11.5. Пазаренжизнен цикъл Въпросът за жизнения цикъл може да се разглежда в два аспекта — жизнен
цикъл на разработването [4] и жизнен цикъл на готовия продукт. Макар тези
аспекти да са свързани, удобно е с цел съсредоточаване върху определени ха-
рактеристики те да бъдат разделени.
11.5.1. Пазарен жизнен цикъл на разработването на продукта Доколкото общият предмет на разглеждането ни е софтуерът, интерес пред-
ставлява едно успоредно разглеждане на пазарния жизнен цикъл на разработ-
ване и някой от популярните модели на жизнения цикъл на програмния продукт
[5] — например този на Гънтър. Сравнението ще бъде по-лесно и по-обозримо,
защото така избраният модел на Гънтър може да бъде разглеждан в хронологич-
ната му част, а пазарният жизнен цикъл е от същия тип. Припомняме, че Гънтър
отличава във времето шест фази: изследване, анализ за осъществимост, npo- 146
ектиране, програмиране, оценка използване. В пазарния жизнен цикъл пър-
вите две фази са силно разтегнати, разчленени и конкретизирани за сметка на
същинското разработване. Всички фази на пазарния жизнен цикъл са следните:
— Възникване на идеята. Най-същественото от маркетингова гледна точ-
ка е, че всяка идея за нов програмен продукт трябва да е предизвикана от потре-
бителски нужди, а не от интереси на проектанти или програмисти.
—Анализ за осъществимост. Може да се приеме, че има пълно съвпаде-
ние на пазарния и на производствения модел в тази фаза. Тя се занимава с ико-
номическата и технологичната осъществимост на програмния продукт.
Развитие и тестване на идеята. От производствения модел се знае,
че т. нар. външен проект (който донякъде съвпада с приетото у нас задание за
разработка) се прави с участието на потребителя. От пазарна гледна точка осо-
бено се набляга на задълбоченото изучаване на отношението на потенциалните
потребители към начина и степента на задоволяване на техните нужди от пла-
нирания програмен продукт, към цената му, към аналогични, достъпни на паза-
ра програмни продукти. Анализът на така получените данни силно подпомага
изграждането на маркетинговата стратегия.
Търговски анализ. Това е съвсем специфична фаза, която по време се
разпростира върху няколко други фази. Нейната задача е възможно най-точно-
то определяне на абсолютните стойности на разходите и приходите.
Разработване. В тази фаза са съчетани всички дейности по същинското
разработване на програмния продукт, т. е. останалата след фазата по развитие
и тестване на идеята част от проектирането, програмирането и оценката, съг-
ласно производствения модел.
Фиксиране на маркетинговата стратегия. То се извършва при го-
тов програмен продукт и по-точно определят се целевият пазар и маркетинго-
вият комплекс.
Тестване на пазара. Това е също специфична фаза. В известен смисъл
тя прилича на прототипирането на програмния продукт в производствените мо-
дели. Става въпрос за проверка на маркетинговата стратегия чрез ограничено
лансиране на новия програмен продукт на подбрани представителни части от
пазара. В тази фаза изпробването на варианти все още е много по-евтино, от-
колкото в следващата фаза.
Комерсиализация. Това е завършващата фаза на пазарния жизнен ци-
къл. Чрез нея програмният продукт навлиза напълно в целевия пазар при осъ-
ществяване на всички компоненти на маркетинговия комплекс.
11.5.2. Пазарен жизнен цикъл на готовия продукт Отличават се четири фази в жизнения цикъл на готовия продукт (в скоби
даваме оригиналните английски названия).
въвеждане (introduction)
растеж (growth)
зрелост (maturity)
спад (decline)
Удобен пример за илюстрация е програмният продукт компилаторът от Фор-
тран. Макар и донякъде условно, във времето нещата изглеждат така:
147
спад — може би 90-те години, макар да не се наемаме да твърдим това с
абсолютна сигурност, доколкото все още остават немалък брой потребители на
Фортран, разработването на нови версии на езика продължава и съответни ком-
пилатори се пускат периодично на пазара.
В днешно време жизненият цикъл на софтуерните продукти се съкращава
поради бързия технологичен напредък. Стремежът на всяка фирма е да удължи
по възможност живота на своите продукти поради очевидни финансови причи-
ни. За целта съществуват различни възможности. Една от тях е да се обявят
нови свойства на съществуващ продукт. Класически пример са езиците за сим-
волни преобразувания или за симулиране, създадени като такива. По-късно,
когато терминът изкуствен интелект се изпълни със съдържание и най-важното
стана модерен и търсен, същите тези езици бяха обявени за езици на изкустве-
ния интелект. Има и други начини, но те изискват значителни усилия при проек-
тирането и програмирането на софтуерния продукт с оглед осигуряването на
по-голяма от обичайната гъвкавост. Така например един от езиците в популяр-
ната система за управление на бази данни за персонални компютри ACCESS e
BASIC ACCESS. В първоначалния си вариант, т. е. във версия 1.0 и 1.1 на
ACCESS той се отличаваше малко от добре известния BASIC и само се загатва-
ше за възможности за обектна ориентираност. Постепенно, минавайки през вер-
сиите 2.0, 7.0, 97, 2000, BASIC ACCESS започна да придобива далеч по развити
обектно ориентирани свойства. Това просто се оказа отдалече разработена гъв-
кава концепция за паралелно развитие на няколко от базовите езици на „Майк-
рософт". Разбира се, тук стои и другият въпрос — доколко част от потребите-
лите биха се съгласили с така обявяваните и въвеждани нови свойства на про-
дукта, с който вече са свикнали да работят.