На 6 септември 2000 г . началникът на генералния щаб на сухопътните войски на Румъния генерал Михай Попеску по време на защитата на научната си дисертация в присъствието на генерали, министри и политици посочва България като рисков фактор за сигурността на Румъния. Това изказване не може да се определи по друг начин, освен като неадекватност, както и защитеното от генерала „научно откритие“, че „части от територията на много държави в региона по силата на международни договори в момента са включени в състава на други държави, но всяка страна има правото да се възползва от силата си, за да защити интересите си“. Тези позиции не са доминиращи в румънската външна политика, но не е изключено при динамичната вътрешнополитическа обстановка в определени периоди да оказват влияние и върху дейността на румънските специални служби. Техните действия по отношение на България са насочени главно към засилване на румънското влияние в средите на „влашкия“ етнос чрез легализиране на връзките и укрепване позициите на румънското дипломатическо представителство в София и неговата резидентура в Асоциацията на власите в България с център Видин. Особено внимание се отделя на групите и организациите на така наречените аромъни в районите на Велинград, Пещера и други, както и на така наречените рудари в региона на Варна.
На 6 септември 2000 г . началникът на генералния щаб на сухопътните войски на Румъния генерал Михай Попеску по време на защитата на научната си дисертация в присъствието на генерали, министри и политици посочва България като рисков фактор за сигурността на Румъния. Това изказване не може да се определи по друг начин, освен като неадекватност, както и защитеното от генерала „научно откритие“, че „части от територията на много държави в региона по силата на международни договори в момента са включени в състава на други държави, но всяка страна има правото да се възползва от силата си, за да защити интересите си“. Тези позиции не са доминиращи в румънската външна политика, но не е изключено при динамичната вътрешнополитическа обстановка в определени периоди да оказват влияние и върху дейността на румънските специални служби. Техните действия по отношение на България са насочени главно към засилване на румънското влияние в средите на „влашкия“ етнос чрез легализиране на връзките и укрепване позициите на румънското дипломатическо представителство в София и неговата резидентура в Асоциацията на власите в България с център Видин. Особено внимание се отделя на групите и организациите на така наречените аромъни в районите на Велинград, Пещера и други, както и на така наречените рудари в региона на Варна.