Списание „Адвокатски преглед брой 5-6 от 2003 г
Изтегляне 0.85 Mb.
|
IV. 1. Обикновено авторите у нас се задоволяват да отбележат, че вземането на кредитора трябва да предхожда увреждащото действие на длъжника с третото лице, за да бъде приложена разпоредбата на ал.1; ал.3 намира приложение, когато действието предхожда възникването на вземането. Не се посочва обаче изрично, кое точно вземане на кредитора се има предвид, но от обстоятелството, че авторите като синоним на “възникване на вземането” ползват “придобиване на качеството кредитор”, както и от обстоятелството, че обикновено за поясняване на приложението на ал.3 е в употреба примерът за бъдещия длъжник-заемател, които преди сключването на договора за заем продава имота си на трето лице с намерение и у двамата бъдещият кредитор да бъде лишен от надлежно обезпечение за вземането си за връщане на заетата сума, следва да се заключи, че авторите приемат като разграничителен критерий за приложението на ал. 1 и 3 именно моментът на пораждане на вземането за престиране и постигане на облигационния резултат едновременно с придобиването на качествата кредитор и длъжник по облигационното отношение - източник на задължение. Посоченото разрешение не е чуждо и на авторите, поддържащи, че за възникването на облигационните и потестативни права, свързани с неизпълнението или развалянето на договорите, е необходимо осъществяването на тези именно юридически факти.5 2. В подкрепа на гореизложеното становище на авторите необходимо е да бъде отбелязано и следното: а) Всъщност, както вече бе изяснено, проблемите за съотношението между предписанията на ал. 1 и 3 на чл. 135 ЗЗД във връзка с възникването на вземането, за обезпечаването на което се провежда отменителният иск (извън безспорното приложение на ал.3 при очаквано бъдеще пораждане на облигационното отношение), се поставят за разрешаване при вземания, възникнали или само поставени в действие от факта на неизпълнението, уредени в чл.79 и сл. ЗЗД - изпълнение с обезщетение за забавата, обезщетение вместо изпълнение, разваляне с реституция на престациите и обезщетение за вредите и пр. Напротив, безспорно е, че провеждането на Павловия иск преди настъпила изискуемост на вземането (понастоящем не е спорна, както при действието на чл.140 ЗЗД/отм./, допустимостта на иска преди настъпила изискуемост)6 се осъществява по реда на ал.1. б) По аргумент от противното, щом като разпоредбата по ал.3 съставлява изключение от общото предписание по ал.1, то следва, че ал.1 намира приложение при всички казуси за провеждане на отменителния иск за обезпечаване на всички вземания за постигане на облигационния резултат, съответно всички облигационни и потестативни вземания във връзка с неизпълнението, независимо от това, дали увреждащото действие, осъществено по време на съществуващото облигационно отношение, е настъпило преди или след факта на неизпълнението; ал.1 не съдържа каквото и да е разграничаване относно предпоставката “знание за увреждането” в зависимост от това, дали действието на длъжника с третото лице предшествува или е следващо факта на неизпълнението. в) Едновременно с пораждането на облигационното отношение се предоставя на кредитора и обезпечителната функция на длъжниковото имущество за осигуряване действителното постигане на облигационния резултат, както и правните възможности по чл.134 и 135 ЗЗД, за привеждането на които в действие във връзка със защитата на кредитора е достатъчно застрашаването на неговите интереси както от бездействието на длъжника да осъществи свои права с оглед увеличение или запазване на имуществото му, така и от предприети от него действия, осуетяващи или затрудняващи удовлетворението на кредитора чрез постигане на облигационния резултат, съответно на правните последици на облигационните и потестативни права, свързани с неизпълнението. Тази обезпечителна функция на длъжниковото имущество с иманентно присъщите й косвен и Павлов иск остава непроменена от създаването на облигационното отношение до неговия край, поради което остават непроменени и предпоставките за провеждането на тези искове независимо от това, дали (що