Софтуерни технологии
Изтегляне 2.27 Mb.
|
Свързани:
empty doc
| 8.2.4. Типове оценки
Добре е известно, че софтуерът за военни цели изисква особена надежд- ност и други високи качества. Поради тези причини при създаването на такъв софтуер се полагат особено сериозни мерки за осигуряване на качеството, ка- то специално се набляга на оценяването. Във връзка с това Министерството на отбраната на САЩ има приет стандарт — DOD-STD-2168 Software Quality Program. B него се фиксират типовете оценки, които следва да се правят при производството на всеки програмен продукт. По-важните от тях следват: съблюдаване на изисквания формат и стандарти за документацията; съответствие с изискванията на договора за разработка; вътрешна непротиворечивост; добра разбираемост; система за лесно намиране на пътя до всеки документ; съответствие на продукта с придружаващите го документи; коректно извършен анализ на изискванията, проектиране и програми- ране (тук следва да се отбележи, че всъщност се прави оценка не на атрибути на продукта, а на качества на процеса); правилно разпределение на ресурсите — по време и памет; адекватно проведено тестване за съответствие на продукта с изисквани- ята; адекватно съставени тестови примери; пълнота на тестването; — пълнота на регресивното тестване (този проблем беше разгледан по горе в 8.2.2., т. B1 — тук се им предвид, че едни и същи тестове, проведени в начални стадии и довели до отстраняване на грешки, следва да се провеждат отново на по-късни етапи с цел избягване на грешки, резултат от корекции); 96 — съответствие и непротиворечивост между дефинициите на данните и тяхното използване. 8.2.5. Управление на конфигурацията Управлението на софтуерната конфигурация обхваща методи и техноло- гии за иницииране, оценяване и управление на измененията в софтуерния про- дукт след пускането му в експлоатация. Необходимите промени се правят не само в първичния код, но така също в документацията — вътрешна (съпровож- даща) и потребителска, в отчетите за тестване, в отчетите за откритите грешки. Следят се и се документират последователно създаваните версии и движението им сред различните потребители. Общо взето, при по-малки проекти, реализирани от малки фирми, не се отделят специални усилия управлението на конфигурацията да се върши по един системен, добре формализиран и документиран начин. Това впрочем е лесно обяснимо. Но ако един екип от 3 души е в състояние да помни историята на развитието на даден продукт наизуст или с малко неформални документи, то от известно място нататък (по отношение на мащаба на продукта и на колекти- ва) такъв подход е невъзможен. Ето основните функции по управления на кон- фигурацията, които са решаващи за запазване качеството на продукта след вли- зането му в експлоатация: поддържане целостността на продукта; напълно контролирано управление на промените; управление и контрол на версиите; планиране на управлението на конфигурацията. 8.2.6. Отчитане на грешките Добре известна истина е, че и в най-прецизно тествания софтуер след пус- кането му в експлоатация се откриват непрекъснато грешки. Все още сме много далече от възможността да се докаже математически строго липсата на грешки в дадена програма. За програми, писани на процедурни езици, има поне теорети- ческа яснота, как това би могло да стане, за обектно ориентираните — дори и това не е ясно. Поради тази причина подържането на ефективна система за регистриране на грешките с оглед последващото им отстраняване е абсолютна необходимост. Такава система трябва да е действена в следните насоки: 1. Идентификация на грешките. Всяка идентифицирана грешка трябва да се опише ясно и точно. Може да се опише както поведението на продукта в дадената ситуация, така и реалният дефект в софтуера. Във всички случаи опи- санието трябва да бъде разбираемо както за хора, които не са се занимавали с правенето на продукта, така и с оглед на това, че обикновено е минало вече време от разработването и дори лица, които са участвали пряко в работата, постепенно са загубили подробна представа за направеното. Впрочем така под- готвената информация е необходима не само за конкретното отстраняване на грешката, но и за по-системни анализи на типовете грешки. 97 Анализ на грешките. Трябва да се документира сериозността на грешката и трудността на нейното отстраняване. Това ще позволи правилно заделяне на не- обходимия ресурс, определяне на приоритет и график за корекция. Обикновено грешките се откриват сравнително лесно, често те просто се набиват на очи, но тъй като отстраняването им невинаги е лесно, налага се да се вземат управленски реше- ния, свързани с приоритета им. Впрочем отделянето във времето на анализа от корекцията обуславя разглеждането им като отделни и независими операции. Изтегляне 2.27 Mb. Сподели с приятели:
|