Социални мрежи и национална сигурност Увод
Първа глава: Възникване и развитие на социалните мрежи
Изтегляне 130.13 Kb.
|
Свързани:
секретни-операции-разузнаване-МТ, икономическа-дипломация-Русия-Турция, jivotnite-okolo-nas, plan-konspekt-po-chovek-i-priroda-gybi (1), Игрите-като-средство-за-въздействие-и-развитие-на-децата
| Първа глава: Възникване и развитие на социалните мрежи
Исторически преглед на появата на Интернет и социалните мрежи Произходът на интернет може да бъде проследен назад до 60-те години на миналия век, когато Министерството на отбраната на САЩ създава компютърна мрежа, наречена ARPANET, за да свърже своите различни изследователски институции. След като Министерството на отбраната на САЩ осъзнава необходимостта от по-ефективен начин за споделяне на информация и комуникация между своите изследователски институции, това води до създаването на мрежата на агенцията за напреднали изследователски проекти (ARPANET) през 1969 г., компютърна мрежа, която свързва няколко изследователски институции в Съединените щати.1 В началото на 60-те години на миналия век компютърният учен Ликлайдър разработва концепцията за „Междугалактическа компютърна мрежа“, която е предназначена да позволи обща комуникация между компютърните потребители. През 1963 г. Ликлайдър е назначен за ръководител на програмите за поведенчески науки и командване и контрол в Агенцията за напреднали изследователски проекти (ARPA) на Министерството на отбраната. Въпреки че той напуска ARPA преди да бъдат възложени договори за разработка, неговите идеи вдъхновяват други изследователи да продължат работата му.2 Айвън Съдърланд и Боб Тейлър започват работа по създаването на мрежа, която ще позволи на спонсорирани от ARPA изследователи в различни корпоративни и академични местоположения да използват компютри, предоставени от ARPA, както и бързо да разпространяват нов софтуер и други резултати от компютърните науки. Тейлър, който има три компютърни терминала в офиса си, всеки свързан към отделни компютри, финансирани от ARPA, осъзнава, че се нуждае от начин за достъп до трите компютъра от един терминал. Той предлага идеята за мрежа, която да свързва тези компютри и да позволява на потребителите достъп до тях от разстояние. Тази идея в крайна сметка води до развитието на ARPANET, предшественика на съвременния интернет.3 ARPANET е проектиран да бъде децентрализирана мрежа, която ще позволи на изследователите да споделят информация и да си сътрудничат по-ефективно. Мрежата използва технология за превключване на пакети, която позволява информацията да бъде разбита на малки пакети и изпратена през мрежата до местоназначението. Това е значително подобрение спрямо предишните комуникационни методи, които се основават на превключване на вериги и са по-малко ефективни и по-малко надеждни.4 Първите компютри са свързани през 1969 г., а протоколът за управление на мрежата е внедрен през 1970 г. Мрежата започва да функционира през 1971 г. и по-нататъшното развитие на софтуера позволява дистанционно влизане, прехвърляне на файлове и имейл. Мрежата се разраства бързо и оперативният контрол преминава към Агенцията за комуникации на Министерството на отбраната през 1975 г.5 Изследванията на интернет работата в началото на 70-те години, ръководени от Боб Кан от DARPA и Винт Серф от Станфордския университет, формулират Програмата за контрол на предаването, която включва концепции от френския проект CYCLADES. Разработен е протокол, чрез който множество отделни мрежи могат да бъдат обединени в мрежа от мрежи. През януари 1983 г. версия 4 на TCP/IP е инсталирана в ARPANET за производствена употреба, след като Министерството на отбраната го прави стандарт за всички военни компютърни мрежи.6 През следващите няколко десетилетия ARPANET продължава да се развива, като повече институции и изследователи се присъединяват към мрежата. През 80-те години на Националната научна фондация (NSF) създава подобна мрежа, наречена NSFNET, която свързва академични институции в Съединените щати. В началото на 1980 г. NSF финансира създаването на национални суперкомпютърни центрове в няколко университета и осигурява мрежов достъп и мрежова взаимосвързаност с проекта NSFNET през 1986 г. ARPANET официално се извежда от експлоатация през 1990 г., след като партньорствата с телекомуникационната и компютърната индустрия гарантират разширяване на частния сектор и бъдеща комерсиализация на разширена световна мрежа, известна като Интернет.7 Според Чарлз Херцфелд, директор на APRA между 1965 и 1967 г. ARPANET не е била предназначена да бъде система за командване и контрол, която може да оцелее при ядрена атака, противно на това, което някои