Служба за демократични институции и човешки права република българия президентски и местни избори

V. АДМИНИСТРИРАНЕ НА ИЗБОРИТЕ

Съгласно Изборния кодекс, ЦИК вече отговаря за администрирането на всички видове избори и има петгодишен мандат.¹³ Тя обаче работи само когато се провеждат избори. Независимо от това, създаването на ЦИК с петгодишен мандат е стъпка напред в съответствие с отдавнашна препоръка на ОССЕ/СДИЧП. Членове на ЦИК изразиха пред ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП мнението, че много от проблемите на ЦИК възникват или се изострят от обстоятелството, че в действителност Комисията не е наистина постоянен орган и няма свой постоянен състав и независим бюджет.

Настоящата ЦИК е назначена на 28 април 2011 г. Тя се състои от 21 членове¹⁴, назначени от президента по предложения на политическите партии и коалиции, които имат парламентарна група в българското Народно събрание или са представени в Европейския парламент.¹⁵ Съставът на ЦИК следва да отразява силата на съответните политически партии и коалиции в парламента. Никоя партия или коалиция не може да разполага с мнозинство, а председателят и секретарят не могат да бъдат от една и съща партия или коалиция.

Членовете на ОИК и СИК се назначават съответно от ЦИК и ОИК по предложения на кметовете след съгласуване с парламентарните партии и коалиции. По отношение на политическия баланс се прилагат критерии еднакви с тези за ЦИК. Някои независими кандидати, както и нови или малки партии, изразиха недоволство от това, че не са представени в избирателните комисии. Някои събеседници на ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП изразиха опасения за пристрастност на комисиите въз основа на обстоятелството, че опозиционни партии рядко биват представени на ръководни позиции в комисиите. ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП бе информирана за две жалби внесени във Върховния административен съд срещу неучастие на опозиционни партии в ръководствата на ОИК.¹⁶ И двете жалби са отхвърлени, като съдът посочва, че Изборният кодекс не гарантира такова участие. Съвместното становище на ОССЕ/СДИЧП и Венецианската комисия препоръчва „опозиционните партии да бъдат включвани в тези ръководни длъжности на всички равнища на изборната администрация“, с цел да се „отхвърлят съмненията за евентуална пристрастност“.¹⁷

В контекста на едновременните президентски и местни избори съставът на ОИК бе увеличен и наброяваше между 15 и 41 членове (в София).¹⁸ С ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП бе споделено от ОИК София, че големият състав се отразява отрицателно върху организацията на дейността й и процеса на вземане на решения. Съставът на Общинските избирателни комисии като цяло бе балансиран по полов признак и включваше членове с юридическа подготовка, както препоръчва законът.

Сесиите на ЦИК и ОИК по принцип бяха закрити за обществеността.¹⁹ Изборният кодекс не дава право на наблюдатели и упълномощени представители на политически партии, коалиции или инициативни комитети да присъстват на заседания на ЦИК, сесиите на ОИК през предизборния период са открити за упълномощени представители на участниците, но Кодексът мълчи по въпроса дали наблюдатели могат да присъстват на сесиите на ЦИК. Независимо от това, на наблюдатели от ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП бе давано специално разрешение да присъстват на сесии на ЦИК и ОИК и да получават исканите от тях информации или документи, с няколко изключения.²⁰

Избирателните комисии на всички равнища вземат решения с мнозинство от две трети от присъстващите членове. Решенията получили необходимото мнозинство се оформят писмено и, в случая на ЦИК, публикуват на нейния уебсайт на същия ден. ОИК са задължени да обявяват своите решения на „достъпно място“ в сградата на ОИК в продължение на минимум три дни. ЦИК приема и така наречените „протоколни решения“, които не се публикуват; от ЦИК казаха пред ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП, че тези решения се отнасят до организационни или процедурни въпроси и не засягат правата и задълженията на избирателите или изборния процес. Една национална неправителствена организация (НПО) – Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) – поиска достъп до протоколите на ЦИК. ИРПС подаде иск във Върховния административен съд на 14 октомври, с правно основание Закона за достъп до публичната информация, за да получи достъп до протоколите от заседанията на ЦИК. До приключването на настоящия доклад делото все още беше висящо.

