Съобщение на комисията до европейския парламент, съвета, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите

В своите предложения за новото поколение финансови програми на ЕС Комисията откликна на необходимостта да се насочи вниманието към ГБТ по съгласуван начин.

В следващата многогодишна финансова рамка (МФР) Комисията предложи по-балансирано и по-резултатно разпределение на ресурсите на ЕС за всички етапи от научноизследователските и развойните дейности по ГБТ. Поради това дейностите по „Хоризонт 2020“, кохезионната политика на ЕС (структурни фондове) и политиките на групата на Европейската инвестиционна банка се адаптират и стриктно се координират, за да могат да допринесат за Европейската стратегия за ГБТ.

Ключов елемент на тази координация е мобилизирането на инструментите за финансиране, с които разполага ЕС. За тази цел с предложените общи разпоредби на регламента²⁵ за новата политика на сближаване ще бъде възможно евентуалното комбинирано финансиране на проекти за ГБТ посредством „Хоризонт 2020“, структурните фондове и заеми от ЕИБ . Таблицата в приложението пояснява ролята на всеки от посочените инструменти, които взаимно ще се допълват в подкрепа на инициативи за ГБТ.

Използването на обществените поръчки за иновации, особено когато става въпрос за обществени поръчки, засягащи етапа преди търговската реализация, също следва да бъде насърчавано. Обществените поръчки представляват 19 % от БВП на ЕС и в определени секторни ниши, в които са ангажирани ГБТ, обществените поръчки могат да изиграят жизненоважна роля за предприятията.

Когато за ГБТ се използва публично финансиране, то трябва да бъде насочено към доказали пазарната си неефективност предприятия, които възпрепятстват развитието и внедряването на ГБТ. Като се има предвид, че ненарушената конкуренция е най-добре функциониращият двигател за инвестиции в ГБТ, това финансиране трябва да бъде в съответствие с правилата за държавната помощ, за да се предотвратят смущения на конкуренцията, като например изтласкване на частното финансиране, създаване на недобре работещи пазарни структури или запазване на неефективни предприятия. Сегашната макроикономическа среда приканва към особено внимание при вземането на решения и проектирането на публичните разходи по рентабилен и добре работещ начин, за да гарантират най-големи ползи за растежа и работните места.

Комисията има за цел да продължи да подобрява съгласуваността и изграждането на полезно взаимодействие, както е описано в следващите глави.

5.1. Финансиране на научноизследователската дейност и иновациите за ГБТ – интегриран подход

„Хоризонт 2020“²⁶ е новата рамкова програма, която за пръв път съчетава научноизследователската дейност и иновациите, включващи цялата верига за създаване на стойност. С нея се подкрепя интеграцията на научноизследователските и иновационните дейности, като по този начин се позволява реализирането на знанията в продаваеми стоки и услуги.

С „Хоризонт 2020“ се обръща особено внимание на разработването и прилагането на ГБТ, като се подчертава тяхното значение за растежа и заетостта. С предложения комбиниран заделен за ГБТ бюджет от 6 663 млрд. евро ГБТ представляват основен компонент на направлението „Водещи позиции в областта на главните базови и промишлените технологии“ (LEIT) от предложението на Комисията. За това приоритетно направление е предложен цялостен подход със стратегически и оперативни цели за всяка от шестте ГБТ. Той включва подкрепа както за научноизследователска дейност във връзка с отделни технологии, така и за мултидисциплинарни изследвания и което е най-важно, представлява силно интегриран подход.

Този интегриран подход е от решаващо значение за реалното превръщане на научните изследвания и разработването на технологии в продаваеми продукти и икономически растеж. Резултатен начин за прилагане на този подход е посредством ориентирани към иновациите европейски технологични платформи (ЕТП) и публично-частни партньорства (ПЧП). Те включват съвместната технологична инициатива ENIAC (СТИ) в областта на наноелектрониката, фабриките на бъдещето и ПЧП за енергийно ефективните сгради. Нови ПЧП могат също така да бъдат сформирани по „Хоризонт 2020“ за въпроси от областта на фотониката и преработвателната промишленост. Тези ПЧП трябва да отговарят на критериите за подбор, изложени в „Хоризонт 2020“²⁷, и следва да се основават на критерия за високи постижения, с акцент върху реалните трансгранични елементи за укрепване на базата от знания на ЕС, да привличат допълнителните инвестиции в научноизследователската дейност и иновациите, да имат дългосрочни промишлени ангажименти с обща визия и ясно да работят за постигане на общите цели, както и да наблюдават напредъка към съгласуваните цели.

