Глава 22
Пълно приемане
Реших накрая да добавя още една глава към тази книга в чест на 24-годишния й живот, но също и защото през годините си дадох сметка колко трудно е за повечето от нас да се приемат напълно.
В цялата книга говоря за любовта като цяло и за духовността. Най-добре може да се достигне до тях чрез безусловното приемане. Без него е невъзможно да се постигнат вътрешен мир, здраве и щастие. Вече говорих за приемането няколко пъти, но в тази последна глава бих искала да го направя отново, за да съм сигурна, че се разбира добре и че може да се прилага в живота. Уви, има твърде много хора, които бъркат менталното приемане с истинското духовно приемане.
Да приемеш ментално, означава да си съгласен с някаква ситуация или човек и най-общо казано - да имаш същото мнение или да считаш, че това е приемливо. Този вид приемане се основава на нашите ценности. Благодарение на това, което сме научили от миналото, ние решаваме дали приемаме или не човека или ситуацията. Духовното измерение на приемането е на нивото на съм, на нивото на сърцето, там, където няма нито добро, нито зло, нито съдене.
Да приемеш истински, означава да дадеш правото на събития и лица да бъдат това, което са, да живеят както искат, без да се стремиш на всяка цена да променяш тях или ситуацията дори и когато не си съгласен. Да позволиш на хората да бъдат различни, без да ги критикуваш и съдиш, като в същото време приемаш и себе си - ето това е приемане. Да приемеш, означава да признаеш, че всички хора, които преживяват нещо, имат да научават важен урок чрез него.
Менталното е само памет и по никакъв начин не може да се съотнася към понятието приемане, тъй като се базира преди всичко на наученото от миналото и на заключенията, извадени от него. Безусловната любов е насочена към настоящия момент. Менталното не разбира духовните понятия. Това е отвъд възможностите му. Ето защо егото, създадено от менталната енергия, отказва да ни позволи да приемем нещо различно от това, което то познава. То използва всички възможни средства, за да ни попречи да приемем истински, като смята, че така ни помага и дори защитава.
Например, сигурно ще ни подшушне в ухото, че ако приемем един човек такъв, какъвто е, някой може да се възползва от нас, да ни сметне за страхливи и слаби, за покорни, безразлични, глупави и т.н. Занапред се опитай да бъдеш по-внимателен, когато чуеш този тих вътрешен глас да ти говори така. Знай, че егото ти упорства и отказва да разбере ползата от приемането със сърцето.
С тази глава аз искам най-вече да споделя с теб новите си прозрения и последни открития, за да ти помогна да постигнеш истинското приемане. След първото издание на книгата открих по-удачни и бързи начини за достигане на безусловната любов към себе си и другите. Използвам случая, за да благодаря на моя екип, който много ми помогна в разработването на новите идеи. Представям ти най-важните средства:
Да приемеш егото си.
Често ми задават следния въпрос: „Много добре си давам сметка, че често егото ръководи живота ми, но как да успея да го потисна, за да не ми влияе толкова? Как да се справя с това?“ Ако и ти си си задавал този въпрос, ето какъв е моят отговор.
Най-напред ние трябва да го приемем, а не да се обвиняваме, че го имаме, и още по-малко да искаме на всяка цена да се отървем от него. Когато се опитваме да отхвърлим каквото и да било, това показва голяма липса на приемане. По-скоро трябва да осъзнаем, че досега сме вярвали, че его- то ни е най-доброто средство за защита от страданието.
Както вече споменах в една предишна глава, егото се сравнява със слуга, който командва господаря си, защото той му е дал много власт и му е позволил да се държи така. Днес, след като вече сме отворили съзнанието си, осъзнаваме, че ние сме този господар и че не трябва слугата да решава вместо нас. Той по-скоро трябва да слуша заповедите на господаря си.
Как да върнем контрола върху живота си, като започнем да приемаме? Господарят може да каже на слугата си следните думи: „КАНТА, забелязах, че съм ти дал твърде много власт, като много често те оставям да решаваш вместо мен. Искам да ти благодаря, че си свършил добре работата и че си решил куп неща вместо мен, като си избирал това, което си мислил, че е най-добро за мен. Но аз си дадох сметка, че това твърде често не е отговаряло на моите нужди и че аз трябва да ти казвам какви са нуждите ми. Затова реших, че отсега нататък искам да вземам сам решенията си, а ако взема такива, които няма да са добри за мен, не се безпокой, няма ти да си отговорен, тъй като аз съм готов да си понеса последствията. КАНТА, можеш да останеш до мен, докогато желаеш, и ако имам нужда, ще ти кажа.“
Както сам разбираш, след тези думи слугата няма да е обвинен по никакъв начин, нито пък отхвърлен, а по-скоро ще му се благодари за помощта, която е оказал на своя господар в миналото. Той дори ще се зарадва и ще му олекне да Възвърне ролята си на слуга, като остави на драго сърце господарят му да поеме контрола над неговия живот. Трябва само да поговориш по този начин на твоето его, като си представяш, че говориш на човек до теб. Спомни си, че твоето его е жива същност, но изградена от ментална енергия и ти можеш да контактуваш с него само на ментално ниво.
