която да излиза, и спасително място, където да намира убежище. Някои в крайна сметка дори престават изобщо да излизат от вкъщи. Винаги си намират сериозно основание. Всъщност предчувстваните катастрофи никога не се случват. По-голямата част от агорафобите са били прекалено зависими от майка си като деца и са се чувствали отговорни било за нейното щастие, било да й помагат в ролята й на майка. Агорафобът може да си помогне емоционално, като оправи положението с майка си. Двата големи страха на агорафоба са страхът от смъртта и страхът от лудостта. Срещала съм агорафоби в почти всички стажове, които съм ръководила през последните петнадесет години, и това ми позволи да направя един интересен синтез относно агорафобията, което помогна на стотици агорафоби. Тези страхове идват от детството и са били преживявани в усамотение. Дом, предлагащ благодатна среда за развитие на агорафобията, е такъв, в който се е случила смърт или някой от близките е полудял. Може също така агорафобът да е преживял нещо, от което за малко да не е умрял, или страхът от смъртта или от лудостта на някого да е бил преживян в семейна среда. Този страх от смъртта е преживяван от агорафоба на всички равнища, макар самият той да не и дава напълно сметка за това. Той смята, че е неспособен да понесе промяна в каквато и да било област, защото това би представлявало символична смърт. Ето защо всяка промяна го кара