Макар индивидуалните ГБТ да са признати като незаменими източници на иновации, взаимното обогатяване на различни ГБТ е от жизненоважно значение, по-специално за прехода от научноизследователска и развойна дейност към пилотно и промишлено производство. Значителна част дейностите на ГБТ, планирани по „Хоризонт 2020“, ще бъдат посветени на междусекторни дейности, които ще обединят различните ГБТ за разработване на иновационни продукти и за принос към решаването на предизвикателствата пред обществото.

По този начин:

• 
  със специалната подкрепа за по-широкомащабни пилотни линии и демонстрационни проекти, при които се използва интердисциплинарният характер на ГБТ, ще се постигне утвърждаване в промишлени условия и квалифицирани производствени системи, които съкращават периода за навлизане на пазара;
  
• 
  връзките между ГБТ, разработването на продукти и прилагането им ще позволи на необходимите интердисциплинарни изследвания и иновациите да предоставят новаторски решения за предизвикателствата пред обществото²⁸, включително за международно признати предизвикателства при разработването, както да съкратят периода на производствения процес до стъпването на пазара; и
  
• 
  в рамките на Комисията и в контекста на „Хоризонт 2020“ има структури за управление и междуведомствена група с представителите от службите на Комисията, които ще се погрижат за подготовката на съвместна работна програма за междусекторни ГБТ и съгласуваност между всички свързани с ГБТ програми в рамките на „Хоризонт 2020“. Това включва полезно взаимодействие между предизвикателствата пред обществото и дейностите в рамките на политиката на сближаване, както и Европейския институт за иновации и технологии (EIT).
  

ГБТ имат потенциала да спомогнат растежа в регионите и да повишат конкурентоспособността им. Те имат капацитета да бъдат свързващото звено между промишлените вериги за създаване на стойност в районите в Европа от разработчиците на технологии през доставчиците до производителите и по този начин могат да помогнат на всеки европейски регион да намери своята специфична ниша. И по-конкретно за по-слабо развитите региони е от ключово значение да имат достъп до тези технологии с цел модернизиране на промишлената база и подобряване на конкурентоспособността.

Поради това Комисията е набелязала ГБТ като един от инвестиционните си приоритети за финансиране на регионални иновации в предложението си за преразглеждане на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). С въвеждането на новата концепция за „интелигентно специализиране“ като „предварително условие“ бе предложен по-стратегически подход към финансирането на регионални иновации. При т. нар. интелигентно специализиране се търси участието на всички региони, като тяхното многообразие се използва в тяхна полза за постигането на интелигентен растеж.

За предложения нов финансов програмен период държавите членки и регионите ще бъдат помолени да разработят национални и/или регионални научноизследователски и иновационни стратегии за интелигентно специализиране, в които се отбелязват характерните им качества и конкурентни предимства. Регионите се насърчават да набележат своите конкретни ниши в европейските вериги за създаване на стойност по отношение на разработването и/или внедряването на ГБТ. С новите предложения по ЕФРР се разкриват по-големи възможности за регионите за подкрепа на ключовите етапи от разработването на технологии и продукти. Обхватът на допустимото финансиране включва „технологични и приложни изследвания, пилотни линии, действия за одобрение на продуктите на начален етап, усъвършенствани производствени възможности и пилотно производство“²⁹. Следва да се обърне необходимото внимание на горепосоченото взаимно обогатяване на различните ГБТ.

Най-малко смущаващият конкуренцията начин за подпомагане на ГБТ е чрез мерки, които не представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС (например чрез общи данъчни мерки, насърчаване на партньорствата за знание, общи обучения и др.). Когато е необходима, държавната помощ трябва да бъде съвместима със ситуацията на вътрешния пазар. Правилата за държавните помощи дават в ръцете на държавите членки критерии за съвместимост и им предлагат набор от възможности. Следователно те могат да подкрепят предприятия, които развиват дейност в областта на ГБТ, като отпускат държавни помощи за научноизследователска и развойна дейност и иновации, както и други видове помощ, например за инвестиции с рисков капитал.

