Списание „Адвокатски преглед брой 9-10 от 2002 г
Изтегляне 0.76 Mb.
|
|
Днес съществува една фирма с 3000 адвокати, две с над 2000 екип и над 12, чиито състав е с по над 1000 адвокати . Уорд Бауър заяви през 2000 г., че най-малко две адвокатски фирми вече наближават числен състав от по 5000 адвокати и че е възможно в не много далечно бъдеще да видим фирма с 10 000 адвокати . 2. Причини за разрастване “Малкото е красиво” . Разрастването на адвокатските фирми започна, когато в Англия със Закона за компаниите от 1967 г. беше премахнато ограничението за не повече от 20-членен състав. Оттогава и досега това разрастване непрекъснато продължава. Причините, поради които фирмите се разрастват - както преди, така и сега, са главно следните: a. Нарасналото търсене на адвокатски услуги и особено на корпоративни правни услуги поради глобализацията на бизнеса и увеличения рисков мениджмънт. В периода между 1970 г. и 1985 г. общото търсене почти се е утроило. b. Нарасналият брой на важните спорове. c. Правните отношения стават по-сложни и изискват по-голямо разнообразие от специалисти, професии и местонахождение на офисите. d. Необходимостта да се задържат разрастващите се клиенти. Политиката на многонационалните компании за намаляване броя на фирмите, които ползват по света . e. Ръстът на вътрешнофирменото адвокатско съсловие. f. Усилията на адвокатите да разнообразят своите отговорности посредством създаването на пълен “комплект” от специалисти обясняват нарасналата вертикална интеграция . g. Адвокатските фирми наподобяват, “подражават” на своите разрастващи се клиенти. h. Философията, че “голямото е красиво”. В днешно време много фирми спорят какви са идеалният размер и критичната маса за тях: дали трябва да се разрастват междунационално или да се въздържат от нарастване, като останат независими и наблегнат на качеството. Моето мнение е, че големината няма значение - клиентите търсят честни и компетентни адвокати, професионалисти, които да разрешат техните проблеми независимо от това в каква структура работят. 3. Начини на глобализация Фирмите осъществяват глобален обхват по различни начини, и в частност посредством: a. Създаване на клонове
Водещите фирми в света не са постигнали съгласие относно начина, по който да реагират на глобализацията. “Бейкър и МакКензи” (Baker & McKenzie) със своето присъствие в 35 страни и системата си на франчайзинг е вероятно единствената действително глобална адвокатска фирма. “Клифорд Чанс” (Clifford Chance) е прототип на глобализацията посредством поглъщане (Roger & Wells, Punder Valhard). Голям брой водещи световни фирми (Shearman & Sterling, Skadden Arps, , Cleary Gottlieb, Davis Polk, White & Case, Sullivan & Cromwell ) са се разширили извън граница посредством основаването на чуждестранни клонове. Някои от най-добрите фирми (Cravath Swaine, Slaughter & May) просто работят заедно с местните фирми . Досега са станали само няколко трансатлантически сливания (по-скоро поглъщания, отколкото сливания) . Много от правените напоследък опити са претърпели неуспех главно поради съществуващите между САЩ и Обединеното Кралство различия в доходите на партньорите, в системите на заплащане и системите за финансиране на фирмите. Броят на такива сливания през следващите години ще се увеличи. В Европа има няколко проекта за “континентализация” и проекти за пан-европейско присъствие посредством мрежи или филиали, всичките ръководени от пет-шест лондонски адвокатски фирми. 4. Безпрепятствено разрастване За всяко животно, предмет, институция или система съществува един оптимален предел, извън който не бива да расте . Въпреки грандиозния ръст на големите фирми през последните десетилетия, предположението, че този ръст е безпрепятствен, не отговаря на истината и съществува мнение, че дните на това непрекъснато разрастване са преброени. Главните пречки за растежа на адвокатските фирми са следните: a. Приходите или бюджетът. b. Умението за вербуване на квалифицирани съдружници. c. Трудно поддържане на обща и съгласувана фирмена политика. d. Трудно осъществяване на качествен контрол. e. Противоречие на интересите – един от най-критичните въпроси в правната етика. . По-добро ли е голямото? Размерът не е решаващ за успеха. В Обединеното Кралство например освен “Магическият кръг” , съществува една малка група от средноголеми (според стандартите на Обединеното Кралство) фирми, които се превръщат в мощни организации. Наричат ги “Златния кръг” и дейността им е твърде успешна. Отличителни черти на тези фирми са: съсредоточаване върху дадена област или полета на дейност, качествено ръководство, наличие на повече адвокати от най-високо ниво, а също така и прагматичното съзнание , че не могат като цяло да вземат връх над “Магическия кръг” и да консултират най-крупните клиенти по най-големите дела . 5. Прогнози “Quid vesper ferat incertus est” “Планирането на бъдещето няма със сигурност да обвърже нашите потомци.
