Списание „Адвокатски преглед брой 5-6 от 2003 г
Изтегляне 0.85 Mb.
|
I. 1. Из решение № 1397 от 29.11.1993 г. по гр.д. № 36/93 г. на IV г.о.: “… в конкретния случай точната квалификация на отменителния иск е по чл.135, ал.З ЗЗД, тъй като твърдяното от кредитора увреждащо го действие - продажбената сделка е извършена преди възникване на вземането му за връщане на имота, защото към този момент не е било влязло в сила решението за разваляне на договора за издръжка и гледане, за да се дължи връщане на престацията по него - недвижимия имот от длъжниците - приобретали. При тази хипотеза е необходимо да се установи от ищеца, че ответниците Д., в качеството им на длъжници по едно бъдещо вземане по това време, а ответниците Ч., като лица, с които те са договаряли, са извършили действието по предназначение да го увредят като кредитор, т.е. че са били недобросъвестни при сключване на договора...” Или, критерият за разграничаването на приложното поле на разпоредбите на алинеи 1 и 3 на чл.135 ЗЗД, що се отнася до обезпечаване интереса на кредитора за удовлетворението му по вземанията за реституиране на престациите по развален договор и за обезщетение за претърпените вреди от неизпълнението на договора (чл.88, ал.1 ЗЗД), е влизането в сила на решението за разваляне на двустранен договор (в същност вписването по чл. 114, ал.1, б.”а” ЗС във връзка с чл. 88, ал.2 ЗЗД). Отменяването на увреждащите този интерес на кредитора еднолични или с трето лице действия на длъжника, осъществени от пораждането на облигационното отношение до влизането на решението за разваляне на договора в сила, съответно вписването на исковата молба, ще се проведе по реда на ал.3 на чл. 135 ЗЗД, тъй като развалянето на договора е правопораждащият юридически факт, от който възникват нови вземания за кредитора в развитието на облигационното отношение по смисъла на ал.3. 2. Из решение № 424 от 08.05.2001 г. по гр.д. № 990/00 г. на II г.о.: “...От момента, в който длъжникът е преустановил да изпълнява задълженията си по това вземане, прехвърлителят е станал носител на потестативното право за разваляне на договора (......). Това материално потестативно право за разваляне на договора съществува вън и независимо от процеса, в които то се упражнява и ще бъде отречено или потвърдено със съдебното решение... Следователно към месец октомври, когато е сключен оспорения договор, ищецът ... е имал качеството на кредитор по отношение на продавача ответника... като носител на потестативното право да развали алеаторния договор по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД. С предявения иск ищецът е атакувал сделката на длъжника си сключена след като той е придобил качеството на кредитор, след възникване на вземането му - поради квалификация по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, при която правно-релевантно е само знанието за увреждане...”. Заб.: Несъмнено поради допусната и неизправена неточност в редакцията на израза “поради квалификация по чл.135, ал.1 ЗЗД...” същият следва да гласи: “поради което квалификацията е по чл. 135, ал.1 ЗЗД...”. Или, критерият за разграничаване на приложното поле на разглежданите две алинеи на чл.135 ЗЗД е юридическият факт на неизпълнението от длъжника по смисъла на чл.79 ЗЗД, който факт се определя като пораждащ потестативното право на кредитора да поиска развалянето на договора с произтичащите от това разваляне вземане за реституиране на престациите и за обезщетение за вредите. С оглед на това, когато Павловият иск се предявява за обезпечаване удовлетворението на кредитора по посочените вземания, отменяването на увреждащите този интерес на кредитора действия на длъжника, еднолични или с трето лице, осъществени преди датата на неизпълнението, ще се проведе по реда на ал.3 на чл.135 ЗЗД, а това, осъществено след факта на неизпълнението - по реда на ал.1, независимо от това дали е упражнено или не потестативното право за разваляне на договора. З. Из решение № 223 от 29.04.2000 г. по гр.д. № 1230/99 г. на II г.о.: “...Прехвърлителката на правото на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане има качеството на кредитор по чл.135 ЗЗД спрямо ответниците (приобретатели по алеаторния договор - б.