Като цяло ЦИК и ОИК бяха добре организирани и спазваха законоустановените срокове свързани с администрирането на изборите. Някои ОИК съобщиха за липса на средства или липса на основни материали.²¹ Приемането на новия Изборен кодекс няколко месеца преди изборите и провеждането на едновременни избори доведоха до предизвикателства, които трябваше да бъдат преодолявани в кратки срокове. ЦИК съзна, че комуникацията с изборните комисии на по-ниски равнища не бе така ефективна, както би трябвало да бъде. В деня на втория тур на изборите, наблюдателите от ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП отбелязаха, че СИК в повечето посетени изборни секции не бяха запознати с важно решение на ЦИК относно действителността на бюлетините, което бе прието два дни по-рано.²²

ОИК бяха обучени от ЦИК и им бе възложено на свой ред да обучат СИК. ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП присъства на няколко задължителни обучения на двете равнища и отбеляза, че същите далеч не бяха уеднаквени²³, различаваха се по качество и често бяха кратки като времетраене. Мнозина събеседници на ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП от изборната администрация изразиха загриженост, че поради постоянното текучество в съставите на СИК до последния момент, много от членовете няма да преминат обучение. Някои ОИК решиха да проведат второ обучение между двата тура.²⁴ На 28 октомври ЦИК реши да увеличи възнаграждението на членовете на СИК с 10 лева (лв.), за да намали текучеството при втория тур.²⁵

Изборните секции се създават с решение на кмета, което подлежи на обжалване пред назначавания от правителството областен управител. Изборна секция се създава за минимум 30 и не повече от 1 000 избиратели.²⁶ ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП бе информирана от Комисията за защита от дискриминация, че в общините Пазарджик и Кюстендил кметовете са решили да изнесат изборните секции обслужващи ромските избиратели извън техните квартали, което предизвиква загриженост относно въздействието върху тези избиратели. Някои събеседници изказаха твърдения, че част от кметовете са избирали местата и определяли броя на гласоподавателите в отделните изборни секции въз основа на партийни съображения.

Съгласно Изборния кодекс, за избиратели с увреждания се създава изборна секция на партерния етаж на всеки обект, където има изборни секции на по-високите етажи. Независимо от това, редица изборни секции посетени от ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП нямаха рампи или други съоръжения за инвалидни колички.

Изборният кодекс предвижда гласуване с мобилна избирателна урна, ако това е поискано от поне 10 избиратели с трайни увреждания, които не им позволяват да упражнят правото си на глас.²⁷ Гласуване с мобилна избирателна урна бе проведено от 97 специални СИК-а в същия брой общини. Събеседници на ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП обясниха този малък брой с краткия срок за подаване на заявки за гласуване с мобилна урна и липсата на информация относно разпоредбите.

Министерството на външните работи отговаря за провеждането на изборите извън страната. Гласуване в чужбина имаше само за президентските избори в 161 изборни секции, намиращи се в 58 страни.²⁸ Съгласно Изборния кодекс, изборна секция се учредява във всяко дипломатическо представителство, ако поне 20 избиратели са заявили желанието си да гласуват там до 25 дни преди изборния ден. За създаване на изборна секция извън тези помещения и при условие, че приемащата държава е дала съгласие, най-малко 100 гласоподаватели трябва да са заявили желанието си да гласуват. В самия изборен ден всеки правоимащ гласоподавател в чужбина може да бъде добавен в избирателния списък след представяне на документ за самоличност и подписана декларация, че вече не е гласувал(а) и няма да гласува отново. На първия и втория кръг от президентските избори са гласували общо 50 499 и съответно 47 883 граждани. Министерството на външните работи съобщи, че политическите партии не са предложили необходимия брой членове на СИК и министерството е трябвало да командирова около 130 служители за членове на СИК, основно в Турция.

През последната седмица на септември ЦИК предприе образователна кампания за избирателите, състояща се от три видеоклипа излъчени по националната телевизия и изнесени на уебсайта на ЦИК. Първите два видеоклипа предоставяха информация относно сроковете и процедурите за промени в избирателните списъци и за удобствата предлагани на гласоподаватели с увреждания, включително гласуване с мобилна урна. Последният клип бе излъчен след срока за подаване на заявки за гласуване с мобилна урна, което отчасти може да обясни малкия брой получени заявки.²⁹ Третият клип запознаваше избирателите с процедурите в изборния ден. Не бяха забелязани допълнителни образователни материали за гласоподавателите на областно или общинско равнище, издадени от ОИК или НПО.