Винаги помни, че ние не сме нашето его и че трябва да се свържем отново с божествената ни същност. Ние сме съвършени, уникални същества, които използваме физическо, емоционално и ментално тяло, за да преживеем някои неща, за да се върнем към нашата истинска природа и да се превърнем отново в чисто съзнание. За нещастие сме Забравили тази действителност във времето и сме вярвали, че постъпваме добре, като използваме менталната енергия, за да си създадем его. Затова нека отново влезем в контакт с това, което наистина сме.
Петте рани на душата.
От много години работя с петте рани на душата - отхвърлянето, изоставянето, унижението, предателството и несправедливостта. След много преживявания и наблюдения върху моите близки, клиентите ми и мен самата вече съм убедена, че петте рани са в основата на нашите проблеми, било то физически или психически.
През целия си живот ние сме оставяли нашето его да ни ръководи, като сме вярвали, че това ще ни предпази от болката от тези рани. Впрочем, колкото по-дълбока е една рана, толкова по-често егото се намесва, смятайки, че ни помага. Например, когато човек има голяма рана, нанесена от отхвърляне, той изпитва страх, че ще го отхвърлят отново или че той ще отхвърли друг човек, както и че рядко ще бъде такъв, какъвто иска. Той слуша егото си, което ще се опита да направи всичко, за да избегне отхвърлянето. Ще се опита да се обезличи в някаква група, а всъщност ще има толкова интересни и важни неща за споделяне. Той не се вслушва в нуждите си.
Уви, това, което егото не знае, е, че колкото повече се страхуваме да... толкова по-силен става страхът. Този човек става така безличен, че другите се движат покрай него, без да го виждат, сякаш не съществува. Той се прибира вкъщи фрустриран, още по-отхвърлен и ядосан, защото никой не му е обърнал внимание.
Ако искаш да научиш повече по тази тема, приканвам те да прочетеш книгата ,,5-те травми, които пречат да бъдеш какъвто си“. Тя обяснява подробно всяка една от гореспоменатите рани. Колкото повече осъзнаваме това, толкова по-бързо приемаме себе си, както и другите, като развием съчувствие към болката, която те изпитват от неизлекуваните си рани.
Триъгълникът на живота.
В духовен план има едно важно триединство, което е неоспоримо. В преносен смисъл думата триединство означава „група от три принципа, три символа или три неща“, които имат тясна връзка помежду си или са взаимозависими. Това триединство може да бъде визуализирано по следния начин:
ТОЗИ триъгълник е чудесен начин да разбереш и да откриеш това, което ти приемаш или не от себе си, като имаш предвид, че никоя от трите страни не е водеща. Веднага след като осъзнаеш едното аз съм, ти автоматично знаеш, че всичко съществува чрез другите два начина. Да вземем за пример следното: ти си мислиш, че партньорът ти е лъжец. Това означава, че ти лъжеш себе си често, лъжеш другите и че те мислят, че си лъжец много повече, отколкото предполагаш. Много по-лесно е да го видиш и приемеш, нали?
Помни винаги, че твоето его ти пречи да приемаш нещата. Тъй като то не разбира духовните понятия, никога няма да признае, че това е истина и ще предпочита да продължава да вярва, че само другите са лъжци. Тези три страни на триъгълника се проявяват в еднаква степен. Ако те притеснява много, че някой те лъже, сега вече знаеш, че и ти се чувстваш виновен, че си излъгал в същата степен, дори и да не го осъзнаваш. Освен това, когато другите те мислят за лъжец, това ти причинява много емоции. Дори и да не осъзнаваш, че те мислят за лъжец, ти усещаш това в невидимия свят и това поражда трудности с другите, които често са необясними.
Започваш ли да осъзнаваш до каква степен може да ти помогне този триъгълник да осъзнаеш и приемеш в по-голяма степен? Да се върнем на примера с лъжата. Когато си дадеш сметка, че ти се лъжеш сам или лъжеш другите, ще разбереш веднага, че това не е, защото си лош човек или имаш лоши намерения, или пък искаш да навредиш на другия. Всъщност си излъгал, защото си се страхувал от нещо за себе си, както и другите, когато лъжат.
Приемането не означава, че трябва да промениш поведението си веднага. Напротив! Просто трябва да приемеш, че за момента си лъжец, както и другите понякога са, защото страховете ти са твърде силни. По този начин си даваш правото да бъдеш човек както на себе си, така и на другите. След това приемане ще започнеш да лъжеш все по-рядко. Трансформацията е съвсем естествена.
Сподели с приятели: |