Собствен капитал на банките и неговото счетоводно отчитане
Изтегляне 64.36 Kb.
|
| Капиталовата адекватност означава една банка да има достатъчно собствен капитал. Собственият капитал в една банка има три основни функции:
- защитна – чрез собствения капитал банките защитават интересите на своите клиенти като служи за покриване на загубите от текущата дейност; - регулираща – чрез собствения капитал на търговските банки, централната банка осъществява регулаторни функции върху тяхната дейност; - оперативна – чрез собствения капитал банките правят активи, във всеки един момент собствения капитал е инвестиран. Общата капиталова адекватност се определя като процентно съотношение между собствения капитал ( регулаторен капитал ; капиталова база ) на банката и общият й рисков компонент , а общият рисков компонент на активите ( рисково претеглени активи – RWA) е сбор от рисковия компонент на балансовите позиции и рисковия компонент на задбалансовите позиции . Българската народна банка се съобразява с международно утвърдилите се изисквания, като приема специална наредба, с която регулира капиталовата адекватност на кредитните институции, извършващи своята дейност на местния пазар. Капиталовата адекватност може да се представи аналитично по следния начин: СК КА = РПАкр + СКпр.12.5 + СКор.12.5 Където: КА е капиталовата адекватност на банката; СК – собствения капитал на банката; РПАкр – рисковопретегления размер на активите, който отразява равнището на кредитния риск; СКпр – собствения капитал, необходим за покриването на пазарния риск; СКор – собствения капитал, необходим за покриването на операционния риск; 12,5 – реципрочната стойност на минималното капиталово изискване от 8% според международните стандарти. В най – общ смисъл и за счетоводни цели капиталът може да се определи като съвкупност от източници на средствата (активите) на предприятието (банката). Съществуват две групи източници – източници на собствени средства (активи), които съставляват собствения капитал на предприятието, и източници на чужди, временно привлечени средтсва, които са привлеченият капитал. Собственият капитал се формира от стойността на вложените активи от собствениците за учредяване на банката и необходими за осъществаване на основната и дейност. В Международните счетоводни стандарти (МСС) и в Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО) собствения капитал е определен като остатъчна стойност на активите на предприятието след приспадането на всичките му пасиви. В този план сумата, с която собственият капитал се представя в баланса на предприятието, зависи от установяването на активите и пасивите. През последните години вниманието на банките към проблемите със собствения капитал е засилено. Задължителният размер на капитала на една банка се определя от банковото законодателство, подлежи на засилен контрол от страна на органите на банковия надзор и трябва да отговаря на условието за достатъчност за покриване на поетите от банката рискове. Редът и начинът за образуване и изменение на собствения капитал зависят от правноорганизационната форма на предприятието. Според Закона за кредитните институции търговските банки се учредяват и работят като акционерни дружества. Следователно собственият капитал на банката се формира и поддържа като акционерен капитал. Общият ред за това е определен в Търговския закон. Специфичните изисквания се регламентират в Закона за кредитните институции като специален закон. Капиталът трябва да бъде изцяло записан. Дружеството не може да записва акции от капитала си. Когато тази забрана бъде нарушена при учредяването на дружеството, учредителите са задължени солидарно за вноските срещу записаните акции. Ако едно лице запише акции от свое име и за сметка на дружеството, те се смятат за придобити единствено за сметка на това лице. Минималната номинална стойност на една акция е един лев. По-голяма номинална стойност на акцията трябва да бъде определена в цели левове. Непаричните вноски се правят по реда на чл. 72 от Търговския закон. В такъв случай ако някой съдружник, съответно акционер, прави непарична вноска, дружественият договор, съответно уставът, трябва да съдържа името на вносителя, пълно описание на непаричната вноска, паричната й оценка и основанието на правата му. Вноската се оценява от 3 независими вещи лица, посочени от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията. Заключението на вещите лица трябва да съдържа пълно описание на непаричната вноска, метода на оценка, получената оценка и нейното съответствие на размера