се отнася до отменителния иск) увреждащото действие на длъжника с третото лице е осъществено преди или след факта на неизпълнението, респ. на развалянето на договора. Гореизложеното се потвърждава и от обстоятелството, че неизпълнението се определя като действие в развитието на облигационното отношение и не съставлява правопроменящ облигационното отношение юридически факт, какъвто от гледище на ЗЗД е напр. договорът за прехвърляне (цесия) на вземане и поемане на задължение по чл. 99-102 ЗЗД. Напротив, неизпълнението изисква само разрешаването в рамките на облигационното отношение на появилите се проблеми във връзка с неосъществен изцяло или отчасти във временно, количествено или качествено отношение облигационен резултат чрез осигуряване на възможности за късно изпълнение с обезщетение за забавата, доколкото то все още е възможно и е в интерес на кредитора, или за разпределение на тежестите между участвуващите страни относно необходимото обезщетение за причинените от неизпълнението вреди на основание принципите на договорната отговорност.7 Ето защо, независимо от това, дали ще определим съобразно застъпените тези в решенията, цитирани в раздел I, юридическият факт на неизпълнението като пораждащ или само поставящ в действие облигационните и потестативните права на кредитора, свързани с неизпълнението, обезпечителната функция на имуществото на длъжника, поставена в действие още с пораждането на облигационното отношение, остава непроменена; остава непроменена и предпоставката “знание за увреждането” за провеждането на Павловия иск по реда на ал.1 на чл.135 ЗЗД. г) Авторите разглеждат материята по глава VII на общата част на ЗЗД като предназначена да осигури чрез своето приложение защитата на интересите на кредитора относно неговото удовлетворение, изразяваща се в запазване на длъжниковото имущество, служещо в своята цялост като обезпечения на всички вземания на кредитора по дадено облигационно отношение. Едно от правните средства, предоставено на кредитора за осъществяване запазването на имуществото, е Павловият иск по чл.135 ЗЗД. От друга страна успешното провеждане на отменителния иск с връщане в имуществото на длъжника на имота, който той е отчуждил със знание, че се увреждат чрез предприетото от него действие интересите на кредитора относно неговото удовлетворение, или с намерение да се постигне действително увреждане, поставя за разрешаване проблеми от интерес не само за длъжника, но преди всичко за третото лице, с което длъжникът е осъществил увреждащото действие, т.е. поставя се в крайна сметка за разрешаване конфликт между имуществените интереси на кредитора и на третото лице, за разрешаване на който следва да се намери разумния баланс между тези интереси. При това този конфликт се поставя преди всичко при възмездни увреждащи действия, при които третото лице е изразходвало средства за придобитото имущество; при безвъзмездно придобиване третото лице с връщане на полученото в имуществото на длъжника не губи нищо, защото нищо не е престирало.8 Що се отнася до имуществените интереси на длъжника, законодателят също е намерил за необходимо да бъдат те защитени до съответната степен независимо от това, че чрез успешното провеждане на отменителния иск в крайна сметка длъжникът не губи нищо с връщане на актива, предмет на увреждащото действие, в неговото имущество, т.е. възстановява се неговото съдържание такова, каквото е било преди осъществяването на увреждащото действие. От тази гледна точка в търсенето на разумния баланс на интересите на кредитор, длъжник и трето лице и тяхната защита ще установим следното: За защита на интереса на кредитора законодателят е предоставил правните възможности за обявяване на относителната недействителност на увреждащите тези интереси действия на длъжника и третото лице чрез провеждане на Павловия иск по чл.135 ЗЗД. В защита интересите на длъжника, третото лице и на всяко друго последващо трето лице-приобретател на предмета на увреждащото действие (изр.3 на ал.1 на чл.135 ЗЗД) законът указва всички предпоставки за уважаване на отменителния иск да бъдат установени съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса по чл.127 ГПК от кредитора-ищец (качествата кредитор, длъжник и трето лице; вземането, което подлежи на обезпечаване с оглед удовлетворението на кредитора, с надлежно установяване на момента на неговото възникване; същността на увреждането на интереса на кредитора; знанието, съответно намерението за увреждане у длъжника и третото лице) длъжникът и третото лице могат, и то ако желаят, да осъществят защитата си чрез процесуални възражения и възражения по същество; третото лице има и защитата по чл.88, ал.2 ЗЗД във връзка с чл.114, ал.1, б.”