4- Огледалният подход се прилага само на нивото на СЪМ.
В предишната глава говорих за тази теория, която практикувам от повече от четиридесет години, но много по-късно осъзнах, че трябва да се прилага само на нивото на СЪМ. Ето защо толкова много хора оказват съпротива на това понятие, тъй като, когато им кажеш, че са отражение на човека, когото съдят, първата им реакция е следната: „Това е безсмислено, тъй като никога не постъпвам като моя партньор. Той никога не говори, а аз говоря постоянно. Как можете да твърдите, че той е мой огледален образ?“
Когато попитам тази дама какъв смята, че Е партньорът й в моментите, когато той не говори според очакванията й, ако тя ми отговори, че е безразличен, това предполага, че той също мисли, че тя Е безразлична. Твърде вероятно е, когато тя говори, без да спира, той да мисли, че тя е безразлична към него, към неговите нужди, тъй като говори прекалено много за себе си, без да се интересува от него, от това, което той чувства или желае.
Наблюдавай се следващия път, когато някой човек има поведение, което те притеснява. На всяка цена трябва да си зададеш въпросите: „Дали, когато той постъпва така, аз го съдя и обвинявам, че е такъв?“, „Дали и аз понякога се държа така?“ Знам, че трябва продължително наблюдение и упорство. Егото ти ще бъде толкова смаяно, но това ще бъде такава голяма победа за теб, че скоро ще се почувстваш щастлив и горд със себе си, с впечатлението, че си израснал и виждаш нещата по-ясно. Това е победа в развитието на твоята душа, както и велик акт на любов към теб самия и към другия, тъй като това доказва, че приемаш, че си същият като другия.
5. Човек не може да стане такъв, какъвто иска да бъде, докато не приеме, че е това, което не иска да бъде.
Тази истина ми се стори много очевидна, след като прекарах много години в усилие да не бъда това, което преценявах, че е „недобро“, „лошо“, „неправилно“, „неблагодарно“, „неточно“ и т. н. По природа съм строг човек и перфекционист и винаги съм искала да съм съвършена. Вследствие на това веднага след като направех нещо, което считах за лошо, се опитвах да го контролирам, за да не правя повече така.
Отне ми много време, преди да осъзная, че се контролирам и следователно това ми костваше много години на контролиране и обвиняване. Най-накрая разбрах, че колкото по-дълго не приемам тези страни от себе си, толкова по-дълго няма да успея да бъда това, което искам. В този момент наистина осъзнах чудесния и необикновен ефект от приемането. Няма нищо по-силно и всеобхватно от пълното приемане, когато искаш да промениш дадено поведение в определена посока. Разбрах от дъното на душата си, че тази промяна е автоматична, когато приемането е истинско.
Да се върнем на примера с лъжата. Такъв беше и моят случай. Не можех да толерирам човек, който ме лъже. Спомних си, че съм чувала мама да казва често: „Предпочитам силен шамар, отколкото да ме лъжат в лицето.“ Мислех по същия начин като нея. Никак не беше лесно за моето его да разбера, че аз също лъжа. Сега знам, че съм извървяла своя път, защото когато някой ме лъже, първата ми реакция е да усетя страха му. Всъщност той не е лъжец, а се страхува. Когато се случи аз да излъжа, веднага се питам: “От какво ме е страх в тази ситуация? Какво ме кара да лъжа?“ Веднага откривам от какво ме е страх и го приемам с думите: „Благодаря ти, БОЖЕ мой, че ми откри този страх. Сега вече го осъзнавам и един ден ще го преодолея.“
Накратко, това, което трябва да се запомни, е, че когато ние се приемаме, това не означава, че ще останем това, което не искаме, през Целия си живот. Напротив, все по-рядко ще бъдем такива и за наша приятна изненада ще Забележим, че постъпваме все по-често по начина, по който искаме.
Сподели с приятели: |