Социологически студии и изследвания
Столичният център – човешка перспектива
Изтегляне 1.7 Mb.
|
| Столичният център – човешка перспектива*
/Опит за сюжетно-ролева реконструкция/ 1.Подход, методика и кратко описание на изследва Центърът на София през последно време стана обект на твърде интензивни въздействия от страна на столичната администрация. Ремонтират се основните артерии свързващи центъра с другите зони на града, планират се други мащабни акции. И съвсем не е случайно че всички тези процеси пораждат интерес от страна на обществеността. Нещо повече, през последните месеци се води доста оживена дискусия по проблемите на центъра. Става дума за обсъждането на перспективата за развитието на центъра, свързана със ситуирането тук на много значими не само за града, но и за страната като цяло културни, административни и други обекти. За съжаление в дискусията досега се включваха главно професионалисти – урбанисти, историци, представители на общинската администрация, журналисти и т.п. Практически не се чуваше гласът на другите хора, на обикновения обитател на града. Би могло да бъде търсено обяснение на този факт в липсата на интерес у хората към тези проблеми. Тежкото всекидневие изцяло овладя техните мисли и нагласи. Но има и други съществени фактори за дистанцирането на обикновените хора от проблемите на центъра. Тъй като нямат съответните професионални навици да възприемат проблемите в тяхната дълбочина, хората просто не могат да оформят съответното становище. Освен това повечето проблеми на центъра могат да бъдат възприети актуално, непосредствено в минимална степен – те се разгръщат във времето и на много и различни нива. Поради тази сложност и многоплановост проблемите на центъра на столицата ако се възприемат, то е пак конфликтно – от различни страни и според множество различни интереси и мотиви. Но и без да бъде отчетено реалното отношение на гражданите към центъра на града, в който живеят, развитието както на града, така и на неговия център не би било пълноценно. За разлика от предишните години днес гражданинът има много възможности да въздейства върху развитието на града - той има–собственост, участва в избора на урбанистична стратегия като гласува за един или друг кандидат – кмет и общински съветници. И тук отново се сблъскваме с проблеми, този път от методически и научен характер. Най-често за визирането на гледната точка по един или друг публично значим проблем се използват класическите социално-статистически (демоскопски) методики за измерване на общественото мнение. Въпреки че тези методи дават полезна информация в случая те не могат да бъдат единствени, т.к. имат твърде сериозни ограничения. Известно е, че във всяка публична ситуация индивидът се стреми да се “представи добре”, което според него е начинът да се пригоди към налаганите отвън изисквания и стандарти на поведение. По този начин хората често без да осъзнават това трансформират своите мнения и отношения по посоката, която “се налага отвън”. Този род трансформации, обаче, не може да бъде избегнат или поне отчетен от стандартизираните статистически методи на демоскопското изследване – анкетните допитвания и интервюта. Често стандартизираният въпросник като предлага възможност анкетираното лице да “избере” подходящия отговор, налага и самото мнение, т.к. хората или нямат собствено, или предпочитат да изберат най-компромисния вариант. Това обаче е особено опасно при оценката на факторите, значими за развитието на града. Ето защо сложността на проблемната ситуация определя необходимостта от “по-чувствителни” средства за анализ на една толкова сложна и комплексирана ситуация. Сюжетното-ролевите игри (симулации) съществено отслабват натиска на значимите за хората ограничения и цензурата в подобен род ситуации като им позволяват да станат (поне по време на симулацията) …други. Начинът, по който участниците в подобни изследователско-диагностични процедури разиграват – симулират, поведението на избраните от тях персонажи (роли в играта), позволява да бъде фиксирано тяхното отношение към реалния, а не симулативния проблем или конфликт. На свой ред и симулативните методи не могат да дадат изчерпателен отговор на въпросите, които се пораждат днес от урбанистичната ситуация в столичния град, но могат да разкрият конфигурацията на важните субективни фактори, които оказват влияние и върху реалното отношение към нея от страна на гражданите. Без да могат да бъдат екстраполирани върху цялото общество, данните от този род изследвания са важно условие за коректната интерпретация на динамиката на масовото съзнание в този род сложни