В пректиката на софтуерното инженерство са се наложили множество шаблони за софтуерни архитектури, които са подходящо решение за определен клас проблеми/нужди. Всеки от тези шаблони има както предимства, така и недостатъци, и при проектирането на софтуерен продукт трябва да се прецени кой шаблон е най-подходящ за конкретния случай.
Клиент-сървър архитектура (Client-Server)
Това е разпределена архитектура, при която системата е разделена на един или повече сървъри и множество клиенти, следователно е нехомогенна. Сървърът предоставя определени услуги на клиентите. Клиентите инициират връзката със сървъра. В по-сложни системи е възможно едно звено едновременно да бъде клиент за едни звена и сървър за други.
Трислойна архитектура (Three-Tier)
Системата е разделена на три слоя – за данни, бизнес и презентационен. Всеки слой е изолиран от реализацията на останалите. По този начин се минимизира ефектът от промени в реализацията на някой от слоевете.
Многослойна архитектура (n-Tier)
Подобно на трислойната архитектура, системата е разделена на множество слоеве с цел локализиране на отговорността (separation of concerns) и промените.
Peer-to-Peer архитектура
Това също е разпределена софтуерна архитектура, но при нея отделните звена не се разграничават на обслужващи и обслужвани. Всяко звено може да обслужва други звена или да бъде обслужвано от тях (едновременно или в различни моменти от време). Това прави системата хомогенна.
Event-Driven архитектура
При тази архитектура отделните компоненти се обвързват чрез събития, за които се абонират. При настъпването на събитие, абонираните за него компоненти го обработват по специфичен за тях начин. Докато в стандартните клиент-сървър системи действията се инициират от страна на клиентите, в event-driven системите действията се инициират от компонентите, предоставящи събитията/услугите.
Архитектура с обмяна на съобщения (Message Passing)
Системите с обмяна на съобщения представляват мрежи от обработващи звена, свързани с опашки/канали за съобщения. Обработващите звена може да отсяват съобщенията, да ги преразпределят по избрани канали към други звена, или да трансформират съобщенията в нови и да ги предават по-нататък по мрежата.