а”, абз.2 ЗС, която, макар и да не препятствува предявяването и провеждането на Павловия иск, запазва действието си при неуспешно проведен иск от кредитора. Очертах в общи линии съотношението между законово осигурената защита на задължително участвуващите като процесуални субекти страни, за да обоснова следните изводи от значение за разрешаване на проблемите за съотношението между двете алинеи на чл.135 ЗЗД, само загатнати или бегло мотивирани в т.2 и 3 на раздел І, а именно: Проблемите, породени от търсенето на разумния баланс между интересите на участвуващите в производството по отменителния иск в приложението на разпоредбите на ал. 1 и 3 се свеждат всъщност до един единствен относно разграничителния критерий за установяването на “знанието за увреждане”, съответно “предназначаването (намерението) за увреждане” при осъществяване на увреждащото действие у длъжника и третото лице; всички останали предпоставки на иска са едни и същи и по двете алинеи. Именно с оглед защитата на кредитора чрез иска по чл.135 ЗЗД достатъчно е при осъществено увреждащо действие на длъжника еднолично или с третото лице при наличието на породено облигационно отношение с вземане на кредитора и задължение на длъжника за престиране наличието на “знание за увреждане” у длъжника, а у третото лице при възмездно действие; при безвъзмездно действие неговото знание (или незнание) е без значение, поради което за кредитора не съществува задължение да го установява и доказва. Щом като знанието за увреждането е достатъчно да бъде установено с оглед защитата на кредитора и, съответно, неустановено с оглед защитата на длъжника и на третото лице при възмездно увреждащо действие във връзка с удовлетворението на кредитора за облигационния резултат, толкова повече това знание за увреждането е достатъчно и при обезпечаване чрез отменителния иск на облигационните права на кредитора, свързани с факта на неизпълнението, респ. развалянето на договора, тъй като не съществува каквото и да е различие в знанието за увреждане в зависимост от това, дали то се отнася до съзнаване за накърняване интереса на кредитора по неговото удовлетворение чрез облигационния резултат или чрез произтичащите от договорната отговорност негови сурогати, включително и за реституиране на престациите със или без обезщетение за претърпени поради неизпълнението вреди. И в единия и в другия случай длъжник и трето лице трябва да имат знание за увреждане интересите на кредитора, надлежно установено от този последния в неговата необходима пълнота, т.е. не само знание, че чрез предприетото действие преди неизпълнението се затруднява или осуетява удовлетворението на кредитора във връзка с осъществяването чрез надлежно изпълнение на облигационния резултат, но и знание, че в случай на неизпълнение ще бъдат накърнени интересите на кредитора за удовлетворение по облигационните и потестативни вземания, свързани с неизпълнението. Не успее ли кредиторът да установи това знание в този обем и съдържание, защитата на интересите на длъжника и третото лице ще бъде осъществена чрез отхвърлянето на отменителния иск. Усилената защита на интересите на длъжника и третото лице чрез задължаването на кредитора да установи предназначаването на тяхното увреждащо го действие за постигането на действително възпрепятствуване (осуетяване) или поне затрудняване удовлетворението му за едно бъдеще, още невъзникнало вземане по едно очаквано облигационно отношение като източник на задължение, е основателна и оправдана. Достатъчно е в тази насока да се отбележи, че по време на