Списание „Адвокатски преглед брой 9-10 от 2002 г
Изтегляне 0.76 Mb.
|
| Възможноста за оттегляне на подадена жалба е уредена в чл. 125, т. 3 ДПК. С писмено заявление данъчният субект, инициирал процедура по обжалване, разполага с възможност да оттегли подадена жалба. Компетентният орган с решение (в административния етап) или с определение (при съдебен контрол) ще прекрати процедурата по обжалване, като препис от акта се изпраща на заинтересуваното лице. Признанието подпомага постановяване на законосъобразно решение по данъчния спор.
За разлика от гражданския (чл. 125 ГПК) и наказателния (чл. 414ж НПК) процес, данъчният процес не може да завърши със спогодба (споразумение). Двустранните договори, макар и одобрени от съда, по силата на които страните си правят взаимни отстъпки, за да разрешат възникнал помежду им спор, са непознати на данъчното право. Властническият метод при регламентацията на публичноправните отношения изключва договора като възможност за уреждане на данъчни правоотношения. Затова в данъчния процес е невъзможно приложение на чл. 192, ал. 5 ГПК. В данъчното право императивността е правило (чл. 176, чл. 204, чл. 161 ДПК), а малкото изключения са изрично предвидени (чл. 165, ал. 2 или чл. 177, ал. 1 ДПК). Производството по данъчни дела при различни хипотези може да бъде спряно от съда, пред който делото е висящо. Така се стига до важаща през известен период от време забрана за съда и страните в данъчното производство да извършват процесуални действия. 6. Няма да се спирам подробно на всяка една от възможностите, предвидена в ГПК. По приложението им е натрупана безпротиворечива съдебна практика, отразена в пленумни постановления и тълкувателни решения на Върховния касационен съд, която е приложима и в данъчния процес. Възобновяването на спряно съдебното производство по данъчни дела се подчинява на общите процедурни правила. Съдебният акт, по силата на който се продължава разглеждането на данъчния спор, не подлежи на контрол, защото не попада в категорията на актовете, посочени в чл. 213 ГПК. Възобновяването не уврежда правата на участващите в съдебното данъчно производство, а напротив – подпомага бързото произнасяне по обжалвания данъчен акт. До прекратяване на данъчното производство се стига, когато наследството се получи от държавата по реда на чл. 11 ЗН. Сливането на качествата кредитор и длъжник в едно лице поражда пълно правоприемство, при което продължаването на данъчното производството се обезпредметява. Без значение е дали наличното имущество е достатъчно да погаси цялото публично задължение или покрива част от него. Държавният финансов интерес се удовлетворява дотолкова, доколкото е стойността на полученото наследство. Изложеното дотук разкрива многообразието от възможни хипотези. Все по-сложни стават съдебните казуси по данъчни дела. Не бива да се допуска противоречиво прилагане на процесуалните норми, за да се избегне противоречивост на съдебни решения по сходни дела. Приложното поле на § 21 от Преходните и допълнителните разпоредби на ДПК има съществено практическо значение. Доброто познаване на процедурните правила в ДПК гарантира законосъобразното постановяване на съдебни актове по данъчни дела. 1. Вж С. Павлов, Наказателен процес на Република България, Обща част, Сиби, С., 1999 г., с. 177 и сл. 2. Вж О. Герджиков, Коментар на Търговския закон, книга втора, Дружество с ограничена отговорност, Алиена, С., 1994 г., с. 648.
