Собствен капитал на банките и неговото счетоводно отчитане
Характеристика на собствения капитал на банките
Изтегляне 64.36 Kb.
|
| 1.Характеристика на собствения капитал на банките
Равнищата на собствения капитал и капиталовата адекватност са важни показатели, чрез които се измерва финансовата стабилност на банките, както и способността им да поемат допълнителни кредитни и пазарни рискове. Търговските банки са подложени на засилена регулация по отношение величината и структурата на техния собствен капитал. Те оперират предимно с привлечени от граждани, фирми и други финансови институции заемни капитали (влогове), чийто дял надхвърля многократно величината на акционерния им капитал. Ролята на собствения капитал се изразява в изпълняваните от него функции. Първата функция е защитна, т.е. капиталът предпазва банките от фалит, играе ролята на буфер срещу неочаквани загуби по предоставените кредити и гарантира интересите на техните клиенти. Втората функция на капитала е оперативна и е свързана с обстоятелството, че той улеснява достъпа до финансовите пазари и така осигурява ликвидността на банките при евентуален отлив на влогове. Третата функция е регулираща – капиталът се използва като основа за изчисляване на редица финансови съотношения, той ограничава ръста на активите и понижава риска. Собственият капитал на банките има за основна цел намаляването на риска от евентуален техен фалит. Ето защо е необходимо пазарните участници и регулаторните органи да “изискват” от кредитните институции да поддържат определено минимално равнище на капитала. Могат да бъдат разграничени най-общо пазарни и регулаторни капиталови изисквания. Пазарното капиталово изискване се дефинира като капиталово съотношение, което максимализира стойността на банката в отсъствието на регулаторни капиталови изисквания, но в присъствието на механизъм, гарантиращ безопасността и разумността на нейната дейност. За разлика от него, регулаторното капиталово изискване е “задължително”, ако капиталовото съотношение, което максимализира стойността на банката, е по-голямо от пазарното капиталово изискване. Опит за хармонизиране на капиталовите изисквания в международен аспект се прави за първи път през 80те години на миналия век. През 1988 година се подписва т.нар. Базелско споразумение за капиталова адекватност, с което първоначално се съобразяват само банките, опериращи на международния пазар. По-късно то намира приложение в над 100 страни по света, включително и в България. С Първото споразумение за измерване на капиталовата достатъчност ( Базел І ) търговските банки по цял свят за първи път са задължени да спазват минимални капиталови изисквания , като държат част от собствения си капитал ( регулаторен капитал ) като обезпечение срещу рисковете , съпътстващи дейността им . Дефиниран е собственият капитал ( регулаторен капитал ) на банката като съвкуност на капитал от първи ред ( основен капитал , резерви , неразпределена печалба ) и капитал от втори ред ( някои преоценъчни резерви , нереализирани печалби , дълговокапиталови ( хибридни ) инструменти , подчинен срочен дълг ) , регламентиран у нас в Наредба № 8 Капиталът от първи ред (първичния капитал) е най – съществената част от собствения капитал на банките и от неговия размер зависи заинтересуваността на акционерите да управляват банките. Той се образува от следните елементи: основен капитал чрез емисия и продажба на обикновени акции, това е внесен и регистриран капитал с изключение на привилегированите акции; фонд „Резервен” – това е най – съществения резерв, който се използва за покриване на загубата само ако няма налични средства в другите създадени резерви. Този резерв се създава по смисъла на чл. 246 на Търговския закон, а имено: a) най-малко 1/10 от печалбата, която се отделя, докато средствата във фонда стигнат 1/10 или по-голяма част от капитала, определена от устава; b) средствата, получени над номиналната стойност на акциите и облигациите при издаването им; c) сумата на допълнителните плащания, които правят акционерите срещу предоставени им предимства за акциите; d) други източници, предвидени в устава или по решение на общото събрание. Когато средствата на фонд "Резервен" надхвърлят 1/10 или определената от устава по-голяма част от капитала, по-големият размер може да бъде използуван и за увеличаване на капитала. други резерви с общо предназначение, заделени от печалбата след облагането ù; неразпределена печалба от минали години; печалбата от текущата година, намалена с дължимите данъци, очакваните плащания по дивиденти и други отчисления; Неразпределената печалба може да се включи в капитала, след като годишният финансов отчет е приет от общото събрание на акционерите и са приспаднати сумите за изплащане на дивидени и другите отчисления. Веднъж включена неразпределената печалба като елемент на собствения капитал, тя може да се използва за разпределяна на дивиденти само с одобрението на БНБ. Капиталът от втори ред (допълнителен капитал) се състои от следните елементи: - резервите от преоценката на недвижимите имоти, в които се помещава банката; - сумите привлечени от банката чрез безсрочни дългови капиталови (хибридни) инструменти и други финансови инструменти, както и безсрочни привилегировани акции с натрупващ се дивидент, при условие, че тези инструменти отговарят на следните специфични изисквания: 1) сумите по тях са платени изцяло; 2) изплащането им не е ограничено със срок; 3) изплащането им не е обезпечено под никаква форма от банката; 4) в случай на ликвидация или несъстоятелност на банката, изплащането им е допустимо, след като се удовлетворят изцяло вземанията на всички останали кредитори; 5) вземанията по тези инструменти по главницата не могат да станат изискуеми без писмено разрешение на БНБ; 6) условията, при които тези средства са привлечени от банката ù дават право да отлага изплащането на лихвения доход по тях, ако тя не е формирала печалба или печалбата ù е не достатъчна. Всички елементи, които съставят капитала от втори ред, за да бъдат такива трябва да отговарят на следните условия; - средства изцяло на разположение на банката за покриване на обичайни банкови рискове, - когато загубите на приходи или капитал още не са установени; - тяхното наличие е отразено в счетоводните регистри на банката; - размерът им е определен от компетентния орган за управление на банката и потвърден от независим външен одитор; БНБ е запозната и може да осъществява надзор върху тяното съществуване и ползване. Според разпоредбите на Наредба № 8 една банка не може да включва в собствения си капитал: - резерви от хеджирани на парични потоци от позиции, оценявани преди това по амортизирана стойност, и хеджиране на парични потоци, свързано с прогнозни транзакции; - печалби и загуби от пасиви, оценявани по справедлива стойност, дължащи се на промени в оценката на кредитното качество на банката; - нереализираната печалба от инвестиционни имоти и от финансови инструменти на разположение за продажба. Собственият капитал на банките се формира от различни източници, които имат различна цена. Предвид различния риск и различната цена на отделните източници всяка банка се стреми да увличава дела на по – евтините източници на собствен капитал. Колкото е по – голям техния дял, толкова ще е по – ниска средно претеглената цена на капитала, която представлява сбор на произведенията между относителния дял на всеки един източник и неговата цена. Източниците на първичен капитал имат по – висока цена от тези на допълнителния капитал. От всички източници най – евтин е подчиненият срочен дълг. Капиталовата база дава представа за размера на собствения капитал, който се използва за определяне на капиталовата адекватност. В капиталовата база се включва целият размер на първичния капитал, най – много до 100% от първичния се включва и допълнителният, а подчиненият срочен дълг не може да надвишава 50% от първичния капитал. Изтегляне 64.36 Kb. Сподели с приятели:
|