К. Не иска да чувствам мъдреците толкова по-висши, че да се боя да разговарям с тях. Това събрание е за мен. После пита: „Какво мислиш за напредъка си от последната ни среща насам? Научи ли нещо, за което бихме могли да поговорим?" (пауза.) Така започват всички събеседвания. Искат да чуят какво имам да споделя.
Д-р Н. Сега по-спокоен ли се чувстваш?
К. Да.
Д-р Н. Опиши как протича срещата по-нататък.
К.(пауза.) Започваме с успехите ми. В миналия си живот бях собственик на преуспяваща компания с голям брой наети работници. Премислям всичко. Искам да създам добро впечатление, като им кажа за благотворителната си дейност... Нали разбирате, добри дела. (пауза.) После стигаме до начина, по който ръководех компанията си... Неспособността ми да избягвам конфликти, разногласията и кавгите с персонала. (клиентът става неспокоен.) Толкова е отчайващо... Опитвам се да преодолея това... но... (замълчава.)
Д-р Н.Продължи, ако обичаш. Твоят водач помага ли ти по, някакъв начин?
К. Водачът ми Жоакин говори зад мен. Разказва накратко за основните моменти от живота ми и старанието да осигуря работа на възможно най-много хора по време на депресията.
К. Да. Обяснява какво съм искал да постигна и какво е станало в действителност. Тонът му е спокоен. Жоакин нито ме защитава, нито ме хвали, просто описва участието ми в събитията в един труден период за Америка.