Място, роля и значение на военните съдилища в борбата с престъпността в органите на националната сигурност - Веселин Пенгезов, полковник, член на Военно-апелативния съд (Доклад, изнесен от полк. Пенгезов, съдия във Военно-апелативния съд, на Националното съвещание на военните съдии в Република България по проблемите на военните съдилища при провеждането на съдебната реформа и реформата на Въоръжените сили на 18.10.2002 г. в Боровец.) I. Историческа справка Повече от 120 години обществото в България е възприемало безрезервно съществуването на военните съдилища. Първоначално те са били обособени в самостоятелна система с отделно законодателство. Подсъдни са им били всички дела за престъпления, извършени от военнослужещи. С Указ № 135 на Президиума на Народното събрание (в. “Известия”, бр. 25/27.03.1951 г.) в отдел П на Военно-съдебния закон е създадена нова глава П-А – “Военен съд и прокуратура при Министерството на вътрешните работи”. В подсъдност на тези съдилища са предадени делата за извършени престъпления от военните и приравнените лица от войските при МВР и служителите от ведомството на същото министерство през време на службата, както и на запасните офицери за извършени от тях военни престъпления. На тях стават подсъдни и делата за престъпления, извършени от граждански лица с посочените по-горе категория лица от системата на МВР. През 1952 г. е приет НПК (в. “Известия”, бр.11/ 05.02.1952 г.), който в част Седма, глава XXIV, регламентира особени правила по производството пред военните съдилища (вкл. и тези при МВР) и който отменява съответните текстове от Военно-наказателния закон, касаещи подсъдността при военните съдилища. През 1956 г. с измененията на НПК (в. “Известия”, бр. 12/10.02.1956 г., бр. 90/09.11.1956 г.) е променена подсъдността по делата пред военните съдилища. Премахва се военният съд при МВР, а подсъдните му дела преминават отново към военните съдилища. Отменени са и съответните текстове от Военно-съдебния закон, а думата “Военно-наказателен закон” във всички закони и укази се заменя с “Наказателен закон”. По този начин, запазвайки самостоятелното съществуване на военните съдилища, за пръв път от създаването им тяхната структура и компетентност се регламентират не от специални материалноправни и процесуалноправни норми, а с НК и НПК, понастоящем Глава XIII от НК и Раздел II от Глава XX от НПК. Разширяват се правомощията на военните съдилища, като в тяхна компетентност се предават и делата за извършени престъпления от волнонаемни служители, работници и сътрудници на МВР, офицери и сержанти от други министерства и ведомства. Със Закона за изменение и допълнение на НПК (ДВ, бр. 109/1993 г.) бе премахната подсъдността на военните съдилища спрямо лица от състава на Националната полиция. При допълнителна законодателна промяна (ДВ, бр. 50/1995 г.) подсъдността спрямо тези лица бе отново възстановена. Мотивите на законодателя за тази стъпка бяха, че военно-правораздавателните органи са установили традиция в тази област и са с богат професионален опит по отношение разследването и решаването на дела за престъпления, извършени от лица от състава на Националната полиция. Аргумент за това решение бе и констатираната неподготвеност при решаването на подобен род дела от цивилните правораздавателни органи, довела до неоправдано бездействие и отсъствие на окончателни резултати по правораздавателната дейност. Резултатът, показан през този период, бе в ущърб на обществото, тъй като или разследването по изпратените дела не бе провеждано, или то не бе всестранно и пълно поради липса на специализирани знания на нормативните актове, регулиращи дейността на националната полиция. В крайна сметка при възстановяване на подсъдността се оказа, че около 80 % от делата, изпратени по компетентност, са върнати обратно на военно-правораздавателните органи, без по тях да са извършени необходимите следствени действия или да е постановен съдебен акт. Като пример от тази неудачна законодателна промяна би могло да се цитира ч. н. д. № 140/2002 г. на Военно-апелативния съд, от което е видно, че на 11.05.1994 г. по описа на Районна прокуратура – Бяла Слатина е образувано дознание № 749/94 г. срещу неизвестен извършител (въпреки наличието на данни за преките извършители) за това, че на 08.03.1994 г. в сградата на МВР – РПУ – Бяла Слатина е причинил лека телесна повреда на Огнян Илиев Петков – по чл. 131, т. 2 предл. 1, във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК. Дознанието е възложено на помощник следовател от РСС – гр. Мездра. От него са проведени няколко повърхностни и незадълбочени следствени действия по разпит на свидетели. През 1996 г., въпреки указанията на прокуратурата за изпращане по компетентност на делото на Военна прокуратура в гр. Плевен, това не е сторено. Със заключително постановление от 25.11.1999 г. на помощник- следователя от РСО – Мездра делото е приключено с мнение за прекратяване поради изтичане на погасителната давност за наказателно преследване. Едва на 14.12.1999 г. делото е изпратено по компетентност на Плевенската военноокръжна прокуратура и след преценка на доказателствените материали по делото е образувано ново по друг текст от