хора вярват. Той твърди, че въпреки че изграждането на такава система е била жизненоважна военна необходимост, мисията на ARPA не е била да я разработва, а ARPANET е създадена поради факта , че в страната има само ограничен брой големи и мощни изследователски компютри и много изследователи, които се нуждаят от достъп до тях, са географски отделени от тях.8 Интернет обществото се съгласява с Херцфелд в бележка под линия в тяхната онлайн статия, Кратка история на Интернет: Именно от проучването на RAND тръгна фалшивият слух, твърдейки, че ARPANET по някакъв начин е свързана с изграждането на мрежа, устойчива на ядрена война. Това никога не е било вярно за ARPANET, но беше аспект от по-ранното проучване на RAND за защитена комуникация. По-късната работа върху работата в мрежа наистина наблегна на устойчивостта и оцеляването, включително способността да издържат на загуби на големи части от основните мрежи.9 От друга страна Стивън Лукасик, заместник-директор и директор на DARPA по време на разработването на ARPANET, има различна гледна точка. Според него основната цел на ARPANET е да използва нови компютърни технологии, за да отговори на нуждите на военното командване и контрол в лицето на ядрени заплахи, да постигне устойчив контрол на ядрените сили на САЩ и да подобри военното тактическо и управленско вземане на решения.10 Можем да предположим, че, докато ARPANET не е създадена специално като система за командване и контрол, нейното развитие е мотивирано както от военни, така и от изследователски нужди. Първоначалната цел е да се позволи на изследователите, които са географски разделени, да получат достъп до мощни компютри, но тази технология има и потенциални военни приложения, особено в областта на ядреното командване и контрол. През 90-те години на миналия век се появява световната мрежа, която прави интернет по-достъпен и лесен за използване. Развитието на уеб браузъри като Netscape Navigator и Internet Explorer позволява на хората лесно да навигират и да имат достъп до информация в интернет. В началото на 90-те години световната мрежа (WWW) е изобретена от британския компютърен учен Тим Бърнърс-Лий, докато работи в CERN, Европейската организация за ядрени изследвания. Целта на Бърнърс-Лий е да създаде система, която ще позволи на изследователите да споделят информация по-лесно в различни компютърни системи и мрежи. Той разработва първия уеб браузър и сървърен софтуер и написва първата версия на протокола за трансфер на хипертекст (HTTP), който се използва и днес като основа за комуникация в мрежата.11 Дизайнът на WWW позволява лесен достъп до съществуваща информация и ранна уеб страница, свързана с информация, полезна за учените от CERN (напр. телефонния указател на CERN и ръководства за използване на централните компютри на CERN). Инструментът за търсене разчита на ключови думи - в ранните години не е имало търсачки. Оригиналният уеб браузър на Бърнърс-Лий, работещ на компютри NeXT, има много от функциите на настоящите уеб браузъри. В допълнение, той включва възможността за модифициране на страници директно от браузъра – първата възможност за уеб редактиране.12 Само няколко потребители имат достъп до компютърна платформа NeXT, на която работи първият браузър, но разработката скоро започва върху по-опростен браузър с „линеен режим“, който може да работи на всяка система. През 1991 г. Бърнърс-Лий пуска своя WWW софтуер . Той включва браузъра за „линеен режим“, софтуер за уеб сървър и библиотека за разработчици. През март 1991 г. софтуерът става достъпен за колегите, използващи компютрите на CERN. Няколко месеца по-късно, през август 1991 г., той обявява софтуера WWW в дискусионните групи в Интернет и интересът към проекта се разпространява по целия свят.13 Първият уебсайт стартира през 1991 г., а до средата на 90-те години световната мрежа започва да се превръща в масово явление. Това до голяма степен се дължи на развитието на уеб браузърите, които улесняват достъпа на потребителите до информация в мрежата. Първият широко използван браузър NCSA Mosaic, разработен от екип в Националния център за суперкомпютърни приложения (NCSA) към Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн през 1993 г.14 Пол Кунц и Луиз Адис инициират първия американски уеб сървър в Stanford Linear Accelerator Center (SLAC) в Калифорния през декември 1991 г. През този период има само два вида браузъри: комплексната версия за разработка, която е налична само на NeXT машини , както и лесния за инсталиране и стартиране браузър „line-mode“, който е с ограничена мощност и удобство за потребителя. Бърнърс-Лий, осъзнавайки ограничения капацитет на малкия екип в CERN, моли други