Софтуерни технологии
Изтегляне 2.27 Mb.
|
Свързани:
empty doc
| F = C1*W|+C2*w2+... + Cn*wn
Тук Ci са критериите, които определят фактора F. 7.3. И накрая, след като всички стойности на фактори F са ни известни, за да получим стойността на качеството Q прилагаме формулата: Q = F1*w1 + F2*w2+... + Fn,*wn където Fi са факторите, които определят качеството Q. Ще отбележим, че педантичната нотация би изисквала три индекса за точ- ното експлициране принадлежността на една метрика (коя е поред в рамките на множеството, определящо критерия, кой поред е критерият и кой — факторът). Спестяваме ги за по-голяма прегледност и по-лесно четене. Несъмнено всеки би могъл да разбере какво означава обозначението Мijk. По този начин получаваме числото Q. То остава в интервала [0,1]. Причи- ната за това е, че всички стойности на тегла и на оценъчни елементи са в интер- вала [0,1]. Ясно е, че програмен продукт с Q = 1 е с максимално високо качес- тво. В реалността стойност 1 не би трябвало да се достига, защото тя има сми- съла на идеал за високо качество. Благодарение на нормализацията става въз- можно сравняването на получените стойности за Q на различни програмни про- дукти, както и получаването на самостоятелна представа за качеството на отде- лен програмен продукт. Оценка на модела и метода Така описаният модел на качеството и свързаната с него процедура за оценка има следните предимства: Простота на модела от структурна гледна точка. Йерархията е лесно обозрима структура, с ясно видими еднопосочни връзки. При сегашните разби- рания за качеството на софтуера тази структура е адекватно негово отражение. Структурата на модела съдържа в себе си и директно следващи възмож- ности за конструктивност, т. е. за изграждане на процедура за оценяване. Видяхме как е направено това. Твърде елементарно е да се създаде компютърна програма за пресмята- не на оценката, доколкото действията са прости и еднообразни. Нещо повече, без такава автоматизация оценяването става твърде неефективно. 77 4. Крайният резултат е едно-единствено число в зададен интервал и това допринася за избягване на двусмислия и неясноти относно качеството на оце- няване на програмен продукт. Естествено, разглежданият йерархичен модел има и недостатъци: 1 Процедурата за оценяване съдържа твърде много елементи на субек- тивност: указанията за това, как да се определят стойностите на оценъчните еле- менти, както се видя по-горе, се изготвят предварително от експерти; при самото определяне на стойностите на част от оценъчните елементи експертите, оценяващи конкретния програмен продукт, също не могат да не проявят субективност; оказва се, че твърде малка част от тези оценъчни елемен- ти могат да бъдат оценени обективно (чрез измервания и изчисления); повечето получават стойности на основата на експертна оценка (ако искаме да сме съв- сем точни, ще посочим, че от общо 257 оценъчни елемента в разглеждания мо- дел 216, т. е. около 84% се оценяват на чисто експертна основа [5]); теглата на всички нива за всеки тип програмни продукти се определят предварително от експерти, следователно — субективно. Естествено, съществуват методи, които позволяват от няколко субективни експертни оценки да се получи една — много по-малко субективна. Това не премахва изцяло проблема, но във всички случаи, ако се прилага, оскъпява цялостната процедура. Огромна трудоемкост поради посочената вече необходимост от мно- гостранна и разнообразна работа на експертите по предварително определяне на тегла, на указания за оценяване, както и на отделен труд по определяне стой- ностите на оценъчните елементи за всеки конкретен програмен продукт. Донякъде недостатък е и това, че макар моделът да е топологично универ- сален (т. е. грубо казано; йерархичната структура е винаги една и съща), всеки тип програмни продукти изисква свое собствено множество от тегла. 6.2.3. Класификационен модел Изтегляне 2.27 Mb. Сподели с приятели:
|