закона, съответстващ на обективните факти. Със закона за изменение и допълнение на НПК (ДВ, бр. 70/99 г.), считано от 01.01.2000 г., подсъдността на военните съдилища бе ограничена значително. На цивилните съдилища бяха предоставени за разглеждане всички престъпления, извършени от военнослужещите и лицата от органите на Националната сигурност с изключение на военните престъпления по глава ХШ от НК и общите престъпления, извършени от тях при или по повод изпълнение на службата или на възложени служебни задачи. Поради това се стигна до неоправдано за сегашния момент разтоварване на военните съдилища и прекомерно натоварване на цивилните съдилища, които и без това са претоварени. Независимо от всичко военно-правораздавателните органи продължиха със същия професионализъм да разглеждат делата съобразно законоустановената им компетентност и да постановяват актове, ползващи се с твърде висок кредит на доверие в обществото. П. Състояние на престъпността в органите на Националната сигурност Престъпността в органите на Националната сигурност следва да се разглежда и оценява от гледна точка на състоянието, структурата и динамиката й в определен период от време. Това налага да се отчете работата на военните съдилища през периода от последната промяна на подсъдността 01.01.2000 г. до 01.09.2002 г. А. Състояние на престъпността: през отчетния период в обслужваните от военните съдилища райони срещу служители от органите на националната сигурност са решени дела както следва: в Софийския военен съд – 379 н. о. х. дела; в Пловдивския военен съд – 114 н. о. х. дела; в Сливенския военен съд – 44 н. о. х. дела; във Варненския военен съд – 160 н. о. х. дела и в Плевенския военен съд – 104 н. о. х. дела. Процентното изражение на разгледаните и решени дела срещу лица от състава на органите на националната сигурност спрямо общия брой решени дела в съответните съдилища е, както следва: Софийски военен съд – 30 % , Пловдивски военен съд – 13,3 % , Сливенски военен съд – 7,8 % , Варненски военен съд – 23,6 % . Общо осъдени лица: Софийски военен съд – 112 лица, от които служители на органите на сигурността 108 лица и 4 граждански лица, извършили престъпление при различни форми на съучастие; Пловдивски военен съд – 112 лица; Сливенския военен съд – 53 лица; Варненски военен съд – 133 лица и Плевенски военен съд – 93 лица. Б. Структура на престъпността. Анализът показва, че през отчетния период на съд са били предадени и осъдени лица за престъпни посегателства срещу различни обществени отношения – за престъпления против личността, против собствеността, против дейността на държавните органи и обществени организации, престъпления по служба, престъпления против отбранителната способност на републиката и др. При съпоставяне на качествените признаци на различните престъпления и извършителите се установява, че като дейци преобладават лица от сержантския състав. Показателите през отчетния период сочат на осъдени лица по длъжност както следва: Софийски военен съд – 40 офицери, 63 сержанти и 5 лица от гражданската администрация на ведомствата; Сливенски военен съд – 15 офицери, 35 сержанти и 3 лица от гражданската администрация; Варненски военен съд – 23 офицери, 107 сержанти и 3 лица от гражданската администрация и Плевенски военен съд – 15 офицери, 73 сержанти и 5 лица от гражданската администрация. В. Динамика на престъпността През отчетния период 01.01.2000 г. – 01.09.2002 г. в обслужваните от военните съдилища райони се отчита тенденция на увеличение на броя на делата през 2001 година спрямо предходната с подсъдими от органите на Националната сигурност и на броя на осъдените лица от тези органи. Констатира се и увеличение на извършените престъпления от посочената категория лица след стесняване подсъдността на военните съдилища от 01.01.2000 г. в сравнение с предходните периоди. В подкрепа на този извод е броят на решените дела във Варненския военен съд – през 1995 г. – 16 н. о. х. дела; 1996 г. – 45 н. о. х. дела; 1997 г. – 60 н. о. х. дела; 1998 г. – 67 н. о. х. дела; 1999 г. – 55 н. о. х. дела; 2000 г. – 61 н. о. х. дела и 2001 г. – средата на 2002 г. – 99 н. о. х. дела. Прави впечатление, че преобладаващият брой лица по решените дела са осъдени за престъпления против личността – по чл. 131, т. 2 НК за причиняване на различни по характер и степен телесни увреждания, в някои случаи довели и до смъртен резултат. Успешната борба с престъпленията е невъзможна без познаване на причините и условията, способствали за тяхното извършване. Анализът им води до извода, че причините могат да бъдат групирани в няколко групи по видове престъпления. В отделните групи причините за тях са сходни или еднакви: 1. Най-голяма е групата от извършени престъпления, известни като “полицейско насилие” – по чл. 131, ал. 1 т. 2 НК. Анализът на причините за полицейското насилие показва, че най-често срещаната причина е незачитане телесната неприкосновеност на гражданите, желание да се демонстрира превъзходство, стремежът да се наложи волята на полицейския служител по престъпен начин. В отчетния период, който съвпада и с възлагане на полицейските служители на дознателски функции, се забелязва особено обезпокоителна