да преживее мигове на изключително мъчителна тревога и засилва степента на неговата
агорафобия. Такива промени могат да бъдат преходът от детството към юношеството, после от
юношеството към зрелостта, от ергенството към семейния живот, преместване, промяна на
работата, бременност, злополука, раздяла, смъртта или раждането на някого и т. н.
В продължение на много години тези страхове могат да бъдат несъзнателни или сковани. И
после един ден, когато агорафобът е достигнал умствената и емоционалната си граница, той
повече не може да се сдържа и страховете му стават съзнателни и видими.
Агорафобът има също така прекалено богато и неконтролируемо въображение. Той си
въобразява ситуации, които далеч надхвърлят действителността, и смята, че е неспособен да се
изправи пред подобни промени. Тази голяма умствена дейност го кара да се страхува от лудостта.
Не смее да говори за нея с другите от страх да не го вземат за луд. Спешно трябва да разбере, че
това не е лудост, а прекалено голяма чувствителност, която зле контролира.
Изпратена на
www.spiralata.net
от Георги Трифонов
23
Ако отговаряха на гореспоменатите критерии, знай, че това, което преживяваш, не е лудост и от това не се умира. Просто като дете твърде много си се отворил за емоциите на другите, вярвайки, че си отговорен за тяхното щастие или нещастие. В резултат на това си станал силно психически податлив и затова дебнеш и предупреждаваш за опасности, когато си в присъствието на други хора. Ето защо улавяш всички емоции и страхове на другите, когато си на обществено място. Най-важното за теб е да разбереш и усвоиш какво наистина е отговорността. Тази, вСподели с приятели: |
