Респонденти
|
Относителен дял (%)
|
брой лица
|
Пол
|
мъже
|
45,8
|
55
|
жени
|
54,2
|
65
|
Възраст
|
от 25 – 40 г.
|
37,5
|
45
|
от 41 – 60 г.
|
42,5
|
51
|
над 60 г.
|
20
|
24
|
|
|
|
Образование
|
С висше образование (бакалавър, магистър, научна степен или звание)
|
74,2
|
89
|
|
|
|
Със средно образование
|
25,8
|
31
|
Националност
|
българин/българка
|
90
|
108
|
|
|
|
чужденец (в т.ч. с българско гражданство или българска виза)
|
10
|
12
|
Табл. 13 Социално – демографски профил на респондентите
Числата сочат незначителен превес на респондентите на възраст между 41 – 60 години (42.5%) над тези на възраст от 25 – 40 години (37.5%); 20% от участниците в допитването са над 60 години. Почти равен е делът на жените и мъжете работодатели, участвали в анкетата, респ. 54.2% от респондентите са жени, а 45.8% – мъже. Преобладава процентът на работодателите с висше образование (74.2%) в сравнение с тези със средно образование (25.8%); 90% от респондентите са българи, а едва 10% са чужденци, в т.ч. притежаващи българско гражданство и / или българска бизнес виза. Авторът изхожда от презумпцията, че социо – демографския профил на респондентите оказва влияние върху мнението от следващите раздели на анкетата.
Участниците в анкетирането развиват своята дейност в различни бизнес направления, в т.ч. и в нематериалната сфера.(Фиг.37)
Фиг. 37 Сфера на бизнеса (възможност за повече от един отговор)
Резултатите от основните сфери на дейност на анкетираните показват, че част от развиват бизнес в повече от една сфера в повече от един регион на страната. Преобладава броят на работодателите от сферите на търговията и икономиката (20.8%); 16.7% са работодатели в различни медицински области; близък е процентът на работодателите от нематериалната сфера (15.8%); 13.3% от респондентите развиват своя бизнес в областта услугите; 10.8% е делът на работодателите от материалното производство; със строителство се занимават 8.3% от анкетираните; с туризъм, хотелиерство и ресторантьорство – 5.8%; със земеделие и животновъдство – общо 6.7%; едва 1.7% от респондентите са мениджъри на фирми в сферата на отбраната, сигурността и авиацията.
Въпроси 6 – 9 от Раздел II на анкетата, отговорите на които са представени във Фиг.38, целят да изяснят мнението на работодателите за квотния принцип при наемане на хора с увреждания, изискването за което е правно закрепено в ЗХУ. причините, поради които, според работодателите, значителна част от хората с увреждания не са интегрирани на трудовия пазар.
Фиг. 38 Одобрение на квотния принцип за наемане на работа
на хора с увреждания
Резултатите потвърждават нееднозначното отношение на бизнеса към последните промени в ЗХУ в частта му за определяне на квоти при наемане на хора с увреждания. Макар 48.2% от запитаните да одобряват квотния принцип, значителният дял от 45% от работодателите не споделят това мнение; 5.8% нямат информация по въпроса. Изследването потвърждава статуквото на съпротива от страна на някои представители на бизнеса срещу задължението да наемат увредени лица под заплаха от санкции. Въпреки че темата е във фокуса на общественото внимание от години, дебатът между правителствените институции, работодателите и други участници в процеса на трудовата интеграция на лицата с функционални дефицити не е приключил.
Причините, поради които, според работодателите, значителна част от хората с увреждания не са интегрирани на трудовия пазар, са представени във Фиг.39.
Сподели с приятели: |