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), институция за финансиране на ЕС, подкрепя целите на политиките на ЕС посредством финансиране на жизнеспособни капиталови проекти. ЕИБ изигра важна роля в изграждането на основана на знанията икономика на ЕС. Тя активно подпомагаше европейските научноизследователски и развойни проекти, като за периода 2000 г—2011 г. отпусна почти 103 млрд. евро, а само през 2011 г. 10 млрд. евро от тях бяха вложени в заеми, гаранции и рисков и венчър капитал. В областта на ГБТ ЕИБ предоставя около 1 млрд. евро на година. Освен това, благодарение на репутацията на ЕИБ, дължаща се на разумната ѝ политика на отпускане на кредити и стабилното ѝ пазарно и технологично ноу хау, банката служи като важен катализатор за привличане на допълнително финансиране от публични и частни инвеститори.

ЕИБ ще остане ключов участник във финансирането на всички важни етапи от разработването и внедряването на ГБТ. За подкрепа на научноизследователска и развойна дейност и иновации Инструментът за финансиране с поделяне на риска (ИФПР), съвместен финансов продукт с Комисията, на разположение на публичните институции и частните дружества от всякакъв размер, предлага привлекателен източник на финансиране в подкрепа на по-високорискови научноизследователски, развойни и иновационни проекти в областта на ГБТ. Досега тя е финансирала 75 дружества с научноизследователски, развойни и иновационни проекти с над 7 млрд. евро. Комисията възнамерява да се опира на успеха на програмата чрез разширяване на ИФПР по „Хоризонт 2020“.

На 5 декември 2011 г. Комисията и ЕИБ/ЕИФ стартираха Инструмент за поделяне на риска за МСП (ИПР), който ще помогне на иновативните и бързо разрастващите се МСП да финансират научноизследователските, развойните и иновационните си проекти. Тази пилотна програма ще се ръководи от ЕИФ и ще се изпълнява гаранционна система, която предвижда споделянето на риска с някои банки. Взети са допълнителни мерки за улесняване на финансирането на проекти за научноизследователска инфраструктура, при които се използват ресурси от ИФПР. Тези нови схеми следва също така да улеснят достъпа до финансиране за по-голяма група участници в сектора на ГБТ. Отделно от това, за проекти, които са по-близо до пазара, като например пилотни линии, демонстрационни заводи и инвестиции в иновативни придобивки, свързани с производствени съоръжения, ЕИБ ще продължи своята значима дейност по отпускане на заеми по отношение на кредити и гаранции. И накрая, ЕИБ и Комисията ще определят в общо споразумение приоритетните инвестиционни дейности за ГБТ.

Комисията работи за установяване на по-благоприятни условия за търговия на двустранно и многостранно равнище. Някои от тези дейности са от важно значение за участниците в областта на ГБТ. Това включва усилия за подобряване на защитата на правата върху интелектуалната собственост (ПИС) и разпоредби за премахване на тарифните и нетарифните бариери³⁸. Освен това Комисията има за цел да гарантира лоялна конкуренция и да насочи вниманието си към необоснованото субсидиране. В рамките на многостранната среща на правителствата/органите по въпросите за полупроводниците Комисията извърши дейности по отношение на борбата с фалшифицирането, прозрачността на правителствените мерки за подкрепа и либерализация на тарифите на новите полупроводници.

В духа на предложението си по „Хоризонт 2020“ Комисията ще продължи да насърчава сътрудничеството с трети страни в областта на ГБТ, основано на общ интерес и взаимна полза. Това международно сътрудничество в областта на науката, технологиите и иновациите следва да бъде насочено към постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ и за изпълнение на ангажиментите на Съюза за постигане на Целите на хилядолетието за развитие³⁹.

Комисията ще: положи усилия да гарантира благоприятни търговски условия и равнопоставеност на международно равнище. Това включва улесняване на пазарния достъп и откриване на инвестиционни възможности, като се избягва смущаването на конкуренцията на международния пазар, подобрява се защитата на правата върху интелектуалната собственост, насърчава се реципрочното участие, по-специално в обществените поръчки, намалява се използването на субсидии и на тарифни и нетарифни бариери в световен мащаб и се проверява изпълнението на приложимите правила на ЕС и на СТО.