Някой беше казал, че е трудно да се прогнозира, особено да се прогнозира бъдещето. Освен това е трудно да се обобщава нещо, което може да е така многообразно, като “адвокатската професия”, а също и да се прави прогноза за нещо, което да е приложимо както към фирма с 2000 адвокати, така и към един самостоятелно практикуващ адвокат. Все едно да говориш за тенденциите в търговията, като искаш те да се отнасят за малката квартална бакалничка и големия търговски център. И все пак моите прогнози за най-близкото бъдеще на правото и адвокатската професия са следните: A. За законите Ще продължи уеднаквяването и съгласуването на търговското законодателство. Ще се увеличат усилията подобни на онези, които бяха предприети преди доста време от UNCITRAL, UNIDROIT, ALI и други подобни институции. a. Децентрализация на законите и широко навлизане на недържавни действащи лица в международното право. Глобализацията поражда множество децентрализирани законодателни процеси в гражданското общество независимо от националните държави . b. По-тесни взаимовръзки между “икономическите закони” и човешките права за по-справедлива световна справедливост . c. Техниката - едно помощно средство, влияе върху създаването, използването и прилагането на законите. Законът става произведена стока за широко потребление. d. Увеличаване на рисковите операции на компаниите , което ще наложи по-голямо търсене на правни услуги и по-дейно отношение от страна на адвокатите. e. Нарастващо преобладаване на общото право, методите на общото право и на английския език при международните сделки .
B. За правните услуги a. Голяма нужда от адвокати с международен опит, владеене на чужди езици, познаване на културата на страните и правната им система . Концепцията за “европейски адвокат” и “международен адвокат” се превръща в реалност.
c. Скоростни услуги. Скоростта – един от днешните идоли, ще характеризира също юридическото обучение и услуги. Докато една книга по право бъде публикувана, често тя вече ще е остаряла. d. Нови изисквания от страна на вътрешнофирменото адвокатско тяло. Правните отдели на корпорациите непрекъснато ще налагат бюджетни ограничения, ще упражняват контрол върху случаите, ще изискват периодични отчети и ще следят за подобната дейност на фирмите.
