Социални мрежи и национална сигурност Увод
Трета глава: Влияние на социалните мрежи върху сигурността
Изтегляне 130.13 Kb.
|
Свързани:
секретни-операции-разузнаване-МТ, икономическа-дипломация-Русия-Турция, jivotnite-okolo-nas, plan-konspekt-po-chovek-i-priroda-gybi (1), Игрите-като-средство-за-въздействие-и-развитие-на-децата
| Трета глава: Влияние на социалните мрежи върху сигурността
Влияние на социалните мрежи върху сигурността в личен план Социалните мрежи могат да имат значително влияние върху личната сигурност. Въпреки че социалните мрежи предоставят много предимства, те също могат да представляват сериозен риск за личната сигурност. Един от най-значимите рискове е възможността личната информация да бъде споделена или изложена на други. Това може да включва лични данни като имена, адреси и телефонни номера, както и чувствителна информация като финансови данни и идентификационни данни за вход. Споделянето на лична информация в социалните мрежи е често срещан и значителен риск за личната сигурност. Социалните мрежи насърчават потребителите да предоставят лични данни като истинските си имена, местоположение, интереси и дори трудова история. Въпреки че това може да помогне на потребителите да се свържат с други, които имат подобни интереси, то може също да ги изложи на различни заплахи. Например киберпрестъпниците могат да използват тази информация, за да създават насочени фишинг имейли или дори да извършат кражба на самоличност. Когато киберпрестъпниците получат достъп до лична информация чрез социални мрежи, те могат да използват тази информация за извършване на целенасочени фишинг атаки. Фишингът е опит да се подмами някой да разкрие чувствителна информация, като пароли или данни за кредитни карти. Например, киберпрестъпник може да използва личната информация на жертвата, за да създаде имейл, който изглежда като от легитимен източник, като тяхната банка или доставчик на електронна поща, като моли жертвата да актуализира данните за акаунта си. Ако жертвата попадне на измамата и предостави своите идентификационни данни за вход, киберпрестъпникът може да получи достъп до акаунта им и да открадне допълнителна информация или да извърши измамни дейности. В някои случаи киберпрестъпниците могат дори да използват личната информация на жертвата, за да извършат кражба на самоличност, отваряне на кредитни карти или теглене на заеми от името на жертвата. Освен това потребителите на социалните мрежи могат по невнимание да споделят чувствителна информация, като финансовите си данни или идентификационни данни за вход, като кликнат върху връзки или отговорят на съобщения от злонамерени участници. Такова разкриване на лична информация може да доведе до финансови загуби, кражба на самоличност и други форми на вреда. Един пример за това е често срещана фишинг измама, при която потребител получава имейл или съобщение, което изглежда е от законен източник, като банка или социална мрежа, с искане да предостави своите идентификационни данни за вход. Ако потребителят попадне на измамата и предостави своята информация, нападателят може да я използва за достъп до акаунта на потребителя и да открадне лична информация, пари или дори да участва в измамна дейност. Друг пример е, когато потребителите несъзнателно кликват върху връзки, които водят до злонамерени уебсайтове или изтеглят злонамерен софтуер на своите устройства, което може да даде на нападателите достъп до чувствителна информация, съхранявана на устройството. Например, потребител може да получи съобщение в акаунта си в социалната мрежа с връзка към фалшива страница за вход, която изглежда подобна на истинската, но всъщност се контролира от нападателя. Ако потребителят въведе своите идентификационни данни за вход, нападателят може да ги използва за достъп до акаунта на потребителя и да открадне лична информация. Ето защо е важно потребителите на социалните мрежи да внимават каква лична информация споделят и да използват силни настройки за поверителност, за да се защитят. Освен това социалните мрежи могат да се използват за разпространение на злонамерено съдържание, като вируси и фишинг измами, което може да компрометира личната сигурност. Социалните мрежи могат да се използват като инструмент за разпространение на злонамерено съдържание, като вируси и фишинг измами. Киберпрестъпниците могат да създават фалшиви профили или страници, които изглеждат легитимни, и след това да ги използват, за да разпространяват злонамерено съдържание до нищо неподозиращи потребители. Например, киберпрестъпник може да създаде фалшив профил в социална мрежа и да изпрати съобщение до потребител, като го моли да кликне върху връзка, за да види интересна статия или видеоклип. Когато потребителят щракне върху връзката, той се отвежда до страница, която изглежда легитимна, но всъщност е предназначена да инсталира зловреден софтуер на компютъра му или да открадне личната му информация. Друга често срещана тактика, използвана от киберпрестъпниците, е създаването на фалшиви страници или групи в социалните мрежи, които изглеждат свързани с легитимна компания или организация. Например, киберпрестъпник може да създаде фалшива страница за популярен сайт за онлайн пазаруване и след това да публикува връзки към фалшиви продажби или промоции, за да подмами потребителите да кликнат върху тях. След като потребителят кликне върху връзката, той може да бъде отведен на страница, която изглежда като законния сайт, но всъщност е предназначена да открадне личната му информация или данни за кредитна или дебитна карта или номер на