м.)... Тя е кредитор както на вземането за гледане и издръжка, така е и носител на евентуалното право по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора при неизпълнение и по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на даденото при разваляне на договора. Ищцата има право по чл.135, ал.1 ЗЗД да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо нея действията на ответниците (осъществени преди вписването на исковата молба за развалянето на договора - б. м.), с които те осуетяват възможността да й върнат получената престация по договора от... Евентуалното вземане на ищцата по чл.55, ал.1 ЗЗД е възникнало с придобиването на качеството кредитор по договора за гледане и издръжка, а не с развалянето на договора, което има обратно действие на сбъднато прекратително условие...”. В този смисъл е и друго известно ми решение - № 117 от 01.05.1993 г. по гр.д. № 1854/92 г. на II г.о. Или, застъпено е становище за възникнали едновременно с пораждането на юридическия факт като източник на задължение, както на вземането, съответно задължението за престиране в съответствие с нормативните изисквания на чл. 63 и сл. ЗЗД, така и на вземаното (потестативното субективно право) за разваляне на договора при неизпълнение с възможност за реституиране на престациите, съответно за присъждане на обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи поради неизпълнението; с факта на неизпълнението настъпва само изискуемостта на тези породени още със създаването на облигационното отношение евентуални с оглед на бъдещето им осъществяване вземания на кредитора. Ето защо за обезпечаване удовлетворението на кредитора за всички негови вземания, възникнали от правопораждащия облигационното отношение юридически факт и от този на неизпълнението, всички еднолични или с трето лице увреждащи интереса на кредитора действия на длъжника, осъществени след пораждането на облигационното отношение и в течение на неговото развитие, следва да бъдат отменени по реда на ал. 1 на чл.135 33Д. 4. Що се отнася до отменяването на увреждащите интереса на кредитора действия на длъжника, осуетяващи или затрудняващи удовлетворението за постигане на облигационния резултат, и осъществени от пораждането на облигационното отношение до факта на неизпълнението, прието е, че искът по чл.135 ЗЗД следва да бъде проведен по ал.1. Безспорно е и разрешението, че що се отнася до отменяването на действията на бъдещия длъжник, осъществени преди пораждането на облигационното отношение, намира приложение разпоредбата на ал.3. 5. Или, проблемно всъщност е разграничаването на приложните полета на ал. 1 и 3 чл.135 ЗЗД във връзка с обезпечаване удовлетворението на кредитора за облигационните права, произтичащи от неизпълнението или от развалянето на договорите, които именно са имани предвид в цитираните решения. Що се отнася до потестативните права на кредитора относно развалянето на двустранните договори, увреждащите кредиторовия интерес действия на длъжника не препятстват развалянето; то се осъществява независимо и извън тези увреждащи действия. Предпочитанията ми са към третото от възпроизведените разрешения в практиката на ВКС за съотношението между разпоредбите на алинеи 1 и 3 на чл.135 ЗЗД във връзка с възникването на вземанията на кредитора, допълнено с анализ на същността и съдържанието на понятието “вземане на кредитора”, с което боравят разпоредбите на двете алинеи. В търсене на правни аргументи в подкрепа на това трето становище на ВКС са предназначени следващите редове. II. Утвърденият в континенталната тълкувателна теория историческо-сравнителен метод на тълкуване на правните норми чрез съпоставянето им с нормите по отменени закони, отнасящи се до същия правен институт, позволява чрез проследяването на историческото развитие на дадения институт да се открият съображения, с помощта на които да се открои действителното съдържание на тълкуваната норма и да се установи, дали законодателят е искал или не да се промени обсега и същността на правно-регулираната материя на института2. От тази гледна точка едно сравнително-историческо изследване на уредбата на интересуващите ни проблеми по отменения чл.140 от ЗЗД от 1892 г., отнасящ се до Павловия иск, би ни позволило да открием някои валидни и за тълкуването на разпоредбите на алинеи 1 и 3 на чл. 135 ЗЗД разрешения, а именно: 1.