Социализмът като общество на мрежите
Изтегляне 38.81 Kb.
|
| ДН: - Да.
ЖВ: - За да се вреда, да взема. И така съм… му взех ена спалня на детету, и такова… и гардиропа. ДН: - Имало си е начини, да. ЖВ: - Ам, друг начин нямаше. От казаното от респондента се разбира за невъзможността да се сдобиеш по „легален” начин с желана дефицитна стока, в случая мебел/спално обзавеждане. Връзките т.е. вторите мрежи са способът за справяне със ситуацията. Забелязва се, че в нито един момент Ж.В. не споменава думата пари или нейна аналогия, което потвърждава твърдението, че по това време те не са действителното средство, чрез което функционира икономиката на скритото ниво на мрежите през Социализма, която всъщност е действащата икономика. Респондента е принуден да използва своята обществена позиция т.е. да впрегне социалния си капитал, като ветеринарен техник, за да си спечели благоразположението на продавача17. Изразът „на която продава” говори, че става дума не за някаква определена личност, а за нещо случващо се по принцип. В случая образно казано, няма значение кой се крие зад щанда, тук не става въпрос за продавача като конкретен индивид, а за самата професия и социалната роля, която изпълняват хората, които я упражняват. Също така с това подчертава и високата честота до прибягването към тази практика. Закланото агне, с което информанта успява да се сдобие, също благодарение на своя занаят, е цената, която трябва да бъде платена, за да се получи достъп (да се вреди) до реално функциониращия пазар (който се осъществява на базата на обмен или преразпределение, а не на покупко-продажба). Индикатор за това как в хода на разговора думата „купя” бива заменена от „взема”. Показателно е как след като аз се съгласявам, че са съществували други алтернативи Ж.В. отново подчертава, че връзките са били единствения начин. А след това продължава:”…Сичките книги, за да ми ги оставя магазинера също съм давала или цветя, или бонбони шокуладови, за да знам, чи като дойди тази книга, шъ ми бъде оставена.” Това затвърждава казаното по-горе и отново изкарва на преден план неформалните взаимоотношения между търговец и клиент18. Респондента трябва да се презастрахова, за да е сигурен, че за в бъдеще ще получи достъп до желаната стока в процеса на нейното преразпределение. За да демонстрира това явление Можни разкрива трите нива на разпределение на дефицитните стоки (Можни 2003:69-71). Първи достъп до тях имат лицата приближени до номенклатурата, като често те се сдобиват с тях преди стоката да е излязла на пазара чрез директен достъп или чрез връзки с някой работещ в системата. Най-редките стоки се изчерпват още на това първо ниво на „пазар”. След това първично пресяване стоките биват пуснати в търговските мрежи, но преди да стигнат до потребителите те минават през т. нар. втори „пазар” т.е. през продавачите, които отново заделят част от стоките за себе си или за свои роднини и близки. Чак след тази финална селекция едно много по-малко количество от стоките отива на третия пазар, който е и единственият официален, а от там и в ръцете на реалните купувачите. Дадената ситуация на дефицит засилва недоволството на потребителите на третия пазар още повече, защото те усещат ограничения си достъп до все по-голям асортимент от стоки, които за други хора са налични. Равенството в нищетата става все по-трудно приемлива алтернатива. В следната част от друго интервю се долавя отглас от това: Изтегляне 38.81 Kb. Сподели с приятели:
|