Списание „Адвокатски преглед брой 5-6 от 2003 г


Лисаев, Петко и Гр. Горчев



страница5/5
Дата02.01.2018
Размер0.85 Mb.
#39849
1   2   3   4   5
Лисаев, Петко и Гр. Горчев Съдебно акушерство и гинекология. – Плевен: Карат принт, 2000 г.
Манолова, Мария Г. Нормотворческата дейност на временното руско управление в България (1877 – 1879). – София: Сиела, 2003 г.
Мачковский, Г.И. Французско-русский юридический словарь. – Москва: Руссо, 2002
Мръчков, Васил и др. Трудови отношения 2003: Нормативни актове, съдебна практика, практика на МТСП, приложни коментари. – София: ИК “Труд и право”, 2003 г.
Николов, Любен Социология на личността: Избрано. – София: Софи-Р, 2001 г.
Панайотова, Емилия Достъп до обществената информация. – София: Сиби, 2003
Петров, Владимир Законът за устройство на територията: Коментиран, критически анализиран и популярно интерпретиран. – София: 2002
Приказы императорското Российского комиссара в Болгарии Генерал-адьютанта князя Дондукова-Корсакова: 11 мая 1878 – 27 июня 1879 гг. – София: УИ “Св. Климент Охридски”, 2003
Радев, Димитър Разделението на властите в модерната държава. – София УИ “Св. Климент Охридски”, 1994 г.
Радонов, Димитър Актуални въпроси по ДДС 2003: Коментар. – София: Нова звезда, 2003 г.
Радонов, Димитър Данъчно процесуален кодекс 2003: Коментар. – София: Нова звезда, 2003 г.
Розанис, Соломон Исковото производство. Съдебна делба. – София: Фенея, 2003 г.
Русчев, Иван Отговорността за евикция. – София: Регули, 1995 г.
Ръдърфорд, Доналд Английско-български учебен речник по икономика с българско-английски показалец. – София: Прозорец, 1998 г.
Семов, Атанас Европа – 12 зведзи. – София: Сиела, 2003
Стойнов, Александър Престъпления против собствеността. – София: Сиела, 2003 г.
Стоянов, Иван Г. Данъчно право: Специална част. – София: Фенея, 2003 г.
Сугарев, Едвин Диагнозата Филчев: Хроника на една гражданска битка. – София: печ. “Ес-принт”, 2003 г.
Съдебна практика. Търговски закон. – 2 доп. изд. – София: Солотон, 2001 г.
Уголовно-процессуальный кодекс Российской федерации: Официальный текст с изменениями и дополнениями. – Москва: Экмос, 2002
Уголовно-процессуальный кодекс Российской федерции: по состоянию на 20 августа 2002 г.: Научно-практический комментарий. – Москва: Спарк, 2003
Хайек, Фр. Илюзия на социалната справедливост: т. ІІ. – София: УИ “Св. Климент Охридски”, 1998 г.
Ценова, Любка Основи на данъчното законодателство на ЕС. – София: Ниба консулт, 2003
Юбилеен сборник в памет на професор Витали Таджер. – София: Сиби, 2003
Япов, Петър Трайчо Костов и Никола Гешев: съдебните процеси през 1942 и 1949 г. – София: Факел, 2003 г.

СЪДЕБНА ПРАКТИКА


Върховен касационен съд - гражданска колегия
1. Собствеността върху застроени селскостопански земи не се възстановява независимо от това дали се намират или не в строителните граници на населено място.

Гражданският съд, който разглежда установителен иск за собствеността върху селскостопанска земя, не е компетентен да преценява правилността на решението на поземлената комисия, с което тя е възстановена. Решението, с което съдът се е произнесъл по този въпрос, е недопустимо и подлежи на обезсилване.

Чл. 6, ал. 1 ГПК

Чл. 209, ал. 1 ГПК

Чл. 2, т. 3 ЗСПЗЗ

Чл. 106, ал. 1 ЗСПЗЗ

Решение № 391/31.03.2003 г. по гр.д. № 298/2002 г. на ВКС ІV г.о.

Докладчик съдията Снежанка Николова

2. Когато делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд, производството следва да започне от онова опорочено действие, което е послужило като основание за касиране на първонамалното въззивно решение. При новото разглеждане на делото въззивното производство се разглежда в рамки, различни от тези при първоначалното. При новото разглеждане на делото въззивният съд не може да се произнася по допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение, тъй като този въпрос е преклудиран с касационното решение..