осъществяването на действието на бъдещия длъжник с третото лице или на самостоятелно действие на длъжника като едностранно волеизявление, което има като правна последица намаляване на имуществото му, вземане, което да бъде обезпечавано с имуществото на бъдещия длъжник не съществува в правния мир; той по начало може да се разпорежда с имуществото си както намери за добре при осигурена от закона свобода (автономия) на волята му и също така по начало тези разпоредителни действия, стига да са действителни и законосъобразни, се защитават от закона. Поради това всеки настоящ кредитор, който провежда отменителния иск за действие на длъжника, осъществено преди пораждането на облигационното отношение, придало му качеството кредитор, трябва да установи злата воля на длъжника и на третото лице, предприели действието единствено с цел да увредят интереса на бъдещия кредитор за неговото удовлетворение по вземането му. Да се разпростре и да се изисква кредиторът да установява тази зла воля, осъществена само от длъжника или от него и третото лице по време на съществуващо облигационно отношение между кредитора и длъжника, надлежно манифестирано в правната действителност, е безспорно несъстоятелно от правна гледна точка с оглед необходимостта кредиторът да получи действителна закрила за обезпечаване на вземането си чрез запазването на целостта на длъжниковото имущество, без да се накърняват същевременно и интересите на длъжника и третото лице. д) На мнение съм, че очертаните в предната б.”г” проблеми за търсене и обосноваване разграничителния критерий между разпоредбите на ал.1 и З на чл.135 ЗЗД не биха били изяснени в необходимата пълнота, ако не се очертае същността на “знанието” и “намерението за увреждане” с оглед тяхното доказване в процеса по провеждането на отменителния Павлов иск. Както е известно, “знанието” (“познанието”) от философско-гносеологична гледна точка е възприемане и запаметяване на обективната действителност в съзнанието на човека, което съзнание от своя страна се определя като висша степен в развитието на човешката психика. Това означава, че осмисляне на знанието като правна категория, т.е. осъзнаването на знанието за даден факт от действителността, необходим за разрешаването на дадено правоотношение, се свежда винаги до съответен психически процес, обусловен от наблюдаването и възприемането на заобикалящата ни действителност. От гореизложеното следва, тъй като психичният процес не винаги има външна изява, че по начало в процеса подлежат на доказване тези факти на действителността, които при нормално възприемане от човек с нормална психика създават у него съответното съзнание за тези факти. Разбира се, в случай на манифестиране на знанието и възприемането му чрез тази външна изява от околните, на доказване в процеса ще подлежи това външно изявено знание чрез свидетелски показания. Макар че ищецът-кредитор има на разположение всички доказателствени средства за установяване на знанието, доказването на знанието за увреждане чрез преки доказателствени средства е изключение, защото изключително рядко интересуващото ни знание се манифестира пред околните; напротив, в преобладаващото мнозинство от казуси по чл.135 ЗЗД и страни и съд трябва да се задоволят с косвени доказателствени средства (индиции) и предположения, градени въз основа на посоченото по-горе нормално възприемане на факти от действителността от човек с нормална психика.9 Докато при “знанието за увреждане” не е необходимо кредиторът да установява субективното отношение на длъжник и трето лице в която и да е от формите на вината в гражданско-правен смисъл (достатъчно е да се установи, че длъжникът и третото лице съзнават увреждащия ефект на предприетото от тях действие), то при “действие, предназначено да увреди кредитора” по смисъла на ал.3, кредиторът следва да установи намерение за постигане на действително увреждане, т.