тенденция на силно завишаване на броя на случаи на полицейско насилие с цел изтръгване на самопризнания от заподозрени или уличени лица. Най-честите случаи са на нанасяне на побои в полицейски управления с цел да бъдат принудени лицата да признаят извършени от тях престъпления. Тази тенденция е силно обезпокоителна предвид обстоятелството на големия брой жалби от полицейско насилие, подадени от български граждани в Европейския съд по правата на човека в Страсбург и оттам – увеличаване броя на делата, по които България е осъдена (пример: дело по жалба № 41488/1998 г. от Аня Великова срещу Република България; дело Асенов и други срещу България, решение от 28.10.1998 г.). Друга причина, която е довела до извършване на престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 2 НК е неоправдано високото самочувствие на служители на МВР, породено от заеманите длъжности и заживяването с мисълта, че са ненаказуеми. Налице са случаи на неправомерна употреба на физическа сила, довело до причиняване на телесни повреди при изпълнение на задълженията им при осигуряване на обществени ред. 2. Втората група причини е свързана с неизпълнение на задължения, произтичащи от нормативни актове от различен ранг, като целта е извършването на безпринципна услуга на познати или близки. Най -често срещаните случаи от този тип са свързани с нарушения на “Инструкцията за работа със заявителските материали” при незавеждане на такива материали. Други са при несанкциониране на водачи на МПС, извършили нарушения на правилата за движение и подлежащи на задължителна санкция. Има случаи на неизпълнение на задължения по служба с цел осуетяване и непровеждане на оперативно-издирвателни мероприятия при отнети МПС, случаи на злоупотреба със служебно положение, довели до изтичане на информация за предстоящи полицейски акции. 3. Друга група причини е ниското правно съзнание на служители от органите на сигурността, които извършват заради услуги на свои познати документни престъпления – изготвяне на актове за ПТП с цел същите да бъдат използвани за получаване на застрахователни обезщетения. 4. Голям е броят и на делата, водени за престъпления срещу собствеността, при които служители на МВР вършат кражби и грабежи с цел лично облагодетелстване по престъпен начин. Със завишена степен на обществена опасност са деянията, извършени при използване на служебното положение, като предметът на кражбите е в големи размери (н. о. х. дело № 14/2000 г. на Пловдивския военен съд). 5. Последната група причини е свързани с немарливото изпълнение на служебни задължения, произтичащо от чувството за ненаказуемост. С особена степен на обществена опасност са тези дела, при които вредните последици се изразяват в бягство на задържани лица било от полицейските управления, било от местата, в които се изпълняват мерки на процесуална принуда “задържане под стража” или се изтърпява наказание “лишаване от свобода”. Този анализ на причините за извършване на отделните престъпления става възможен в резултат на стриктното спазване при правораздавателната дейност на военните съдилища на разпоредбите на закона по чл. 82, т. 4 НПК, като по всяко конкретно дело в мотивите на съдебните актове се излагат съображения в тази насока. Считаме обаче, че това не е достатъчно за предотвратяване на престъпленията, извършени от служители на органите на Националната сигурност, тъй като не е предвидена сигнална функция на съда. Ето защо, предлагаме при бъдещи законодателни промени да е налице регламентация по тези въпроси при констатираната необходимост да се активизира тази дейност, с цел предотвратяване на престъпленията във Въоръжените сили и военизираните ведомства. Ш. Значение на военните съдилища в борбата с престъпленията и другите правонарушения в органите на националната сигурност Неотменна задача в персонално и институционно отношение е била постоянното повишаване нивото на професионалната подготовка на всеки съдия и на военните съдилища като цяло, с оглед постигането на главната цел – качествено и в разумен срок правораздаване при добра защита на правата на гражданите. Същевременно в своите съдебни актове, допълнителни разяснения и указания Военно-апелативният съд е полагал грижи за уеднаквяване на съдебната практика на военните съдилища относно приложението на закона и наказателната политика. Към настоящия момент кредитът на доверие към актовете на военните съдилища в органите на националната сигурност е все още висок. Ето защо, е налице необходимост не само от запазване на подсъдността, регламентирана в Глава XX, Раздел П от НПК, но и от нейното разширяване. Дейността на органите на вътрешната сигурност е пряко и непосредствено свързана и с обществените отношения, свързани с отбраната и въоръжените сили на Република България. За това и по отношение на регламентиране на тяхната дейност са налице актове – Закон за Министерството на вътрешните работи, Закон за специалните разузнавателни средства, Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България и Уставите на Въоръжените сили, Инструкция за патрулно-постовата дейност на Националната полиция, Инструкция І-219 за организация на дейността на НСГП за охрана и контрол на държавната