Чл. 218 з, ал. 1 изр. 2 ГПК

Чл. 218 ж, ал. 2 ГПК

Решение № 201/13.111.2003 г. по гр.д № 854/2002 г. на ВКС V г.о.

Докладчик съдията Татяна Върбанова

3. Отказът на членове на управителния съвет на кооперацията за свикване на общо събрание на кооператорите, направен устно, не може да се преценява като отказ на съвета като колективен орган. Свикването на общо събрание на кооператорите от 1/3 от тях е недопустимо преди или паралелно с отправяне на съответното искане до управителния съвет. С отмяната на § 5, ал. 1, 2 и 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за кооперациите неспазването на деветмесечия срок за съобразяване на уставоте на кооперациите със законе не води до съответното им прекратяване. Представителството на член на кооперацията на общото събрание от друг член е допустимо, ако е предвидено в устава на кооперацията.

Чл. 16 ЗК

Чл. 19 ЗК

§ 5, ал. 1 – 3 ПЗР на ЗК (отм.)

§ 41 ЗИДЗК

Решение № 202/4.111.2003 г. по гр.д. № 864/2002 г. ВКС V г.о

Докладчик съдията Татяна Върбанова

4. Свикването на общо събрание на акционерите може да стане само с писмена покана, ако няма издадени акции на приносител и това е предвидено в устава на дружеството.

Изискването на чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ за посочване на дневния ред и проект за решения е от императивен характер. Неспазването му води до опорочаване свикването на ОС на АД.

Чл. 223, ал. 3 ТЗ

Чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ

Решение № 210/14.11.2003 г. по гр.д. № 862/2002 г. на ВКС V г.о.

Докладчик съдията Любка Илиева

5. Неплатежоспособността на длъжника е правнорелевантна само при две категории парични задължения: такива, които са породени от търговски сделки, и такива, които имат публичноправен характер и са свързани с търговска дейност.

Договорът за наем не е търговска сделка и неплащането на наемната цена от наемателя-търговец не може да служи като основание за откриване на производство по несъстоятелност.

Чл. 286 ТЗ

Чл. 608 ТЗ

Решение №212/14.11.2003 г. по гр.д. № 2078/2002 г. на ВКС V г.о.

Докладчик съдията Любка Илиева

6. Служебното изземване от банката на суми от набирателна сметка на неин длъжник и погасяване по този начин на част от дълга му, не прекъсва давността. Такова изземване не представлява признаване на задължението от страна на длъжника. Признанието е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. Признание чрез частично плащане не се разпростира върху останалата неплатена част от дълга.

Чл. 116, б. “а” ЗЗД

Решение №214/14.11.2003 г. по гр.д. 18874/2002 г. на ВКС V г.о.

Докладчик съдията Тодор Домузчиев

7. Правото на иск на приносителя на запис на заповед се погасява с три годишна давност, съгласно разпоредбата на чл. 531, ал. 1 ТЗ. Искът по чл. 534 ТЗ не съставлява алтернатива на иска по чл. 531, ал. 1 ТЗ. Двата иска имат различно правно основание. В единия случай основанието е търговската сделка, докато по чл. 534 ТЗ то е неоснователно обогатяване.

Производството по несъстоятелност е форма на защита на кредитора, когато длъжникът не е в състояние да изпълни установено и изискуемо парично задължение по търговска сделка. Тъй като при иска по чл. 534 ТЗ източникът на задължението не е търговска сделка, то не е налице и възможността за откриване на производство по несъстоятелност.

Чл. 534 ТЗ

Чл. 534, ал. 1 ТЗ

Чл. 608 ТЗ

Решение № 215/14.11.2003 г. по гр.д. № 2104/2002 г. на ВКС V г.о.

Докладчик съдията Тодор Домузчиев

8. Складовите разписки представляват доказателства за предаването и приемането на стоки. Всеки търговец е длъжен да води търговски книги и да отразява в тях всяка търговска операция съобразно счетоводните документи в тяхната цялост..

Абстрактният характер на записа на заповед не означава, че е недопустимо възражение относно самото съществуване на задължението понего.

