Съобщение на комисията до европейския парламент, съвета, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите

Бързо разрастващите се пазари в свързаните с ГБТ сектори изискват все повече професионалисти на всички технически нива и в различни дисциплини. В днешно време вече съществува значителна разлика между търсенето и предлагането на образование и кариерно развитие в области като наука, технологии, инженерни дисциплини и математика (НТИМ)⁴⁰.

Предстоящата инициатива на ЕС „Панорама на уменията“, която Комисията ще започне до края на 2012 г., ще представи инструмент за прогнози с цел наблюдение на настоящите и бъдещите нужди от умения на пазарите на труда. Този онлайн инструмент ще представи краткосрочни и средносрочни прогнози за уменията и работните места на национално, секторно и професионално ниво.

Промяната в технологиите има значителни последствия за системите за формалното образование и достъпа до възможностите за обучение през целия живот за възрастните. Програмата на Комисията за нови умения и работни места⁴¹ откликва на тези нужди, като се подчертава, че учебните програми, обучителните планове или нуждите от конкретни квалификации и модернизирането на системите за образование и обучение е важно да бъдат приведени в съответствие с предизвикателствата на икономиката на знанието, с особен акцент върху предприемачеството, уменията в сферата на ИКТ, мултидисциплинарността и творческите наклонности. Тези умения, наред със специализираните познания, са от решаващо значение за максимално оползотворяване на технологичния напредък, предлаган от разработването и внедряването на ГБТ. Училищата, професионалните гимназии и висшите учебни заведения трябва да предлагат образование с насоченост към технологиите и да насърчават уменията за търсене на находчиви решения на проблемите. Обучението по бизнес умения или усвояването на умения в процеса на работата, откритото и гъвкаво учене посредством ИКТ и развитието на приложими за работата умения също са важна част от стратегиите за ученето през целия живот.

В този контекст от осново значение да бъдат заздравени и взаимно свързани дейностите по т. нар, „триъгълник на знанието“, формиран от изследванията, образованието и иновациите. Макар създаването на голям контингент от специалисти със заложби да е от възлово значение, още по-важно е да разполагаме с необходимите умения когато и където това е необходимо. Ето защо Комисията ще подкрепя дейности за обучение, целящи подобряване на уменията (не само технически, но също и предприемачески и бизнес умения), в проектите за демонстрация на продукти по „Хоризонт 2020“. EIT и неговите общности на знание и иновации (ОЗИ) имат много важна роля, не на последно място в преформулирането на образователната среда в съответните приоритетни области на действие. Сътрудничество между местните, съответно регионалните, училища и дружествата в разработването на обучителни програми би могло да предложи обещаващо решение за подпомагане на развитието на съответни умения.

Чрез създаване на по-тесни връзки между нуждите на пазара на труда и образованието или обучението ОЗИ насърчават съвместното следдипломно професионално обучение и практически стажове. За следващата финансова перспектива Комисията предложи произвеждането на добавена стойност⁴² като една от новите ОЗИ след 2013 г. Това ОЗИ ще предложи форум за взаимодействие и насърчаване на трансдисциплинарните умения и компетенции в отговор на нуждата от висококвалифицирана работна сила в области, свързани с ГБТ.

Предстоящите действия на Комисията включват т.нар. „дейности Мари Кюри“, с които се подобряват перспективите за обучение и кариерно развитие на научните работници, включително в области, които пряко подкрепят ГБТ. Също така съюзи на знанието, които започнаха като пилотен проект на Комисията през 2011 г., ще допринесат за подобряване на свързаните с ГБТ умения. Като бъдеща част от „Еразъм за всички“ те ще обединят предприятията и висшите учебни заведения в структурирани партньорства, за да се укрепи и развие европейският потенциал за иновации. Освен това през 2012 г. Комисията ще изпробва работата на съюзите за секторни умения, които представляват стратегически партньорства за професионално образование и обучение (ПОО), чиято цел е да предложат умения и да подобрят конкурентоспособността на традиционните или развиващите се сектори. И не на последно място, в съответствие с инициативи като директивата на ЕС относно синята карта⁴³ или предложението на Комисията относно лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер в ЕС⁴⁴, могат да бъдат привлечени висококвалифицирани работници извън ЕС, за да се разреши проблемът с недостига на квалифицирана работна ръка.