граница на Република България, в които като принципи на управление са утвърдени централизмът и единоначалието. Това е намерило легален израз в разпоредбите на чл. 4, т. З от Закона за Министерството на вътрешните работи. Касае се за дейност на въоръжени формирования, окомплектовани с личен състав, оръжия, бойна и друга техника, имущество и средства за управление, които следва да се подчиняват на строги правила при тяхното функциониране. Като се има предвид, че една от основните дейности на органите на сигурността е борба се престъпността чрез разкриване и предотвратяване на престъпления и участие в разследването им по предвидения в закона ред, следва изводът, че тази дейност може да се извършва единствено и само чрез строго съблюдаване на актовете, регламентиращи тази дейност. Същевременно борбата срещу правонарушенията и престъпленията, извършени от тези органи, може да се извършва към настоящия етап единствено от независимите от тях органи на военно-правораздавателната система, които са неделима част от единната правораздавателна система в страната. Военните съдилища са в състояние без допълнителни щатни бройки и без допълнителни средства да поемат разглеждането на делата за всички престъпления, извършени от военнослужещи и служащи в МВР. По този начин ще се избегне сегашната процедура, предвиждаща разследващият орган и разследваното лице да са от едно и също ведомство, и ще се осъществи ефективно правораздаване от лица с необходимия професионален ценз и изискван за съответната длъжност професионален стаж – първоинстанционното производство се осъществява от военен съд, приравнен на окръжен съд. На това становище са всички съдии от военните съдилища в страната. Нещо повече, наложително е военнослужещите и полицейските служители не само да бъдат субекти на наказателна отговорност пред военните съдилища, но и да бъдат обект на засилена защита от тях. Когато военнослужещите или служителите от органите на националната сигурност са обект на посегателства при изпълнение на служебните им задължения, наказателната отговорност на подсъдимите се осъществява от общите съдилища. Предвид на тяхната претовареност същата отговорност се оставя за неопределено време напред и на практика се осъществява бавно или въобще не се осъществява. Вътрешният ред и сигурност в страната налагат тези дела да се разглеждат ускорено, а това е възможно засега само от военните съдилища. Като пример за бързина и ефективност на разглеждане на делата пред военните съдилища може да послужи фактът, че през отчетния период над 90 % от образуваните дела са решени в тримесечен срок. И като заключение, считаме за необходимо да посочим, че военните съдилища не са ведомствено обвързани с Министерството на отбраната или Министерството на вътрешните работи. Те са специализирани по материя наказателни съдилища, неделима част от съдебната система на Република България и до настоящия момент са изпълнявали в срок и съобразно законоустановената компетентност функциите си по правораздавателната дейност в страната. Ликове на първи български юристи. Т. Теодоров - С.С.Бобчев Един подвижен исполин! Той беше подвижник – исполин в магистратурата и адвокатурата. Исполин в държавния, политически живот, исполин в обществеността. Подобни ликове са рядкост у нас. Рядкост в миналото, рядкост и в настоящето. Дано грядущето поколение бъде по-честито. Той беше рожба на своята среда и епоха. Тази среда и епоха бяха го създали, развили и калили, издигнали на високо по всички линии на нашия живот, във всички области. Тогаз не беше настанал момента за диференциация на силите и за специализация на общественото и професионално служение. Трябваше да се борави в разни области. Теодоров имаше в своята външност нещо особено характерно. Блондин, с червеникаво-руса коса, неговият мек и ясен поглед, неговото своеобразно, за свято и приветливо държане, неговият енергичен жест, в известни моменти на витийски увлечения ставаше величествен, повелителен – всичко това свидетелствуваше за дълбоко вложения от Провидението в неговото битие огън за служител на един свещен народен олтар. През всичката си жизнена деятелност Теодоров беше отечествен служител. Искрен, предан, неизменен, неотслабващ служител на най-високите копнежи и ламтежи на най-благородното българско дело, на народните идеали, на народното единство. Той се появи като изневиделица на родния небосклон. Той завзе своето място в началото на нашия нов, свободен, обществен и политически живот. Завладял това място с достойнство, той не го изпусна през цял живот. ІІ Роден в Елена (1860), възпитан в къщи при строга дисциплина на трудов живот, упътван от родителски грижи и благословии в посока на постоянно трудолюбие, прибраност, будност и неотслабван стремеж към високи достижения, потопен и в практическия казан на селското трудово домакинство, Теодоров, откак завършва първоначално и прогимназиално образование в Еленското, доста уредено за времето си училище, се озовава в Габрово. Габровската Априловска гимназия се славеше по това време като добре уредена и поставена на учебно равнище както добрите руски гимназии и френски лицеи. Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|