е. да установи субективното отношение на длъжник и трето лице към предприетото с цел увреждане удовлетворението на кредитора; това субективно отношение несъмнено следва да бъде изразено в пряк умисъл за увреждане. Или, за успешното провеждане на отменителен иск по ал.3 кредиторът е още повече затруднен, отколкото при “знанието за увреждане”, да установи с косвени доказателства (индиции) този пряк умисъл, тази зла воля, това намерение действително удовлетворението на кредитора да бъде осуетено или, най-малкото, затруднено. Ето защо следва да бъде споделено разбирането на ВКС,10 че при ал.3 на чл.135 ЗЗД “предметът на доказване по своето естество е такъв, че съдът е трябвало да изгради своето убеждение върху цялостното поведение на договорящите преди сключване на сделката, която уврежда кредитора”. Или, в заключение, следва да определим като законосъобразно становището, че разграничителният критерий между алинеи 1 и 3 на чл.135 ЗЗД е моментът на осъществяване на увреждащото действие на длъжника, еднолично или с третото лице, а именно след или преди пораждането на облигационното отношение като източник на задължение по смисъла на ЗЗД, глава II. Всички увреждащи удовлетворението на кредитора действия за всички негови вземания, възникнали едновременно с облигационното отношение като източник на задължение, или впоследствие породени или само поставени в действие от неизпълнението в зависимост коя от тезите по трите решения на ВКС, цитирани в раздел І, ще предпочетем, са предмет на Павловия иск, предявен, проведен и решен съобразно разпоредбата на ал.1, стига действието на длъжника и на третото лице да е осъществено след пораждането на облигационното отношение. Всички увреждащи удовлетворението на кредитора за всички негови вземания действия, осъществени преди пораждането на облигационното отношение, са предмет на отменяване по реда на ал.3 на чл.135 ЗЗД. БЕЛЕЖКИ 1) В статията “вземане” е ползувано и като синоним на “субективно право”, “право на вземане”, “претенция” (“притежание”), предпоставени от облигацията като обвързаност между кредитор и длъжник на основание облигационното отношение. 2) Ташев Р., Теория на тълкуването, 2001 г., стр.250 и сл. 3) Вж. напр. Апостолов Ив., Облигационно право, част първа, Общо учение за облигацията, 1947 г., стр.448; решения на ВКС: №581 от 1910 г.; №27 от 1936 г.; №49 от 1941 г., всички на I г.о. 4) Вж. решения на ВКС: № 739 от 1933 г.; № 649 от 1937 г. на I г.о. 5) Срв. напр. Кожухаров Ал., Облигационно право, Общо учение за облигационното отношение, 1994 г., книга първа, стр.12; книга втора, стр.122. 6) За подробности вж.: Апостолов Ив., ц.с., стр.487; Кожухаров Ал., ц.с. книга втора, стр.122; р. № 663/69 и р. № 1562/82 г. на I г.о. ВС. 7) В този смисъл Апостолов Ив., ц.с., стр. 226. 8) Вж. Апостолов Ив., ц.с., стр.482. 9) Срв. Апостолов Ив., ц.с. стр.492. 10) Р.№ 345 от 30.05.1999 г. на II г.о. ВКС. Решения на Висшия адвокатски съвет 1. В заседанието си от 06.06.2003 г. Висшият адвокатски съвет, след като обстойно се запозна и обсъди проблемите и трудностите, които изпитва сп. “Адвокатски преглед”, единодушно Р Е Ш И: Апелира към всички адвокатски съвети и колеги от страната да вземат дейно участие като предлагат идеи, изразяват становища, изпращат материали, поставят свободно всички проблеми, които считат за значими, с оглед обогатяване съдържанието на сп. “Адвокатски преглед”. Указва на Председателите на адвокатските съвети от страната, лично да се ангажират за осъществяване на горното. 2. В заседанието си от 27.06.2003 г. Висшият адвокатски съвет след взе следното Р Е Ш Е Н И Е: Недопустимо е съвместяването на адвокатската професия с друга такава. Поради това не е възможно адвокат, редовно вписан в списъка на адвокатска колегия, да бъде записан и фигурира като вещо лице – експерт в списъците за вещи лица, водени към Окръжните съдилища в страната. Адвокат, притежаващ квалификация и специални познания в дадени области, и желаещ да бъде вписан в списъка за вещи лица и участва в съдебни и досъдебни производства в качеството си на такъв, следва предварително да се отпише от адвокатската колегия, в която е вписан. Среща на Регионалния съвет на адвокатските колегии в Югоизточна Европа По указания на Генералната дирекция по правни въпроси на Съвета на Европа (СЕ) бе организирана среща на Съюза на адвокатските колегии на Турция и се проведе на 10 – 11 април в Анкара, Турция във връзка с Програма за сътрудничество, с цел укрепване на законодателството през 2003 година. Разглеждаха се проблеми, залегнали в програмата като: - Създаване на Център за общо обучение (СТС) на Регионалния съюз на адвокатските колегии на единадесет страни от Югоизточна Европа (Албания, България, Босна, Сърбия, Македония, Черна гора, Молдова, Румъния, Турция, Хърватска и Косово). - Мястото, където ще бъде Центърът се гласува от представителите на отделните колегии. С висшегласие се прие Центърът да бъде в Анкара, Турция. Представителите на колегиите от Турция показаха обстановката, която ще подсигурят за нормалната работа на Центъра. - Определи се и процент на участниците в Центъра и провежданите от него мероприятия, съобразно броя на адвокатите в отделните колегии. - Разгледа се и проблемът за достъпа на адвокати при трансгранични дискусии в светлината на европейското споразумение за трансмитиране на молбите за правна помощ и директивата на ЕС за правна помощ. В тази връзка се постави и проблемът за “адвокати без граници”, т.е. за възможността чуждестранни адвокати да пледират вън от страната, на която са граждани. Изказаха се различни становища. - Постави се и въпросът за финансирането на работата на Центъра, кой и как ще го поеме. Направиха се различни предложения в този аспект. - Направиха се и съобщения за отношения между адвокати и администрации, адвокати и съд и т.н. - От представителите на адвокатите от България се заяви, че поради предстоящото гласуване на нов закон за адвокатите, допълнително ще се изразят конкретни становища по различни проблеми, съобразно отношението на закона към конкретните проблеми. Ръководители на срещата бяха Роберто Лампони, директор на Генерална дирекция “Правно сътрудничество” и адв. Ален де ла Бретеш от Франция. През времетраенето на срещата не се появиха сериозни и остри разногласия между представителите. На срещата Висшият адвокатски съвет бе представен от Михаил Банев, негов член. Участие на Съвета на съветите на европейските адвокатски колегии На 26 юни 2003 г. в гр. Краков (Полша се състоя заседание на Комитета за страните от Централна и Източна Европа при Съвета на съветите на европейските адвокатски колегии, посветено на организационни въпроси. Наред с това на семинар на същия комитет кратка реч произнесе г-жа Йоранта Иманек-Дереш, министър, началник на канцеларията на президента на Полската република, свързана с разширяването на Европейския съюз. Във връзка с това бяха изнесени доклади от г-н Джон Фиш (Ирландия), предишен председател на ССЕАК, за опита на един ирландски адвокат върху отражението на влизането в Европейския съюз върху практиката, и от г-жа Сабина Клос-Тюлиъс от представителството на Европейската комисия в Полша, за предизвикателствата при прилагането на придобивките на общността в Полша. Бе изнесен и доклад от г-н Мачей Шпунар, адвокат от Катовице, на тема "Ролята на адвокатите в досъдебното производство". На следващия ден се състоя заседание на Постоянния комитет на ССЕАК. В дневния ред бяха включени въпроси на админисрацията, доклади и съобщения за спешни въпроси (за конкуренцията, за разширяването на Европейския съюз, Европейския ден на правосъдието на 24 октомври 2003 г., европейската процедура за поканата за плащане и уреждане на споровете за малка стойност, за данъка върху добавената стойност за правните услуги, за петиция на френските адвокатски колегии относно изпирането на пари) и кратки доклади (за дружественото право, наказателното право, за свободното движение на адвокатите, за юристите на предприятията, за изпирането на пари). На заседанието бяха представени адвокатските съвети на страните-членки на Европейския съюз, които са редовни членове на ССЕАК, и адвокатските съвети на страните - кандидатки за членки на Европейския съюз, които имат качеството на наблюдатели. Между последните е и Висшия адвокатски съвет, представляван от г-н Александър Караминков, бивш негов председател. В правните списания Представляват интерес следните статии от последните книжки на юридическите списания: - Сп. Изтегляне 0.85 Mb. Сподели с приятели:
|