банкова сметка. Също така социалните мрежи могат да се използват за разпространение на спам съобщения или друго нежелано съдържание, което може да компрометира личната сигурност, като затрупа потребителите с нежелани съобщения и ги затрудни да идентифицират легитимни съобщения. Това може да включва непоискани реклами, фишинг имейли и други форми на нежелана поща, които могат да бъдат използвани, за да подмамят потребителите да кликнат върху връзки или да споделят лична информация. Социалните мрежи могат да бъдат благоприятна среда за спам съобщения и нежелано съдържание. Спам съобщенията са непоискани, нежелани и често измамни съобщения, които могат да бъдат изпратени чрез различни канали, включително социални мрежи. Тези съобщения могат да бъдат използвани, за да подмамят потребителите да кликнат върху връзки или да изтеглят зловреден софтуер. Например потребител може да получи съобщение в социалните медии, което му предлага награда или безплатен подарък, но за да го поиска, трябва да предостави личната си информация. Ако потребителят кликне върху връзката, той може да бъде пренасочен към уебсайт за фишинг или да бъде подканен да изтегли злонамерен файл. Друга форма на нежелано съдържание са непоисканите реклами. Социалните мрежи често позволяват на рекламодателите да се насочват към конкретни аудитории въз основа на техните демографски данни, интереси и поведение. Някои рекламодатели обаче може да използват неетични или агресивни тактики, за да прокарват своите продукти или услуги. Например, те могат да наводнят графиките на потребителите с реклами или да използват подвеждащ език, за да примамят потребителите да кликнат върху връзки. Освен за спам и нежелано съдържание, социалните мрежи могат да се използват и за разпространение на дезинформация и фалшиви новини. Това може да има значителни последици за личната сигурност, тъй като потребителите могат да бъдат изложени на невярна информация, която може да навреди на тяхното физическо или психическо здраве. Дезинформацията може да предизвика паника, недоверие и объркване сред потребителите. Например по време на пандемията от COVID-19 невярна информация за вируса беше широко споделяна в социалните медии, което доведе до объркване относно неговия произход, предаване и лечение. В редица случаи социалните мрежи могат да се използват и за разпространение на различни форми на пропаганда, което може да има отрицателно въздействие върху личната сигурност чрез разпространение на невярна информация и подвеждане на потребителите. Например на президентските избори в САЩ през 2016 г. социалните медийни платформи бяха използвани от чуждестранни лица за разпространение на невярна информация и пропаганда в опит да повлияят на общественото мнение.48 По време на президентските избори в САЩ през 2016 г. е установено, че руски агенти са използвали платформи на социални медии, за да разпространяват невярна информация и пропаганда в опит да повлияят на резултата от изборите. Според докладите тези агенти са създали и разпространили хиляди фалшиви акаунти в социалните медии и публикации в различни платформи, включително Facebook, Twitter и Instagram. Тези публикации съдържат невярна информация, теории на конспирацията и подвеждащи твърдения, предназначени да създадат разделение и да манипулират общественото мнение. В някои случаи тези неверни твърдения са насочени към конкретни групи избиратели, като афроамериканци и латиноамериканци, с цел потискане на избирателната активност. Използването на социалните медийни платформи за разпространение на невярна информация и пропаганда поражда опасения относно ролята на социалните мрежи в съвременните демокрации и тяхното въздействие върху личната сигурност. Подобни действия могат да имат значително въздействие върху личната сигурност, тъй като може да доведат до социални и политически вълнения и дори насилие. Ето защо е от съществено значение потребителите на социални медии да бъдат критични към информацията, която консумират, и да проверяват източниците, преди да я споделят с други. Социалните мрежи също могат да се използват за преследване или тормоз на хора, особено ако настройките за поверителност не са правилно конфигурирани. Социалните мрежи могат да се използват като инструмент за преследване и тормоз, което може да компрометира личната сигурност и безопасност. Например, човек може да използва социалните мрежи, за да наблюдава дейностите на някого или да тормози лице, към което изпитва неприязън. Това може да включва изпращане на заплашителни съобщения, споделяне на лична информация или публикуване на неподходящо съдържание в техния профил. В някои случаи хората могат да използват фалшиви профили, за да прикрият самоличността си и да тормозят други анонимно. Подобни действия могат да имат тежки последици за психическото и емоционалното състояние на жертвата, а в екстремни случаи могат да доведат до физическо увреждане. Познати са нашумели случая на преследване и тормоз в социалните медии. Един такъв случай е този на актрисата Дженифър Лорънс, чиито лични снимки са откраднати и разпространени в социалните мрежи от хакери49. Инцидентът поражда опасения за сигурността на личната информация в социалните мрежи. Важно е потребителите на социалните медии да са наясно с тези рискове и да предприемат стъпки за защита на своята лична информация и поверителност. Това включва използване на силни пароли, коригиране на настройките за поверителност и предпазливост относно това каква информация се споделя в социалните мрежи. Изтегляне 130.13 Kb. Сподели с приятели:
|