а) Общоприето бе от доктрина и юриспруденция при действието на отменения чл. 140 ЗЗД,3 че вземането на кредитора трябва да е възникнало преди осъществяването на увреждащото го действие на длъжника с третото лице; същевременно практиката на ВКС допущаше отменяването и на правни действия на длъжника с третото лице, предприети и осъществени преди пораждането на вземането на кредитора, стига тези действия да са предназначени да бъде лишен бъдещия кредитор от необходимото обезпечение на вземането му чрез имуществото на длъжника, като същото бъде изцяло отчуждено или намалено.4 Бе също така общоприето, че чл. 140 ЗЗД има предвид вземането, съответно задължението за престиране, възникнали с осъществяването на договорен или извъндоговорен юридически факт, породил облигационното отношение за постигане на облигационния резултат. Че действително се има предвид вземането за престиране, а не вземане във връзка с неизпълнението, явствува и от обстоятелството, че авторите при изследване на проблемите относно установяването на датата на осъществяването на юридическия факт, породил вземането на кредитора, имат предвид датата на сключване на договора, обективиран в официален или официално заверен документ, а за частните документи като източник на задължение – датата на смъртта на някой от подписалите го, или датата на възпроизвеждането на частния документ в съставен от длъжностно лице друг документ. б) Съпоставянето на чл.140 ЗЗД (отм.) със сега действуващия чл.135 ЗЗД относно възникването на вземането на кредитора и неговото съдържание показва следното: Допуснатото от ВКС приложение на чл.140, ал.1 ЗЗД и спрямо предшествуващи възникването на вземането на кредитора, съответно задължението на длъжника да престира нещо или да осъществи даден резултат, увреждащи действия на длъжника, еднолични или с трето лице, е въздигнато в законовата норма на ал.3 на чл.135 ЗЗД. Чл.135, ал.1, изр.1 ЗЗД отговаря на ал.1 на чл.140, като терминът “измама”, който и без това беше определян като съзнание, че кредиторът може да бъде увреден, бе заменен с философско-гносеологичната категория “знание”, която не поставя изискване да се изследва субективното отношение на длъжника и третото лице към увреждането на интересите на кредитора от гледище на вината в гражданско-правен смисъл, както е по ал.3. “Ущърб на техните (на кредиторите - б. м.) права” бе заменен с “увреждане”. 2. От гореизложеното следва, че уредбата на Павловия иск по чл.135 ЗЗД не само въведе като законова норма постиженията на доктрина и юриспруденция при действието на отменения чл.140 ЗЗД като разграничи приложните полета на алинеи 1 и 3 с оглед възникването на вземането на кредитора по основното облигационно отношение, породено на основание правопораждащия юридически факт като източник на задължение за престиране или спазване на определено поведение от длъжника, но и освободи ищеца-кредитор от процесуалното задължение по чл.127 ГПК да установява при иск по чл.135, ал.1 ЗЗД виновно поведение на длъжника и на третото лице, вида на вината и пр.; подобно задължение да установи “предназначението” на действието, т.е. “намерението” за увреждане у длъжника и третото лице ищецът има, когато се иска по реда на ал.3 на чл.135 ЗЗД обявяване на относителната недействителност на действието, предприето и осъществено от бъдещия длъжник еднолично или с третото лице за увреждане интересите на бъдещия кредитор по неговото удовлетворение за вземане, породено от последващо увреждащото действие възникване на облигационно отношение като източник на задължение и на съответствуващото му вземане за престиране. 