разработчици да се присъединят към усилията чрез интернет. Няколко души създават браузъри, предимно за системата X-Window, включително MIDAS от Тони Джонсън от SLAC, Viola от Pei Wei от техническия издател O'Reilly Books и Erwise от финландски студенти от Хелзинкския технологичен университет.15 Националният център за суперкомпютърни приложения (NCSA) към Университета на Илинойс пуска първата версия на своя браузър Mosaic в началото на 1993 г. Този софтуер работи в средата на X Window System и предлага приятелско взаимодействие, базирано на прозорец. По-късно NCSA пуска версии за PC и Macintosh среди. Удобният за потребителя интерфейс на този браузър на тези популярни компютри допринася за бързото разпространение на WWW. Европейската комисия одобрява първия си уеб проект WISE в края на 1993 г. с CERN като един от партньорите. На 30 април 1993 г. CERN пуска изходния код на WorldWideWeb безплатно, което го прави безплатен софтуер. До края на 1993 г. има над 500 уеб сървъра, а WWW представлява 1% от интернет трафика (останалото е отдалечен достъп, електронна поща и прехвърляне на файлове).16 1994 става известна като "годината на мрежата". Robert Cailliau инициира Първата международна световна конференция в CERN през май, посетена от 380 потребители и разработчици, наречена "Woodstock of the Web". С напредването на годината медиите започват да отразяват мрежата, което води до втора конференция, организирана от NCSA и новосформирания комитет за международна конференция на WWW (IW3C2), с 1300 участници. До края на 1994 г. мрежата има 10 000 сървъра, 2000 от които са търговски, и 10 милиона потребители. Технологията продължава да се развива, за да отговори на нови нужди, като сигурност и инструменти за електронна търговия.17 През 1994 г. Netscape Communications Corporation пуска първата версия на Netscape Navigator, която бързо се превръща в най-популярния браузър и спомага за популяризирането на World Wide Web. Microsoft също навлиза на пазара с Internet Explorer през 1995 г., който е в комплект с операционната система Windows и скоро се превръща в доминиращ браузър.18 Широкото използване на World Wide Web и уеб браузърите водят до разработването на нови онлайн услуги и приложения. Имейлът, споделянето на файлове, онлайн пазаруването и социалните мрежи стават възможни и популярни благодарение на лекотата на използване на мрежата. През 90-те години на миналия век виждаме възхода на много нови интернет базирани компании, включително Amazon, eBay и Yahoo!, които успяват да се възползват от новата технология за създаване на успешен бизнес. Мрежата остава отворен стандарт за използване от всички и никой не я заключва в собствена система. CERN представя предложение до Комисията на Европейския съюз по програмата ESPRIT, наречена "WebCore". Целта на проекта е да се създаде международен консорциум в сътрудничество с Масачузетския технологичен институт на САЩ (MIT). Бърнърс-Лий напуска CERN, за да се присъедини към Масачузетския технологичен институт и основава Международния консорциум за световната мрежа (W3C) през 1994 г. Междувременно, с ясното виждане на одобрението на проекта LHC, CERN решава, че по-нататъшното уеб развитие е дейност извън основната мисия на лабораторията. Необходим е нов европейски партньор за W3C. Европейската комисия се обръща към Френския национален институт за изследване на компютърните науки и контрол (INRIA), за да поеме ролята на CERN. INRIA става първият европейски домакин на W3C през април 1995 г., последван от японския университет Кейо (кампус Shonan Fujisawa) в Азия през 1996 г. През 2003 г. ERCIM (Европейски изследователски консорциум по информатика и математика) поема ролята на европейски W3C домакин от INRIA . През 2013 г. W3C обявява университета Beihang за четвъртия домакин. В момента в W3C членуват повече от 400 организации от цял свят.19 Развитието на световната мрежа и уеб браузърите революционизира начина, по който хората общуват, имат достъп до информация и правят бизнес. Това доведе до създаването на една наистина глобална мрежа, която трансформира почти всеки аспект от съвременния живот. Днес милиарди хора по света използват интернет ежедневно и той продължава да се развива и променя с бързи темпове. Днес интернет е незаменима част от ежедневието на хората по света. Той революционизира начина, по който общуваме, работим и осъществяваме достъп до информация, и позволява безпрецедентни нива на свързаност и сътрудничество. Социалните мрежи се появяват в началото на 2000-те, като уебсайтове като Friendster, MySpace и LinkedIn са пионери в концепцията за свързване на хора онлайн. Въпреки това стартирането на Facebook през 2004 