Д-р Н. Какво става в момента? К

Следващият ми цитат е съкратен разказ на жена, работеща с души, които току-що са започнали преражданията си.

„Точно сега се занимавам със седем палавници. Доста са разхайтени на Земята. Искат да си останат деца, вместо да взе­мат живота на сериозно. Твърде много се отдават на земни удоволствия и не желаят да полагат усилия. Интересуват се единствено дали ще бъдат красиви в новите си тела. Улант, старшият ми водач, ги повери на мен и не ни навестява често. Признавам, че съм твърде снизходителна. Отнасям се към тях с много внимание и обич. Някои от другите учители казват, че ги глезя. Познавам учители, които явно показват разочарова­нието си и са строги с младите ученици, особено с онези, които имат потенциал. Съветът се интересува от методите, които използвам. Искат да проверят теориите ми, че за младите е по-добре да бъдем благосклонни към тях, отколкото да ги смъмряме. Концепцията ми за обучението е, че щом тези души за­почнат да се развиват, преходът им към зрелост ще бъде по-бърз, защото самочувствието им няма да бъде накърнено скоро от много трудни уроци и препятствия."

Етици

Дълго време смятах, че изучаването на етика е част от общото обучение, а не отделна специалност. Клиентът ми в следващия случай е двадесет и шест годишен мъж от Детройт, душа от пето ниво с духовно име Андарадо. Отначало се опитах да го убедя да се откаже от сеанса. Обикновено не приемам хора под тридесет годи­ни, защото мисля, че повечето млади все още не са стиг­нали до важни кръстопътища в живота си. Освен това бариерите на амнезията могат да се окажат твърде здрави. Възможно е и духовните им водачи да решат, че е твърде рано за учениците да видят някои кармични развои. Андарадо беше изключение и се радвам, че не се разубеди въпреки скептицизма ми.

Писмото на този клиент започваше така: „Нямам търпение да се срещна с безсмъртната си същност, за­щото отдавна чувствам, че зная неща и притежавам умения, далеч превъзхождащи нормалните за възрастта ми." Чувам подобни изявления от доста млади хора и най-често при сеанса ни става ясно, че съвсем не са толкова напреднали, колкото предполагат. Но това не се отнася за този клиент. Когато се срещнах с Андарадо, бях впечатлен от неговата целенасоченост и самоувере­ност, необичайни за човек на тази възраст.

По време на сеанса установих, че Андарадо е дошъл за първи път на Земята в разцвета на Вавилон, което ми се стори доста късно за душа със син енергиен цвят. Каза ми, че е започнал преражданията си в тъмен и тих свят, обитаван от интелигентни, но лишени от емоции същества, които били изчезваща раса. Всичко на тази планета се подчинявало на разума и логиката. Накрая Андарадо помолил да бъде изпратен в по-светъл свят, където може да бъде по-чувствително същество. Предложили му живот на Земята.

Докато проследявахме миналите му преживявания в духовна класна стая, научих за интереса му към въздейс­твието на планетарната магнитна енергия върху пове­дението на интелигентните същества в някои светове. Последната му задача е била да създаде мозъчна тъкан за животно от семейството на котките. Андарадо обясни процедурата така: „изграждам енергийна решетка, за да прегледам и изследвам моделите на поведенчески реакции. Трябва да внимавам да не включа дванадесетволтова ба­терия в шестволтова система." предположих, че се обу­чава за създател на нови форми на живот. Бях изненадан.

• случай петдесет и шести •