на дела от капитала или на броя, номиналната и емисионната стойност на акциите, записани от вносителя. Заключението се представя в търговския регистър със заявлението за вписване. Оценката в дружествения договор, съответно в устава, не може да бъде по-висока от дадената от вещите лица. Ако вносителят не е съгласен с оценката, може да участвува в дружеството с парична вноска или да откаже да участвува в дружеството. С направените вноски акционерите записват и закупуват акции. Номиналната стойност на акциите изразява основния капитал на банката. Той се отчита и показва в пълен размер независимо от това, дали е изцяло или частично внесен (платен). Този размер съответства на сумата, с която основният капитал е регистриран в съдебния регистър. Според Закона за кредитните институции минимално необходимият внесен капитал при учредяване на банка не може да е по – малък от 10 млн. лв. Вноските срещу записаните акции до минимално необходимия капитал могат да са само парични. В тези най – общо формулирани изисквания се открояват следните особености: - минимално изискуемият се размер на капитала е много висок (10 млн.лв.); - той трябва да бъде не само записан, но и внесен; - образува се само чрез парични вноски. Изискването се прилага при учредяване на банка, т.е. при издаване на разрешението (лицензията) на банката. За действащите банки важи изискването на Наредба № 8 за капиталовата адекватност на кредините институции, че всяка банка трябва да разполага по всяко време със собствен капитал не по – малък от 10 млн.лв. Разликата е, че при учредяване на банка изискването за 10 млн. лв. в парични средства се отнася за регистрирания и внесен основен капитал, а за действащата банка изискването за размер не по – малък от 10 млн. лв. се отнася за цялата капиталова база (основен капитал, резерви, финансов резултат). Други по – специални изисквания за собствения капитал на търговските банки според Закона за кредитните институции са: - издадените от банката акции са само поименни, като всяка акция дава право на един глас; - местно или чуждестранно лице, както и свързани лица не могат без предварително писмено разрешение на БНБ да придобият пряко или косвено акции в местна банка, които им осигуряват 10 или повече от 10 на сто от акциите с право на глас; - лицата, записали пряко или косвено 3 и над 3 на сто от акциите с право на глас, представят писмени декларации относно произхода на средствата, с които са платени вноските срещу записаните акции, за платените от тях данъци през полседните пет години и за това, че средствата не са заемни. - банките не могат да изплащат дивиденти или да извършват разпределение на капитал, преди да са заделени необходимите средства за фонд „Резервен“; - средствата във фонд „Резервен“ на банките не могат да бъдат използва ни за разпределяне на дивиденти без разрешение на БНБ; - общият размер на дяловите участия на банката в дружества, които не са банки, инвестиционни посредници или застрахователи, не може да надвишава 50 на сто от собствения ù капитал, а заедно с вложенията є в недвижими имоти и други материални дълготрайни активи – собствения ù капитал; Размерът на прякото и/или косвеното дялово участие на банката в дружество, което не е банка, инвестиционен посредник или застраховател, не може данадхвърля 10 на сто от собствения ù капитал; Без писмено разрешение на БНБ една търговска банка не може да: увеличава капитала си с непарични вноски; изкупува обратно издадени от нея акции; намалява капитала си. През последните пет години собственият капитал на кредитните институции у нас се увеличава непрекъснато. По данни на БНБ , собственият капитал в баланса на банковата система собственият капитал в баланса на банковата система в края на септември 2022 г. възлеза на 16.6 млрд. лв., като спрямо края на юни нараства с 322 млн. лв. (2.0%) , а в края на декември 2022 г. достига 17.3 млрд. лв., като спрямо края на септември 2022 г. нарастваа с 654 млн. лв. (3.9%). Тези позитивни промени в стойностите на капиталовите съотношения показват, че банките, опериращи на местния пазар, са предприели съответните мерки за покриване на постоянно нарастващите рискове, които са поели. Те разполагат със значителни капиталови буфери, с които посрещат успешно поетите кредитни, пазарни и операционни рискове. В това отношение те гарантират в максимална степен интересите на своите вложители и акционери и се противопоставят успешно на предизвиканите от икономическата криза заплахи за тяхната финансова стабилност. Изтегляне 64.36 Kb. Сподели с приятели:
|