г. революционизира начина, по който хората използват социалните мрежи. Facebook бързо се превърна в доминиращ играч в пейзажа на социалните медии и скоро са последвани от други платформи като Twitter, Instagram и Snapchat. Социалната мрежа е цифрова платформа, която позволява на хората да се свързват, комуникират и споделят информация помежду си. Тя позволява на потребителите да създават личен профил, да установяват връзки с други потребители и да споделят различни видове съдържание, като текст, изображения, видеоклипове и връзки.20 Социалните мрежи обикновено са предназначени да насърчават взаимодействията между потребителите и да предоставят различни инструменти и функции, които улесняват комуникацията и споделянето на информация. Някои ключови характеристики на социалните мрежи включват21: Създаване на профил: Социалните мрежи позволяват на потребителите да създават лични профили, които съдържат информация за себе си, като тяхното име, местоположение, интереси и произход. Система за приятелство или връзка: Социалните мрежи позволяват на потребителите да установяват връзки с други потребители, често наричани „приятели“ или „последователи“. Тези връзки могат да се използват за комуникация помежду си, споделяне на съдържание и информиране за дейностите на другия. Споделяне на съдържание: Социалните мрежи предоставят различни инструменти и функции за потребителите да споделят съдържание, като текстови публикации, снимки, видеоклипове и връзки. Емисия с новини: Социалните мрежи обикновено включват емисия с новини, която показва съдържание, публикувано от връзки на потребител. Емисията с новини често е персонализирана въз основа на интересите и активността на потребителя в платформата. Групи и общности: Социалните мрежи може също да имат групи или общности, които позволяват на потребителите да се свързват с други, които споделят подобни интереси или хобита. Съобщения и чат: Социалните мрежи често включват функции за съобщения и чат, които позволяват на потребителите да комуникират помежду си в реално време. Настройки за поверителност: Социалните мрежи обикновено предлагат набор от настройки за поверителност, които позволяват на потребителите да контролират кой може да преглежда техния профил и съдържание и каква информация е видима за другите. Произходът на социалните мрежи датира от ранните дни на Интернет. Системите за информационни табла (BBS) са създадени през 1970 г., за да позволят на потребителите да обменят съобщения и файлове помежду си. Тези системи са основно базирани на текст и са достъпни само за ограничена група хора.22 Първата разпознаваема социална мрежа се появява през 1997 г., наречена Six Degrees. Тя позволява на потребителите да създават профили и да се свързват с приятели, семейство и други потребители. Six Degrees в крайна сметка е прекратена през 2001 г. поради финансови затруднения.23 В началото на 2000-те социалните мрежи започват да се развиват с пускането на Friendster през 2002 г. Friendster е проектиран като сайт за социални игри, където потребителите могат да играят игри и да се свързват с приятели. Въпреки това, той бързо се развива в сайт за социални мрежи, позволяващ на потребителите да създават профили, да се свързват с други хора и да споделят съдържание.24 MySpace, който стартира през 2003 г., е първият сайт за социални контакти, придобил масова популярност. Той позволява на потребителите да създават потребителски профили, да се свързват с приятели и да споделят музика и друго съдържание. В своя пик MySpace има над 100 милиона регистрирани потребители.25 През 2004 г. Facebook стартира от Марк Зукърбърг и група състуденти. Първоначално достъпен само за студенти, Facebook бързо набира популярност и разширява потребителската си база, за да включва всеки с валиден имейл адрес. Днес Facebook има над 2 милиарда активни потребители месечно.26 Други сайтове за социални мрежи, които се появяват през това време, включват LinkedIn, който стартира през 2003 г. като професионален сайт за работа в мрежа, и Twitter, който стартира през 2006 г. като сайт за микроблогинг.27 През последните години социалните мрежи продължават да се развиват с нарастването на мобилните устройства и нарастващото значение на визуалното съдържание. Instagram, който стартира през 2010 г., се фокусира върху споделянето на снимки и видеоклипове, докато Snapchat, който стартира през 2011 г., позволява на потребителите да споделят кратки съобщения и съдържание.28 Като цяло социалните мрежи се превръщат в неразделна част от съвременната комуникация, позволявайки на хората да се свързват и споделят информация в глобален мащаб. Изтегляне 130.13 Kb. Сподели с приятели:
|