и противоречиви ситуации. Целта на дадената симулация – игра “Големите софийски размествания – Центърът на София през 2003” е посредством разкриване на емоционалните напрежения и конфликти по време на дискусията да бъде реконструиран структурния профил на латентните нагласи и отношението към състоянието както на централната част, така и към цялата столица С цел да бъдат използвани предимствата на този род диагностични процедури и да бъде намален рискът от субективистичната им реинтерпретация беше избран конкретният проблем за симулация - центърът на столицата… през 2003 година. В тази област както в света, така и у нас е натрупан известен опит. Изобщо урбанистичните ситуации, които се характеризират по правило с висока степен на конфликтност и динамика са традиционен обект за различни симулационни процедури както от количествен, така и от качествен порядък. Не по-малко важно е и това, че този род процедури се провеждат от екипа редовно през последните години (от 1990 година насам), което дава допълнителен материал за съпоставки и анализ. Още повече, че тези симулации по традиция се провеждат във ВИАС и имат отработена техника и методика. Друго важно обстоятелство е, че днес състоянието на центъра на столицата, възможните трансформации и размествания във функционалното му съдържание, например, преместването на Националния исторически музей в Бояна, превръщането на Градската баня в музей или галерия и т.п. вече са станали предмет на оживена публична дискусия. При това както вече е било отбелязано се надценява чисто професионалния, дори технократичен подход, докато собствено “човешките измерения” на проблема, а главно реалното отношение към него от страна на публиката, на обикновения столичанин остава извън публичното внимание. Поради сложността на предложената методика играта предполага сравнително висок образователен ценз у участниците. Ето защо за участие в играта бяха поканени студентите от Философския факултет от СУ ”Св. Климент Охридски” и Архитектурния факултет във ВИАС, преподаватели от същия факултет, както и някои журналисти. Общо в процедурата взеха участие около 40 души. От СУ “Св.Климент Охридски” взеха участие 31 човек, останалите бяха няколко студента-архитекта и техните преподаватели. Играта протече на два етапа, първият от които бе посветен на определяне на образа на центъра и ролевите групи за участие в играта: На участниците на играта беше предложено да посочат асоциациите, които поражда у тях центърът на столицата, конкретните сгради или места, които го очертават емпирически и се получи следното: -няма център; -място, където се пресичат много улици, кръстовище; -Ректората; -администрацията – Народно събрание и БНБ; -кино, театър; -църква, храм, катедрала; -географски център, площада; -широк център; -много движение и транспорт; -задръствания; -НДК; -Съдебната палата; -бул.Цар Освободител; -Историческия музей; -ЦУМ, Халите, Женския пазар; -НБКМ; -пл.Славейков, Раковски, Славянска; -много офиси; -Мавзолея; -хотели; -Шератон, Зографски-Кемпински; -Попа; -паметници – Руски, Цар Освободител, на Съветската армия; -Борисовата градина; -Витошка; -кафенета; -Националната художествена галерия; -Народен театър “Иван Вазов”; -центърът е лицето, а Люлин е дясната ръка; -Национален стадион “В.Левски”; -Централна Гара; -Орлов мост и Лъвов мост; -ВИАС; -5-те кюшета; -Руски паметник; -Операта; -Музикалния театър; -Партийния дом; -МС; -Президентството; -БНТ и БНР; -всичко е център; След това беше предложено участниците да установят границите, отвъд които вече “не е център” пак главно като асоциации и образи. Бяха изказани следните предложения: -разтегливи;
Въз основа на тези предложения бяха установени следните граници на центъра; -от НДК до Халите и градската баня през 5-те кюшета, Пирогов,Руски паметник и Възраждане;
След очертаване на образа на центъра на столицата беше поставен въпросът за това, кои групи хора и институции активно използват центъра – живеят, работят, забавляват се и т.