Чл. 8, ал. 4 ЗС (отм.)

Чл. 535 ТЗ

Решение № 5229/28.ІІ.2003 г. по гр.д. № 899/2000 г. на ВКС V г.о.

Докладчик съдията Таня Райковска
Върховен касационен съд - наказателна колегия
1. Когато съдът неоснователно е отказал да попълни делото с доказателства, необходими за правилното установяване на фактите, относими към предмета на доказване по конкретното дело, включително и в частта относно авторството на деянието, този отказ винаги ще съставлява нарушение на чл. 114, ал. 2 вр. чл. 86 НПК, защото съдът има задължението да събере всички възможни и необходими доказателства за разкриването на обективната истина (чл. 12 НПК), за да формира вътрешното си убеждение в съответствие с принципната норма на чл. 16 НПК. Неизпълнението на това задължение се свързва с отменителното основание по чл. 352, ал. 1, т. 2 вр. чл. 352, ал. 3, т. 1 НПК и в случаите, когато съдът неоснователно е направил отказ да събере и провери поисканите от страните доказателствени средства.

Щом като с влязъл в сила съдебен акт е потвърдено частичното прекратяване на наказателното постановление срещу подсъдимия за авторство на подправените документи, процесуално недопустимо е в съдебната фаза на наказателния процес за същите документи в частта относно авторството прокуратурата чрез нови доказателствени претенции и формулиране на други правни квалификации по отношение на документното престъпление да мотивира искане за пререшаване на въпроса за авторството.

Съдът няма задължение самостоятелно или по искане на страните да събира и проверява доказателства за обвинения, които по надлежния ред не са предявени на подсъдимия – съдът е длъжен при условията на чл. 114, ал. 2 вр. чл. 86 НПК да попълва делото с доказателства само за престъпленията, предявени на подсъдимия с обвинителния акт.

Съдът не може да бъде обект на измамливи действия по смисъла на чл. 212 НК.

Деянието е несъставомерно по чл. 314 НК, когато се касае до такъв писмен акт, който се издава по ред, включващ извършване на проверки и преценки от длъжностното лице, натоварено с неговото издаване.

Охранителното производство е вид съдебно производство, което завършва с постановяване на съдебен акт – решение, което не може да бъде предмет на посредствено лъжливо документиране по смисъла на чл. 314 НК.

Чл. 212 НК

Чл. 314 НК

Чл. 12 НПК

Чл. 16 НПК

Чл. 21, ал. 1, т. 6 НПК

Чл. 86 НПК

Чл. 114 НПК

Чл. 237 НПК

Чл. 352, ал. 1, т. 2 НПК

Чл. 352, ал. 3, т. 1 НПК

Решение № 488/7.11.2002 г. по н. д. № 381/2002 г. на ВКС, II н. о.

Докладчик съдията Гроздан Илиев

2. Увеличаването на наказанието в хипотезата на чл. 24 НК не се отнася за изпитателния срок по чл. 66 НК.

Чл. 24 НК

Чл. 66 НК

Чл. 352, ал. 1, т. 1 НПК

Решение № 452/7.08.2002 г. по н. д. № 325/02 на ВКС, I н. о.

Докладчик съдията Иван Недев

3. Когато деецът на престъплението има двойно гражданство – българско и чуждо, не са налице основанията на чл. 171, ал. 1, т. 2 НПК за задължително провеждане на предварително производство. Макар и гражданин на друга държава, по силата на чл. 3 от Закона за българското гражданство той се счита само за български гражданин при прилагането на българското законодателство.

Чл. 171, ал. 1, т. 2 НПК

Чл. З от Закона за българското гражданство

Решение № 565/16.12.2002 г. по н. д. № 466/2002 г. на ВКС, II н. о.

Докладчик съдията Лидия Стоянова

4. Със Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (Д. в., бр. 92/2000 г.) отпадна забраната, съдържаща се в чл. 26 НК (отм.), на основание чл. 23, ал. 1 НК и чл. 25, ал. 1 НК да бъдат групирани наказанията, наложени за престъпления, представляващи опасен рецидив. Това изменение на закона е в полза на подсъдимия и съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК, следва да намери приложение то, а не действащите норми при разглеждане на делото от предходните инстанции.

