К.(въздиша дълбоко.) Всички са в празнично настроение, като на тържествено дипломиране. Подреждаме се в колона и влизаме... Ще седна на катедрата. Ару ми се усмихва с гордост. Получаваме похвала от магистрите за старанието си. После ни призовават по име.
Д-р Н. Индивидуално?
К. Да... Чувам своето, „Ири"... Приближавам се, за да получа свитък с името си, напечатано отпред.
Д-р Н. Какво друго има върху свитъците?
К. (скромно.) Лично е... Отнася се за препятствията, които са ми отнели най-дълго време... И как съм ги преодоляла.
Д-р Н. Значи в известен смисъл това е повече от диплома? Нещо като очерк за работата ти?