п.: -министри; -бизнесмени, банкери; -администрация:държавна, съдебна, общинска; -депутати и Президент; -търговци, едри, дребни и всякакви; -студенти, ученици и учители; -учени; -артисти, културни дейци и художествена интелигенция; -туристи, безработни, джебчии, кучета, улични музиканти и просяци; -чужденци, мутри; -руснаци; -хората, които идват от крайните квартали, работещи в центъра; -транзитно преминаващи; -забавляващи се в нощни заведения; -митингуващи пенсионери; -малки деца и котки. Последва дискусия как биха могли тези твърде разнородни квалификации да бъдат обобщени по групи. Получиха се следните групи; -живеещи в центъра; -не-живеещи в центъра; -висша администрация – народни представители; -общинска администрация – съветници; -чиновници; -бизнес; -търговци, продавачи; -учащи; -културни дейци; -безработни; -пенсионери; -забавляващи се; -купувачи; -туристи. След това участниците си избраха конкретните групи, които ще играят: -Народни представители - 3 -Съветници - 3 -Учащи - 3 -Търговци - 3 -Бизнес(Банкери) - 2 -Културни дейци (библиотекарки) - 4; -Туристи – 7; -Живеещи –3; -Не-живеещи - 3 В хода на дискусията и определянето на ролевите групи за участие в играта отпаднаха студентите-архитекти, а преподавателите-архитекти се отказаха от активно участие и останаха като наблюдатели. Вторият етап на процедурата протече като дискусия за проблемите на центъра (решени, нерешени и предстоящи за решаване през 2003 година и по-нататък) За дискусията беше определен следният регламент: доклад на групата-5 минути, въпросите се задават от всички и после се отговаря, след това има възможност за споделяне на мнения и оценки за доклада на групата (1-2 минути) В хода на дискусията бяха фокусирани няколко проблемни възела като опозиции. Първо се очерта опозицията “концентрация /деконцентрация”. Беше предложено да се гласува проблема “Концентрация”. “За” концентрацията гласуваха: народните представители, общинските съветници, бизнес-банкерите, културните дейци, не живеещите в центъра и учещите в центъра. “Против”концентрацията гласуваха: живеещите в центъра, уличните търговци и туристи. След това се постави въпросът за сергиите – дали да останат или да се махнат? И по този въпрос мненията се разделиха “За” – уличните търговци, туристите и неживеещите в центъра (но да се продават само книги) “Против” – учещите, живеещите в центъра, бизнесмените, културните дейци, народните представители и съветници Дискусията не пропусна и дискутирания вече извън играта проблем – за “големите софийски размествания”, т.е. за това дали някои традиционни градски обекти трябва да променят своите функции, да станат нещо друго или да бъдат “преместени” като функция на друго място. По въпроса за това, дали днешният Исторически музей да се пренесе в Бояна “За” – бяха търговците, банкерите, народните представители, живеещите и не-живеещите в центъра. “Против” – съветниците; По въпроса дали Централна софийска баня (Банята) да остане каквато е била “За” бяха търговците, не-живеещите в центъра. Нямаха нищо против в банята да се ситуира някакъв културен институт – музей, галерия или друго нещо подобно всички останали групи участници. В хода на дискусията бяха поставяни и обсъждани и други, станали традиционни проблеми на града и на неговия център – чистотата, кучетата, шума, задръстванията. Показателна е в това отношение позицията на групата общински съветници – те направо признаха, че и през 2003 година не виждат тези проблеми да са решени окончателно. В края на дискусията беше предложено на всички групи да дадат своите “предизборни пожелания или обещания (за представителите на властта)” през 2003 година – годината на поредните местни избори. “Учещи” – искаме учебен културен център за ученици и студенти, където ще се провеждат собствени мероприятия и забави. “Не-живеещи в центъра” – да се оползотвори мавзолея “Туристи” – да се реставрират и поддържат културните забележителности “Търговци” – повишаване на покупателната способност, намаляване на митническите и данъчните тежести. “Бизнес” – повече взаимодействие с общината “Народни представители” и “общински съветници” – по-пълно задоволяване на потребностите “Живеещи в центъра” – преразпределяне на дейности между центъра и крайните квартали, благоустрояване на целия град. С това дискусията приключи. След малка почивка се проведе анализ на резултатите от дискусията с участие на екипа водещ играта и присъстващи архитекти-преподаватели и журналистка от пресата. 2. Основни констатации за възприемане и оценка на състоянието на градския център , диагностирани в играта Дискусията обозначи, че за участващите в нея столичния град е райониран не само според съответните функции или териториални особености, но и според субективни характеристики. Става дума за различен субективен смисъл, който е присъщ на възприемането на града от страна на неговите обитатели и “гости” . Би могло да се твърди, че последното е не по-малко съществен фактор за живота и развитие на града, отколкото други – икономически, технологически, инфраструктурни и други подобни. Собствено центърът съвсем ясно изпъква на фона на “периферията”. Нещо повече, в дискусията се очертаха ТВРЪДИТЕ граници, които отделят центъра от другите райони на града във възприятието на хората. Тук е важно да бъдат визирани преди всичко две такива гранични “линии”. Първата е била отстоявана твърде енергично не само по време на самата процедура, но след това, в хода на обсъждането на нейните резултати – това е линията, която условно би могла да бъде проведена от Женски пазар през халите и градската баня и отделяща зоната между Централна гара и халите, в която влиза най-вече бул. Мария Луиза и улиците прилежащи на Женски пазар, Пиротска и площад Възраждане. Всички участници настояваха, че това НЕ Е ЦЕНТЪР. Основният аргумент, който трябваше да потвърди това становище е, че тук активно присъстват маргинални групи – чужденци, проститутки, представители на сянковите структури. Зоната плътно са асоциира с боклука, мръсотиите, липсата дори и на минимални санитарни условия. Не по-малко важно е и това, че същата зона се противопоставя не само на истинския център, но и на всички останали райони на града, на неговата периферия. Централна гара, пазарът, бул. Мария Луиза се възприема като “клоака”, срамна и неприлична “долница” на града. Разширяването на центъра в тази посока се приема или като недопустим компромис, или като твърде отдалечена във времето възможност – резултат от евентуалната реконструкция на пространството около гарата и промяната в статута на основните групи, активно присъстващи днес в тази зона. А последното се възприема като твърде съмнително, поради което зоната е обречена да играе ролята на “клоака” дори и в една по-отдалечена времева перспектива. Другата граница отделя “истинския център” от южните квартали по линията – началото на бул Др. Цанков, НДК, бул. България. Но акцентът е друг. На юг от НДК също не е център. Но не защото тук се живее по-зле. Обратно, “истинският център” по отношение на Лозенец, кв. Ив.Вазов има по-ниски качества. В центъра е шумно и мръсно. Зад НДК започва зоната на спокойствие и чист въздух. След провеждането на игровата процедура участниците обясниха тези си оценки по следния начин. Зад НДК нещата не могат да бъдат променяни в посока –“оживяване”. Тук не трябва да се строи нищо друго освен качествени жилища. За да се забавляват обитателите на този район могат да “слизат” долу – в центъра. Така зоната след НДК на юг плътно се асоциира с “полите на Витоша” и остава с изключително предназначение като жилищна, при това с най-висок за града стандарт. Центърът е по-отворен в посока – по бул. Цар Борис 3 към Княжево. Тук като че ли е естествено съчетаването на жилищните сгради с административно-търговските, както и с барове, луксозни магазини и т.п. Района около Красно Село бул.България и Бъкстон се вижда като близък и с центъра, и със зоната на по-луксозните жилища. Центърът “свършва” до Орлов мост, Борисова градина (в района на езеро Ариана) и театър София. Отвъд започват обикновените жилищни комплекси и квартали – спални. С оглед на гореказаното градът се разделя на няколко различно ценностно акцентирани зони: “периферия”, безизразна, сива, банална и делнична територия, където обитават обикновените хора; “долница” на града, неговата клоака –Централна Гара, пазар, Пиротска и бул.Мария-Луиза, където се намират маргинали, аутсайдери и чужденци; “горница” на града – зона на луксозните жилища, в които обитават “богове”, т.е. заможни хора, които могат да си позволят висок стандарт, но не допускат шума и суетата на града; “собствено център”, събиращ в себе си “всичко”-властта, бизнеса, културата, съсредоточаващ движението на хората, на колите, на градския транспорт, място за работа, улична търговия, забавления и съвсем малко - за “живеене”. Същинският център се асоциира преди всичко с КОНЦЕНТРАЦИЯТА на властта и културата. Свидетелство за това са асоциациите му със сградите на Народно Събрание, Президентството, Министерския Съвет, Съдебната палата, а също така - Ректората, Народния Театър “Ив.Вазов” , Народната и Столичната библиотеки, театрите, кината. По-малко бяха изтъкнати намиращите се в очертаната като централна зона църкви и храмове – “Св.Ал.Невски”, “Св.Седмочисленици”, “Св.София” и др. Центърът е и зона за концентрацията на едрия бизнес, т.е. на банките, офисите на богати фирми, лъскавите магазини и луксозните ресторанти . Същевременно центърът е и атрактивната зона на уличната търговия, просяците и музикантите. Отново се акцентира върху специфично публични дейности, епицентърът на които днес е пл.Славейков и ул.