Чл. 2, ал. 2 НК

Чл. 23, ал. 1 НК

Чл. 25, ал. 1 НК

Чл. 26 (отм.) НК

Решение№ 496/21.10.2002 г. по н. д. № 240/2002 г. на ВКС, II н. о.

Докладчик съдията Божидар Сукнаров


Върховен административен съд
1. Основен принцип в административното право е актовете на администрацията да проявяват своето действие за в бъдеще. Изключения са допустими само по силата на изричен закон. Законът за държавния служител не съдържа правна възможност служебните правоотношения да се прекратяват със задна дата.

Чл. 106, ал. 1 ЗДСл.

Чл. 106, ал. 4 ЗДСл.

Решение № 6136/19.06.03 г. по а.д. 3777/03 г. на ВАС, петчленен състав

Докладчик съдията Татяна Хинова

2. Решенията на Президиума на Висшата атестационна комисия (ВАК), с които се преценява прилагането на критериите от научна комисия при ВАК при отказ да се присъди научна степен, не подлежат на обжалване. Те са израз на преценка по целесъобразност. На съдебен контрол подлежат само решения, свързани с разглеждане на жалби относно нарушения на процедурата или неправилно изчисляване на необходимото мнозинство.

Чл. 27 ЗНСНЗ

Чл. 27а ЗНСНЗ

Чл. 28 ЗНСНЗ.

Определение № 9189/16.10.02 г. по а.д. 7241/02 г. на ВАС, петчленен състав

Докладчик съдията Аделина Ковачева

3. Когато съдружниците в търговско дружество работят по трудов договор в същото дружество – то е техен осигурител в качеството му на работодател. За своя сметка съдружниците се осигуряват, когато не работят по трудов договор.

Чл.145 от дял Ш КТ от 1951 г. (отм.)

Чл. 2, ал.2 във вр. с чл. 1, т.1 от Наредбата за обществено осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение (отм.)

Решение № 2126/10.03.03 г. по а.д. 9171/02 г. на ВАС, I о. Докладчик съдията Румяна Папазова

4. Изложените в жалбата доводи не ограничават съда да проверява изцяло законосъобразността на обжалван данъчно облагателен акт. Не е достатъчно посочването на правното основание за издаване на индивидуален административен акт, за да бъде той мотивиран.

Чл. 24, ал. 2, т. 2 ЗДП

Чл. 28, ал. 1 от ЗДП /отм./

Решение № 9037/14.10.02 г. по а.д. 7570/01 г. на ВАС, I о. Докладчик съдията Мина Атанасова

5. Допустимо е прихващане между подлежащ на възстановяване данъчен кредит по ЗДДС с неизплатени задължения на търговеца към държавата.

Предпоставките за възстановяване на данъчния кредит по ЗДДС са кумулативни и липсата на една от тях е условие за непризнаване на правото за възстановяване на данъчния кредит. Неизрядността към бюджета от страна на доставчика рефлектира неблагоприятно върху получателя по сделката, без да е необходимо да се изследва неговата добросъвестност.

Констатациите в данъчно-ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното. Оборването им е в тежест на данъчнозадълженото лице.

Чл. 30 ЗДДС (отм.)

Чл. 77 ЗДДС (в сила от 01.01.99 г.)

Чл. 108, ал.8 ДПК

Решение № 9107/15.10.02 г. по а.д.2957/02 г. на ВАС I о.

Докладчик съдията Светлозара Анчева

6. Когато одържавеният имот е публична общинска собственост имотното обезщетяване чрез връщане на имота по ЗОСОИ е недопустимо. Административният орган или съдът могат да пристъпят към друг вид обезщетение.

Чл. 2, ал. 4 ЗОСОИ

Чл. 2, ал. 5 ЗОСОИ

Решение № 2855/26.03.02 г. по а.д. 8323/01 г. на ВАС, Ш о. Докладчик съдията Галина Христова

7. Недопустимо е обезщетяване по ЗОСОИ, когато искането за това е направено след определения в закона срок.

Юридическата същност на преклузивния срок се изразява в заличаването на определени права, за упражняването на които се отнася срокът. Само законодателят има право да възстановява изтекли преклузивни срокове.

Чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ



Чл. 209, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 11 ЗВАС

Решение № 9113/15.10.02 г. по а.д. 2224/02 г. на ВАС, III о. Докладчик съдията Ваня Пунева

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница