Следите на душите

Все още по света има хора, живеещи в отдалечени те­ритории, които изпълняват духовни обреди с танци и песни като част от културния си живот. Преди години имах щастието една нощ да наблюдавам и участвам в песните и танците на племето лаху. Този народ обита­ва планинските земи на границата между Бирма и Тайланд. Пътувах дотам с малка група от запада и бяхме първите чужденци, получили възможността да видят това далечно племе. Пътят през джунгли и планински вериги беше труден, но мистичното преживяване си струваше.

Когато клиентите ми описват как изразяват вът­решната си същност в духовния свят чрез танцови движения, съчетани с музика, се сещам за племето лаху. Лаху са анимисти, вярващи, че природните явления имат душа и излъчват лична духовна сила. В древни времена, дълго преди появата на основните религии, много общества са имали подобни възгледи. Клиенти­те ми твърдят, че когато духовните групи устрой­ват подобни събирания във времето за отдих, има еле­менти на ритуалност и възхвала на свещения източник. Както в дребните и в съвременните земни култу­ри и душите смятат тази форма на изразяване за въз­висяваща. Движенията събуждат спомените на души­те за миналото им на Земята, в други светове и в самия духовен свят.

Танците и пеенето в унисон създават чувство за еди­нение с всяка мисъл. Когато описват въздействието на този вид развлекателна дейност, говорещите сякаш се потапят в спомени за духовно блаженство. Твърдят, че звукът и ритъмът на арфи, лири и камбани е израз на душевния им характер. Някои разкази ми напомнят за гостуването при племето лаху, ако в тях става дума за барабани, флейти и танци в кръг около огън. Ето какво сподели един клиент:

„Подреждаме се в кръг и започваме да се движим в свободна хармония около огъня под нежните звуци на игриви мелодии. Енергията ни се извива в променящи се спирали в синхрон с различните настроения. За нас това е начин за укрепване на здравите връзки, съществуващи помежду ни от хиляди животи заедно. Участието ни в танци и песни е израз на желание за сплотеност и постигане на обща мъдрост."

Следва цитат от друго описание на танцови движения. Явно отначало целта е бързина, след което тан­цът преминава в нещо друго.

„Започваме да се въртим в кръг все по-бързо. Събираме ця­лата тази сила, изтласкаме я напред, докато се образува не-прекъсната вихрушка. После танцът свършва, получава се стремителен поток, който е израз на единението на душите ни. Забавяме - и въздействието на разплитащата се енергия отразява разделянето ни. В края на танца вече познаваме слов­ните различия между вибрационните си енергийни сигнали."

Някои души описват същата сцена като „търкаляне на гума". Това ме навежда на мисълта, че между духов­ните танци и игри има тънка граница и всеки ги тълкува по свой начин. Ето още един пример:

„Когато танцуваме, променяме първоначално образуваната издължена фигура, подобна на круша, в полумесец, който изглежда като луната в първа фаза. Придвижваме се едни към други от три или четири посоки - в зависимост от броя на участниците. Сближаваме се и се раздалечаваме, движейки се по двойки един срещу друг, съединяваме се, а после бързо се разделяме и образуваме овал. Разтягаме и преплитаме енерги­ите си, като същевременно се полюшваме като в бавен танц."

Духовните танци могат да преминат във вид акробатика, както в следващия разказ на клиент:

„Групата ми особено обича акробатиката. Не изпълняваме човешки гимнастически упражнения, както правят други общ­ности. Запазваме овалната или издължената форма на чиста­та си енергия. Издигаме енергийно поле, подобно на трамплин, което използваме за отскачане и салто. Включваме и вид танц, който е труден за описване, но вършим всичко с много смях и веселба. Тези движения в периодите за отдих ни сближават."

Забелязвам, че този вид занимания могат да бъдат съчетани с комедийни скечове. Душите, които обичат да участват в такива форми на забавление, са артистични. Но рядко чувам за разиграване на цели пиеси просто за удоволствие. Така е заради по-сериозните аспекти на ролева игра, макар и съдържащи известен хумор, които са важна част от обсъждането на минали животи. За пове­чето души тези театрални изяви са достатъчни.

Други творчески занимания се практикуват индиви­дуално. Музикалното и скулптурното изкуство могат да бъдат и колективни. Изграждането на енергийни структури и създаването на малки форми на живот не се смятат за развлечения, а представляват неизменна част от творческите упражнения в класните стаи. Все пак, както видяхме, понякога тези дейности се застъпват с развлекателните. Музиката е специална катего­рия, почти като универсално удоволствие за душите. За разлика от Земята, където много от нас не могат да се научат да свирят на музикален инструмент или да пе­ят, като души сме способни да постигаме това без уси­лие. Клиентите ми често твърдят, че в духовния свят чуват мелодични звуци дори в пространства, които не са предназначени за развлечения. Във времето за почивка душите се наслаждават на музиката пряко или като част от заниманията си с драма, танци и дори игри.

В процеса на изследванията си се убедих, че повече от всяко друго средство музиката издига душите до сфери­те на нещо далеч отвъд земното познание. Изглежда, няма ограничения за използването на звуци при създава­не на музика в духовния свят. Хората в дълбока хипноза твърдят, че музикалната мисъл е езикът на душите. Създаването и излъчването на хармонични резонанси е свързано с изразяване на духовен език. Освен за музикално общуване съм чувал, че духовните хармонии служат като градивен материал за енергийно сътворение и еди­нение на душите.

Мнозина обичат да пеят в духовния свят, но с години чаках да открия душа диригент. Клиентът ми в следва­щия случай е имал множество минали прераждания, в които е бил свързан с музиката по един или друг начин. В предишния си живот е бил италиански оперен певец през тридесетте години.

• случай петдесет и втори •