Завършва ги с „нали?", за да провери точността на това, което е казал. Използва много наречия:
точно, правилно, сигурно, вероятно. Ще каже също така: „Това не е ясно". Обича ясните и прецизни обяснения.
Когато
скованият е
развълнуван, той не иска да го покаже, но можем да го познаем по тона на
гласа му, който става сух и скован. Може да използва смеха, за да прикрие своята чувствителност и емоциите си. Може лесно да се смее за нищо, дори за нещо, което на другите не им се струва смешно.
Когато някой попита
скования как е, той систематично отговаря: „Супер добре!" Отговаря
много бързо, защото не губи време да чувства. А после, в
разговора, ще говори за много неща в живота си, които съвсем не вървят толкова добре. Когато му кажат: „Струва ми се, че ти каза, че всичко е супер добре", ще отговори, че това не са някакви истински проблеми.
Страхът да не сбърка е много силен у
скования. По време на моите ателиета единствено
скованите хора ме питат: „Направих ли упражнението правилно?" Вместо да проверят това, което
изпитват, и това, което могат да научат за себе си, правейки това упражнение, те се интересуват повече дали правилно са го направили.
Забелязала съм също така, че когато говоря за поведение или положение, което
скованият вижда в себе си като нов недостатък, сиреч когато той не се смята за
коректен, понеже притежава това поведение, той ме прекъсва още преди да съм свършила, за да ме попита: „И какво правим сега при това положение?" Иска да направи нещо, за да стане съвършен колкото е възможно по-бързо. Ако не го направи, ще
трябва да се контролира, за да не покаже недостатъка, който току-що е открил. За пореден път не осъзнава, че е несправедлив към самия себе си, защото иска от себе си прекалено много. Би искал да оправи всичко веднага. Не си дава необходимото време да почувства добре ситуацията, да си даде правото да бъде човек и все още да има неизлекувани травми.
Забелязала съм също така у човека, носещ маската на
скован, склонност да се изчервява лесно,
Сподели с приятели: