От началото на 90-те години на ХХ век пред румънските политици стои нелеката задача да преустроят румънската външна политика. Страната декларира силната си привързаност към европейските и евро-атлантическите ценности. Засилените контакти със западни политици, помощта, която Румъния получава в много области, както и целенасочените усилия на управляващите и на цялото общество доведоха до напредък в политическата, икономическата и социалната област. Румънските политици ясно определиха своите външнополитически приоритети и обосноваха принципите си. В подкрепа на своята кандидатура за членство в ЕС и НАТО те сочеха силни геостратегически аргументи. Отчитаха и негативите на това членство. На регионалното сътрудничество Румъния гледа като на фактор за поддържането на сигурността и стабилността и като на необходимост за по-пълната интеграция в европейските и евро-атлантическите структури. В този контекст са и признаците на добра воля при регулиране на проблемните отношения главно с Унгария, Украйна и Молдова. Превръщането на Румъния в остров на стабилност на Балканите, бавният, но сигурен напредък на страната по пътя на адаптацията й в НАТО и ЕС определят нейната роля като един от стълбовете в този размирен регион на света.