Граф Игнатиев. Важна характеристика на така очертания център е, че концентрацията тук е достигнала своите граници. В центъра не бива да се строи. Допуска се само реконструкцията и реставрацията на старите сгради. Изобщо дискусията показа, че насищането на центъра с политика, култура, икономика е достигнало предела си. Достатъчни са и театрите, и ресторантите, и търговските площи. Но се усеща дефицит от зелени площи, техния дисбаланс в полза на “границите” – Борисовата и Докторската градини. Същинският проблем на града е тъкмо нарушаването на достигнатите предели на концентрацията и като следствие – шума, мръсния въздух, боклука, огромните транспортни задръствания и …кучетата. Особено остро се дискутираше проблемът за санитарния минимум в центъра на града. Нужни са нормални клозети, ефективни действия за почистването на центъра и т.п. Остро се дискутираше и проблемът за уличните сергии. Те, от една страна, са фактор за интензивното замърсяване на централната градска част. Но от друга, остават достъпни и атрактивни както за гражданите, така и за чуждите туристи. Стигна се до извода, че те не бива да бъдат премахнати изобщо, но трябва да бъдат добре ситуирани и аранжирани Както вече беше отбелязано, отношението към центъра, изразено в хода на дискусията съществено ограничава по-нататъшното интензифициране на традиционно присъстващите тук дейности. Но съвсем иначе се подхожда към “границите” между основните зони на града. Възможните оси на интензифициране се очертават както следва: зоната непосредствено до и зад НДК, но в очертанията на бул. България и бул. Фр.Нансен.;зоната до Орлов мост към езеро Ариана; към Руски паметник и бул.Цар Борис 3. Не става дума, обаче, за простото разширяване на традиционните за центъра активности. Участващите в дискусията имаха предвид главно възможността за изграждане на представителни бизнес-административни и развлекателни “центрове”. Тези центрове се възприемаха като “визитни картички” на центъра по отношение към различните входове в него. Така, например, “входът” от към Централна гара се вижда в района на халите. И тук беше предложена идеята за евентуалното “построяване” на някакъв административно-търговски център от типа ЦУМ. Но “входът” от към НДК се вижда като място за “увеселителен парк”. Същата асоциация се свързва и с възможността за оживяване на зоната около Орлов мост.. Най-пасивно е отношението към проблема за “разместването” в центъра. Особено що се отнася до чисто културните обекти –галерии, музеи, изложби и т.п. Приема се както възможността за трансформация на градската баня в музей, така и запазването на нейните традиционни функции. Също така пасивно-безразлично е отношението и към съдбата на Националната художествена галерия и Историческия музей. Не се вижда особено желание нито те да останат на сегашните си места и в сегашните сгради, нито да се преместят в Бояна или други места в периферията или “по граници”. Общо взето за хората центърът е достатъчно натоварен и с култура. И нито по-нататъшното му натоварване, нито пък “освобождаване” общо взето не се очерта като съществено за хората проблем. Но центърът не се мисли и като изцяло административно-икономически-културен. Тук трябва да се запази и функцията на обитаването – трябва да има възможност за нормален живот на неговите обитатели, а не само на временни “пришълци” от периферията. Общото пожелание е центърът да бъде балансиран в рамките на целия град – т.е. да не бъдат решавани само възникващите тук проблеми за сметка на тези от периферията. Ако сивите предградия и жилищни комплекси биха могли да получат известно развитие, особено в сферата на услугите, в центъра биха могли да бъдат намалени претоварващите го движения и активности. 3.Урбанистична хипотеза за възможностите за инвестиране в развитието на града Въпреки че самият характер на предложената методика налага сериозни ограничения върху възможността за екстраполация на данните от извършеното изследване върху реалното развитие на града, материалите подсказват една хипотеза.
*Този род дискусии бяха провеждани през края на миналото и началото на сегашното столетие във ВИАС, от 2008 се провеждат със студентите от програми по социология и архитектура на НБУ. Въпреки че в тях се проследяват очевидно общите тенденции в последните дискусии все по ясно се очертава едно свиване на центъра в неговото историческо и представително ядро. Цялата останала територия на града постепенно се разтваря в неопределена зона на прехода от центъра към периферия. Но се появи и принципно новият акцент – новите МОЛове. Каталог: 1781 1781 -> График за зимна/лятна / поправителна сесия на уч. 2016/2017г 1781 -> Чрез председателя на народното събрание до министъра на регионалното развитие Изтегляне 1.7 Mb. Сподели с приятели:
|