Комисията ще: продължи и ще активизира действията в рамките на „Хоризонт 2020“ за привличане на младежите към ГБТ и ще включи обучения, ориентирани към подобряване на уменията в проекти от сферата на ГБТ за демонстрация на продукти; насърчава създаването от EIT на ОЗИ за промишлено производство, генериращо добавена стойност, което ще ангажира дружествата, научните работници и висшите учебни заведения в тази област и, inter alia, ще предоставя възможности за развитието на целеви умения и свързаните с тях образователни и иновационни дейности; публикува съобщение, чийто предмет ще бъдат изменящите се и бързо развиващите се предизвикателства за предлагане на умения в ЕС до края на 2012 г.; разработва партньорства между образованието и бизнеса, като съюзи на знанието за висшето образование (ВО) с цел да се стимулират иновациите и да се даде възможност за учебните планове да бъдат по-добре адаптирани към пазарните потребности, включително ГБТ; и проучи начините за увеличаване на предлагането на квалифицирана работна ръка в областите, свързани с ГБТ, включително чрез висококвалифицирани специалисти със заложби от държави извън ЕС.

5.7. Събиране на пазарни данни за ГБТ — установяване на механизъм за наблюдение на ГБТ

Досега не е имало потвърдени пазарни данни за разработването и въвеждането на ГБТ в ЕС. Затова Комисията ще създаде механизъм за наблюдение („обсерватория“) за проследяване, измерване и оценка на внедряването на ГБТ в ЕС. За тази цел беше започнато проучване за осъществимост с цел създаване на обсерваторията през 2013 г. Целта на тази обсерватория е да предоставя на лицата, отговорни за изготвянето на политиките в ЕС, на национално и регионално равнище, информация с цел по-добро разработване и прилагане на политиките в промишлеността по отношение на внедряването на ГБТ. Освен това тя ще предоставя на заинтересованите лица необходимата информация относно тенденциите и развитието на свързаните с ГБТ сектори в ЕС по отношение на другите конкурентни икономики.

Способността на Европейския съюз да разработва и внедрява в промишлеността ГБТ до голяма степен ще определи доколко те ще се използват в бъдеще. Европейският съюз е изправен пред три основни предизвикателства: а) да поддържа водещата си роля в технологиите за в бъдеще; б) да се справя с предизвикателствата пред обществото с помощта на приложенията на ГБТ; и в) да модернизира и укрепва промишлената си база.

ГБТ, определени през 2009 г., се превърнаха в приоритет в програмата на ЕС. Това допълнително се отразява от ключовата им роля в предложенията на Комисията относно „Хоризонт 2020“ и Европейския фонд за регионално развитие. С настоящото съобщение Комисията предлага мащабна и дългосрочна стратегия, която включва всички съответни инструменти на Общността и ключови заинтересовани страни.

Цялостното значение на ГБТ за капацитета на ЕС да въвежда иновации и да модернизира промишлената си база изисква постоянното внимание на Комисията. Поради това Комисията ще осигурява непрекъснато наблюдение, оценка и адаптиране на политиките си. Това означава редовни обсъждания с държавите членки и заинтересованите страни.

Продукт, основан на ГБТ, е:

а) високоефективен продукт за разработването на стоки и услуги, който повишава тяхната цялостна търговска и социална стойност;

б) базиран на нанотехнологията, микро-/наноелектроника, промишлена биотехнология, съвременни материали и/или фотоника и, но не само

в) произведен с помощта на съвременни производствени технологии.

2. Възможности за финансиране на ГБТ, допустимо за инструментите на ЕС

За финансовите инструменти, които са приложими за свързани с ГБТ изследователски и иновационни дейности, се използват различаващи се до известна степен терминологии. Диаграмата по-долу спомага за изясняване на етапите на технологичното развитие, на които отговаря съответната терминология. Групата на високо равнище (ГВР) за ГБТ боравеше със скáлата „нива на технологична готовност“ (TRL), която се прилага от много публични и заинтересовани страни от промишлеността с цел оценка на зрелостта на развиващи се технологии (материали, компоненти, уреди и т.н.). Важно е да се отбележи, че докато скáлата TRL и инструментите на ЕС описват процеси, измерванията на ЕИБ описват етапа от разработването на продукта.