3. От друга страна подобрената редакция на чл.135 ЗЗД във връзка с отменения чл.140, след като концепцията за същността и предназначението на института на Павловия иск остана непроменена при изменението на ЗЗД през 1993 г. (ДВ бр.12) с оглед съобразяването му с новите обществено-икономически условия у нас, несъмнено следва да се тълкува като законова норма, предназначена в условията на пазарна икономика да улесни кредитора при достатъчни гаранции за интересите на длъжника и третото лице, предвидени в чл.135 ЗЗД, в усилията му да постигне действителна защита на интересите си за запазване непокътнато длъжниковото имущество като обезпечение за неговото удовлетворение (чл. 133 ЗЗД). Или, недопустимо е според мен да се мисли, че с редакцията на института по чл.135 ЗЗД законодателят е искал да допусне и е допуснал засилена защита на интересите на длъжника и на третото лице в сравнение с тези по чл.140 ЗЗД (отм.), като е задължил кредитора да установява намерение за увреждане на интересите му чрез действия на длъжника с трети лица не само тогава, когато увреждащото действие е осъществено преди правопораждащия факт на облигационното отношение с вземането и задължението за престиране, а и след пораждането на това правоотношение при осъществяването на облигационните права, свързани с неизпълнението или на развалянето на договора. Не бива да се забравя, че Павловият иск е предвиден по институт, предназначен да осигури възможност за осъществяване имуществената отговорност на длъжника в защита на интересите на кредитора; тъкмо поради това е уреден в глава VII на ЗЗД, озаглавена “Обезпечение на вземанията”. При това са налице, както вече бе споменато, достатъчни законови гаранция в защита на интересите на длъжника, особено на третото лице, за да бъде необходимо утежняване на защитата на интересите на кредитора по реда на ал.3 и в случаите, когато увреждащото действие е извършено по време, когато длъжникът е вече настоящ, а не бъдещ длъжник, по осъществено в правния мир облигационно отношение, но все още не са налице влезли в сила решения по облигационните и потестативните права, свързани с неизпълнението. III. Ако разгледаме становищата по цитираните в т. 1-3 на раздел I на настоящата статия решения за приложение на разпоредбите на алинеи 1 и 3 на чл.135 ЗЗД в светлината на теоретичните постановки за облигационното отношение и присъщите му вземания на кредитора и тяхното пораждане и съдържание в корелативност със задълженията на длъжника, ще установим следното: 1.а) Известно е, че облигационното отношение се определя преди всичко като правна връзка между кредитор и длъжник, по силата на която първият има право да изисква от втория осъществяването на даден резултат - да се даде нещо или да се спазва определено поведение на действие или бездействие. Облигационното отношение обаче не се изчерпва с единичното вземане на кредитора и съответствуващото му задължение на длъжника. Напротив, облигационното отношение включва и редица други права на вземания на кредитора със съотносителните им задължения на длъжника, предпоставени от възникването на горепосоченото правоотношение за постигане на правния резултат в интерес на кредитора, като: права за заставяне длъжника да изпълни; права да се използува длъжниковото имущество, за да се осигури изпълнение или да се получи обезщетение вместо изпълнение, както и обезщетение за понесените от кредитора вреди при неизпълнение; правото да се постигне разваляне на двустранен договор с реституиране на престациите; право да се проведат искове по чл.134 и чл.135 ЗЗД за запазване на длъжниковото имущество като обезпечение за удовлетворението на кредитора и т.н. и т.н. б) От друга страна с факта на пораждането си задължението за осъществяване на облигационния резултат от длъжника не се ограничава само в полагането на дължимата грижа за изпълнение, но съдържа и неговата, на длъжника отговорност да понесе всички отрицателни и неблагоприятни за него последици, произтичащи от неизпълнението. 