Софтуерни технологии
Изтегляне 2.27 Mb.
|
Свързани:
empty doc
- Навигация на страницата:
- Атрибути на компютъра
- Атрибути на изпълнителя
- Атрибути на проекта
- Табл. 10.3. Атрибути и рейтинги
Табл. 10.3. Атрибути и рейтинги 129 При извършването на оценката експертите следва да се ръководят от тази таблица и за конкретния проект трябва да определят за всеки атрибут съответ- ния рейтинг. Получените стойности се заместват в формулата, която вече е при- добила по-сложен вид: ЧМ = к х ХРПКР х A1 x A2... х А15, където ЧМ и ХРПК са вече познатите величини, к и р са коефициенти, които са различни за различните типове софтуер, както се вижда и от табл. 10.2. А, са рейтингите на атрибутите Разликата в междинния и детайлния модел е в начина на получаване на крайната оценка. Основната разлика е в това, че при детайлния вариант се при- лагат различни коригиращи коефициенти (рейтинги) за всяка фаза от производ- ствения процес. По-сложен е и процесът, чрез който от оценките на отделните модули се получават оценки за подсистемите и от тях — за цялостния продукт. При междинния вариант нивото модул се игнорира. 10.3.5. Критика на„редове първичен код" Основните критики към СОСОМО се свеждат до следните две: Няма нито стандарт, нито единно виждане за това, какво е „ред първичен код". Много е трудно дори за експерти с голям опит да предскажат достатъч- но точно в ранен етап на разработването броя на редовете първичен код. По въпроса за редовете първичен код се изтъкват следните проблеми: Какво всъщност да се разглежда — физически или логически редове. Физическият край на даден ред се получава с натискането на клавиша Enter, което води до генериране на съответни служебни символи за край на реда. Ло- гическият край е някакъв ограничител, зависещ от конкретния език за програ- миране, например двоеточие, запетая или друг точно определен знак. Езици, които позволяват написването на няколко оператора на един ред, могат да да- дат неколкократна разлика при двата вида броене. Същото може да се случи в обратна посока и когато (за прегледност или по други причини) един логически оператор се разполага върху 2 или повече реда. Показателно е едно изследване [7], което показва, че в САЩ 35% от ръководителите на проекти броят физи- ческите редове, 15% броят логическите, а останалите 50% въобще не смятат за уместно да борят редовете първичен код. Друг елемент на несигурност внасят различните от семантична гледна точка типове редове. Почти всеки процедурен език включва 4 типа първични редове: изпълними оператори, чрез които се задават различни операции (логи- чески, аритметични, вход/изход и др.); определения на данни, чрез които се дефинират различните типове данни; коментари, които дават разясняваща информация; празни редове, които се ползват за повишаване прегледността на прог- рамата. Установено е, че в дадено типично бизнесприложение около 40% от общия брой оператори за изпълними, 35% са определения на данни, 15% са комента- ри и 10% — празни редове. При системния софтуер (например операционни 130 системи) 45% са изпълними оператори, 30% са определения на данни и отново 15% са коментари и 10% празни редове. Правени са изследвания сред създателите на софтуер и отново е установе- но различие в разбиранията — 10% броят само изпълнимите редове, 20 % бро- ят изпълнимите редове и определенията на данни, 15% добавят коментарите, а 5% броят дори и празните редове. Както вече беше казано, 50% въобще не броят редовете първичен код. 3. Голям проблем е повторно използваемият код. По съвсем общи оцен- ки един програмист на традиционните процедурни езици за програмиране Фор- тран, С, КОБОЛ, средно копира от други програми между 20 и 30% код в сво- ите програми. За обектно ориентирани езици като Smalltalk, C++ този процент достига до 50. Има отделни софтуерни фирми, които са организирали специал- ни библиотеки от модули за повторно използване и там въпросният процент достига дори 75. При това положение спорът се върти около това как да се брои даден повторно използван модул: да се брои при всяко негово появяване; да се брои само веднъж независимо от броя появявания; въобще да не се брои, доколкото този модул не е разработван за оценя- вания проект. Изследванията показват, че в САЩ първата алтернатива се прилага от 25% от професионалистите, втората — от 20%, третата — от 5%. За останалите 30% вече се разбра, че не броят. 4. Друга област на несигурност е как да се ползват редовете първичен код при приложения, писани на повече от един език. Има данни, че около една трета от софтуера в САЩ е написан на повече от един език за програмиране. Колкото и да изглежда невероятно, дори около 1996 година най-срещаните ком- бинации от езици все още са били следните: КОБОЛ заедно с някакъв език за обработка на заявки за търсене от типа на SQL; КОБОЛ и език за дефиниция на данни от типа на DL/1; КОБОЛ и някакъв специализиран език; С и Асемблер; АДА и Асемблер. Доколкото, както стана вече ясно, няма стандарти и единство дори при броенето в приложения с един език, още по-малко, може да се очаква такова единство при софтуер, написан на повече от език. 5. Има и някои допълнителни, по-малки проблеми от рода на това да се включва или изключва временно поставен в програмата код, код от типа мак- рос, код, свързан с управлението на заданието в рамките на операционната система. Трудности предизвиква и разликата в стила на програмистите. Преди време в IBM направили малък експеримент, като възложили на 8 програмисти да напишат първичен код по зададена спецификация. Разликата в броя редове първичен код (преброени, естествено, по една и съща фиксирана методика) меж- ду най-големия и най-малкия била петкратна. Независимо от критиката по горните 5 пункта моделът СОСОМО продъл- жава да има своите привърженици и да се прилага. Причината е в особената сложност и динамика на софтуера и неговото създаване и невъзможността, по- не за момента, да се предложи напълно адекватен метод и модел. Това е и при- 131 чината да са създадени и да продължават да се предлагат и да се усъвършенст- ват немалък брой методи, независимо от огромните усилия, необходими за съз- даването, валидирането и прилагането им. Изтегляне 2.27 Mb. Сподели с приятели:
|