Следите на душите

В ранните етапи на проучванията си за медальоните получавах озадачаващи отговори, например, че символи­те са неразгадаеми или че старейшините се намират твърде далеч и изображенията не се виждат ясно. Тога­ва промених тактиката си. Както може да се види в последния случай, вече казвам на клиентите, че няма смисъл съветниците да показват помежду си подобни отличителни знаци. Щом тези мъдри същества вече зна­ят всичко един за друг, значи медальоните са създадени именно за душата, с която разговарят. След научаването на някой кармичен урок символите се сменят, но, изглежда, някои сцени остават непроменени.

Щом хората в състояние на хипноза разберат, че ем­блемите не са гербове на някакво тайно общество, пред­назначени само за съвета, стават по-словоохотливи. То­ва позволява на клиента да осъзнае, че не е само наблюдател ни събитие, над което няма власт, а активен участник. Отговорите му започват да добиват по-ясен сми­съл, когато се убеди, че има право да разгледа знака, създаден за него като душа. Усилията ми са оправдани, защото терапията чрез спомени от срещите със съвета между прераждания е от полза за сегашния живот на клиентите. Някои пасажи от следващия случай са необичайни, тъй като душата знае имената на трима члено­ве на съвета, които носят медальони. Гербът на пред­седателя е фигура 9 в.

• случай четиридесет и първи •