2. Основният проблем по гореизложеното във връзка с възникването на вземането на кредитора по смисъла на алинеи 1 и 3 на чл.135 ЗЗД е юридическият факт, който като източник на задължението поражда облигационното отношение (договорен - договор, едностранни или многостранни волеизявления; извъндоговорен - непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие), има ли за своя правна последица и възникването (пораждането) не само на вземането и задължението за постигане на облигационния резултат, но и всички останали права (вземания) на кредитора, произтичащи от неизпълнението, включително и правните средства, дадени на разположение на кредитора за защита на интересите му, накърнени от бездействия на длъжника или от негови действия с трети лица (чл. 134 и чл. 135 ЗЗД), свързани с имуществото му? а) От изложените от мен пояснения в раздел I по трите решения на ВКС явствува, че първите две решения приемат за законосъобразно разрешението за възникването от правопораждащия юридически факт като източник на задължение само на вземането и задължението за осъществяване на облигационния резултат чрез точното изпълнение по смисъла на чл.63 ЗЗД; всички останали вземания на кредитора, присъщи на облигационното отношение като комплекс от всевъзможни права на кредитора, включително и правото да се иска отменяването на действия на длъжника с трето лице по реда на чл.135 ЗЗД, не възникват едновременно с правопораждащия облигационното отношение юридически факт като източник на задължението за престиране и съответствуващото му вземане на кредитора, а напротив, възникват, пораждат се впоследствие с настъпването на новите юридически факти в развитието на облигационното отношение във връзка с неизпълнението и развалянето на договора. Тъкмо поради това при обезпечаване удовлетворението на кредитора по вземанията, свързани със споменатите два юридически факта, искът за обявяване за относително недействителни на увреждащите действия на длъжника с третото лице ще се предяви и проведе по реда на ал.3 и в случаите, когато увреждащото действие е осъществено преди възникването на облигационните права, свързани с факта на неизпълнението, съответно развалянето на договора. б) И, обратно, третото решение приема, че създаденото с първоначалния юридически факт като източник на задължение облигационно отношение е едно единно цяло в своето пораждане и развитие и има за своя правна последица възникването на всички дадени на разположение на кредитора правни средства (вземания), упражняването на които ще му даде възможност да осигури постигане на облигационния резултат или, при невъзможност или неизгодност за кредиторовия интерес да се иска изпълнение с надлежно обезщетение при настъпил факт на неточно изпълнение, да потърси обезщетение вместо изпълнение, разваляне на двустранен договор с реституция на престациите по него с надлежно обезщетение за причинените поради неизпълнението вреди, включително и правото да се проведе отменителният иск по чл.135 ЗЗД. Юридическите факти във връзка с неизпълнението придават само изискуемост на упоменатите по-горе права на вземания като предоставени на кредитора правни средства за постигане на удовлетворение или защита на интересите му, които права, от своето възникване едновременно с източника на задължението за престиране, съществуват в латентно състояние до тяхното осъществяване в правната действителност по надлежния ред, т.е. притежават характеристика на евентуалност относно изпълнението им, но не и по отношение тяхното възникване. Несъмнено гореизложеното становище по третото решение изхожда от съществуващата в теорията на облигацията теза за разглеждане на облигационното отношение като едно единно цяло, като “организъм”, който от своето пораждане съдържа различни права на вземания и задължения, имащи своята правна регламентация напр. в Особената част на ЗЗД. Поради това закономерно е да се запитаме, когато при сключване на договор в съответствие с нормите, които го уреждат, се уговарят от съдоговорителите права и задължения не само за постигане на облигационния резултат по престирането, но и за всички останали облигационни и потестативни права и съответствуващите им задължения, произтичащи от неизпълнението и за които съществува регламентация в закона с (по начало) диспозитивни норми, не означава ли това уговаряне, изразено в изрични клаузи по договора, тяхното (на правата) пораждане, като само привеждането им в действие се намира в причинна връзка с настъпването на юридическия факт на неизпълнението, развалянето на договора и пр.? 3. От предшествуващото изложение явствува, че и трите разрешения, възприети в анализираните решения на