането ми бе като нашествие в неговата... безчувственост... Имаше отчуждение между зоните в мозъка... Създаващо пречки за... общуването. Летаргичните съзнания изискват много по-голямо усилие от моя страна. Съпротивляват се срещу промяната.
Д-р Н. Промяна на какво?
К. Навлизането ми в тяхната територия, защото този факт изисква някаква реакция. Накарах това съзнание да мисли, а никак не беше любопитно. Започнах да пробвам различни начини и открих, че въздействието ми е нежелано.
Д-р Н. Какво очакваше?
К. От прегледа си в сферата („пръстена") видях какъв ще бъде крайният резултат, Когато детето порасне, но не и трудностите, които ще срещна в началото... с новото съзнание.
Д-р Н. Разбирам. И твърдиш, че това съзнание е приело навлизането ти като заплаха?
К. Не, само като натрапничество. Накрая все пак бях приет и с детето свикнахме един с друг.
Д-р Н. Да се върнем на различните начини, които си пробвал. Ако обичаш, обясни как процедираш обикновено при влизане в плода.
К. Влизам в развиващия се мозък около четвъртия месец. Водачите ни дават свобода сами да избираме момента, но никога не пристигам по-късно от шестия месец. Щом вляза в утробата на майката, създавам червен лъч сгъстена енергия и го прокарвам по гръбначния стълб, следвайки мрежата от неврони към мозъка.
