Д-р Н.Тогава кой е създал времевите последователности?
К.(Сраздразнение.) Откъде бих могъл да зная това? На етапа, до който съм стигнал, все още се уча да работя с тази система.
Д-р Н.Просто любопитствам, Обидом. Много ми помагаш. Кажи ми с каква цел прилагаш това като бъдещ координатор на времето?
К. Получаваме задачи, свързани с едно събитие... всеки човешки избор при него е важен. Практическото приложение на заниманията ни е свързано с потока на човешките мисли и действия, който се влива в реката на времето.
Д-р Н. Бих нарекъл това преход между едно действие и спомена за него. К. Съгласен съм с вас. Енергийните частици наистина имат нещо общо със спомените.
Д-р Н. Какво е то?
К. Енергията е носител на мисълта и паметта в последователностите от събития и те никога не потъват в забрава. Пътят, по който се възприема времето, започва с мисълта, оформянето на една представа, след това идва събитието и накрая - споменът за него.
Д-р Н. Как се запаметява всичко това в поредиците?
К. Чрез вибрационния тон на всяка запомнена енергийна частица. Именно това възстановяваме.
Д-р Н. Могат ли тези последователности да съществуват във всякакви алтернативни реалности?
К.(Пауза.) Да... застъпващи се и свързани... Това прави проследяването им толкова интересно за онзи, който умее да ги открива. Всичко може да бъде наблюдавано и извлечено за изследване.
Д-р Н. Тук имам нужда от малко разяснение, Обидом.
К. Не мога да ви кажа много. Енергийните частици, които са част от причинността за възникването на определени събития във времето, са свързани с вибрационни модели с много алтернативи. Разглеждаме всичко това в човешката история като полезен опит за бъдещите прераждания на хората.
Д-р Н. Кажи ми с какви чувства приемаш алтернативните възможности за събитията?
К.(Дълга пауза.) Изучаваме това, което е съществено. Събитията - лоши, по-добри и най-добри - се разиграват, докато ползата от тях се изчерпи. (Въздъхва дълбоко.) Но все още съм начинаещ в тази област. Изучавам само минали сцени на нещо, което вече се е случило.