ВКС, изхождат от предпоставена теза, че разграничителният критерий за приложението на разпоредбата на ал.1 или на ал.3 на чл.135 ЗЗД, е възникването на кредиторовото вземане, удовлетворението по което следва да бъде обезпечено чрез провеждането на Павлов иск, независимо от това, дали то е вземането по изпълнението на престацията, или вземане, свързано относно своето възникване (първото и второто решение) с неизпълнението, респ. развалянето на договора, или само относно поставянето (привеждането) му в действие (третото решение). Или, след като е безспорно, че с иск по чл.135 ЗЗД се осъществява защитата на кредитора не само за постигане на облигационния резултат чрез изпълнението, но и неговата защита във връзка с осъществяване на правата му, свързани с неизпълнението, развалянето, реституцията на престациите и пр., търсенето на разграничителния критерий относно приложението на разпоредбите на алинеи 1 и 3 във възникването или привеждането в действие на вече породените облигационни и потестативни права на кредитора във връзка с неизпълнението и непостигането изцяло или неточно в количествено, качествено и временно отношение на облигационния резултат несъмнено се явява оправдано, още повече, че изрично законът е въвел този критерий в ал.3 и го е предпоставил в ал.1. Въпреки гореизложеното еднозначно разрешаване на проблема не се постига, тъй като страни и съд могат да достигнат до различни резултати относно приложението на алинеи 1 и 3 на чл.135 ЗЗД в зависимост от предпочитанията им към една от трите тези за възникване на вземането, анализирани по-горе в т.2. Ето защо е необходимо да бъде потърсено общоприложимо разрешение, което според мене следва да изхожда от същността и съдържанието на вземането на кредитора по смисъла на двете алинеи, т.е. да се потърси кое точно вземане е имал предвид законодателят, когато е разграничил приложното поле на ал.1 и 3 съобразно момента на възникването на вземането, което задължително да има една и също съдържание и същност, а само по момента на пораждането му, предшествуващ или следващ увреждащото интересите на кредитора действие на длъжника, да се определи приложението на разпоредбата на едната или другата алинеи на чл.135 ЗЗД. Дали, прочее, това е вземането за постигане на облигационния резултат, възникнало от даден юридически факт, договорен или извъндоговорен, определен от глава II на общата част на ЗЗД като източник на задължение, или различните облигационни и потестативни права, свързани с неизпълнението или развалянето на договорите в зависимост от това, кое точно вземане се обезпечава чрез провеждането на отменителния иск? Приемам, че разграничителният критерий е моментът на възникване на вземането за облигационния резултат независимо от това, дали чрез Павловия иск се обезпечава изпълнението на този резултат или на някое от вземанията, свързани с неизпълнението или развалянето на договорите; и в единия и в другия случай следва да се прилага ал.1, щом като увреждащото действие е осъществено след пораждането на вземането за облигационния резултат, като без всякакво значение е обстоятелството дали по време на пораждането или поставянето в действие на облигационните и потестативните вземания, свързани с неизпълнението или развалянето на договорите, действието на длъжника с третото лице е било осъществено или не. Или, разграничителният критерий между приложението на разпоредбите на ал. 1 и 3 на чл.135 ЗЗД е единствено и само моментът на възникване на вземането за престиране, за постигане на облигационния резултат. Това вземане е едно и също по съдържание, независимо от това, дали то предшествува (ал. 1) или следва (ал.3) увреждащото интересите на кредитора действие на длъжника, еднолично или с третото лице. Чрез предлаганото разрешение отпада и необходимостта за изследване, дали увреждащото действие предшествува или следва облигационните и потестативните права във връзка с неизпълнението, оказало се причина за разногласията в практиката на ВКС относно приложното поле на двете алинеи на чл.135 ЗЗД. В следващия раздел ще бъде потърсена правната обосновка на гореизложената теза. Изтегляне 0.85 Mb. Сподели с приятели:
|