f. Клиентите ще изискват по-евтини, но въпреки това по-качествени услуги, което ще снижи стойността на извършваната работа и ще я прехвърля към фирми с повече ресурси и опит. g. Необходимост да се преустрои организацията на правните услуги, като вниманието се съсредоточи върху градивността на решенията и начините за обслужване на клиентите. Фирмата на новия век ще бъде пъргава, бърза и отзивчива . C. За адвокатските фирми a. Около 50 глобални фирми, съществуващи съвместно с регионални и локални фирми и самостоятелно практикуващи адвокати, така че клиентите винаги ще имат избор . b. Търговските фирми ще се консолидират още повече; заелите своя ниша или “бутикови” фирми ще се множат чрез пъпкуване, средно големите фирми (това е относително понятие) ще намаляват. Ще се увеличат сливанията, принуждавайки съдружниците по същия начин, както и конкурентите, да повишават доходността, да въвеждат по-твърди средства за управление, да променят традиционните йерархични правила и същевременно да делят съдружничеството, да подхождат внимателно към противоречията между поколенията, да изтласкват на заден план неприсъщата им дейност . c. Същността на съдружничеството ще избледнее, докато фирмите все повече ще бъдат управлявани като корпорации . d. Рационално управление. Стратегическо използване на човешките и финансови ресурси. Повишаване ефикасността на действията и назначаване на професионални мениджъри и консултанти. e. Повишаване на хиперспециализацията в най-закътаните положения на закона. Някои фирми вече отхвърлят схващането за пълно обслужване наведнъж (с един удар) с оглед превръщането им в специализирани и диференцирани фирми . f. Промяна на регламента за съдружничество. През последните десет години изискващото се време за повишение като съдружник беше удължено, т. е. отношението на присъединените партньори към съдружниците се е увеличило. g. Що се касае заплащането, ще се набляга повече върху възнаграждения за продуктивност и осигуряването на клиенти (“ядеш каквото си хванал”), отколкото на системата за уравниловка или заплащане според ранга (“спънат ход”) . h. Конкуренцията ще се усили както сред международните фирми, така и сред местните фирми, обхващайки счетоводители и другите служители, предоставящи професионални услуги; ще се наблюдава конкуренция при назначаването на нови служители, както и конкуренция вътре в самата фирма. i. Ефикасно противопоставяне срещу известни конкуренти . j. Голямото е не винаги хубаво, хубаво е качественото. Качеството ще надделее над големината. Клиентите ще стават все по-осведомени и критични в избора си. Да си глобален, ще е по-малко решаващо, отколкото да си най-добрия . V. Трудности на днешния ден Бих искал да се спра също на някои трудности, пред които ще се изправи адвокатската професия в глобализирания свят на 21-ви век. 1. Мултидисциплинарни дейности (МДД) Някои, особено Големите пет счетоводни фирми защитават тезата, че МДД способства конкуренцията и че обществото е по-добре обслужвано от структури, работещи по системата “с един удар”. МДД обаче може да изложи на опасност основополагащите принципи на адвокатската професия, в частност независимостта, конфиденциалността, лоялността и избягването на конфликт на интересите и може да е в ущърб на интересите на обществото и държавата. Мултидисцплинарните дейности (МДД), особено между адвокати и счетоводители, не са възможни поради факта, че двете професии имат неподлежащи на сравнение задължения. И в двата случая трябва да има независимост, но счетоводителите трябва да бъдат безпристрастни – като съдиите, докато адвокатите по определение са предубедени (защитник, застъпник на едната страна) . Съветът на Адвокатските Колегии и Юридическите Дружества (CCBE) в своите резолюции от 1992 г. и 1999 г. и Американската Асоциация на Адвокатите (ABA) в резолюцията си от 2000 г. отхвърлят МДД. Европейският Съд (ECJ) реши, че забраната за МДД от страна на Холандската Адвокатска Колегия е валидна, тъй като защитава основоположните ценности на професията. Скандалът Енрон-Артър Андерсен показа, че мултидисциплинарната дейност на адвокати-счетоводители е неприемлива - не само с цел да бъде защитена независимостта на адвокатите, но и за опазване на безпристрастността на счетоводителите. 2. Професионализъм срещу комерсиализъм Миналият 20-ти век стана свидетел на това как човекът на морала бе заменен от човека на икономиката и физиологията, а адвокатската професия със сигурност не е изключение от тази тенденция. Прогресивният ръст на някои фирми променя техния облик. Изчезва непринудеността, губи се колегиалността, отстъпват на заден план понятията “независимост” и “служба на обществото”, а законите на разрастването влизат в противоречие с представата за “изпълнена с достойнство пасивност в очакване на клиенти . В наше време адвокатската професия изживява криза. Много адвокати са раздвоени между това да бъдат професионалисти и да бъдат бизнесмени, а много смятат, че адвокатът е просто друг вид бизнесмен, който продава своите услуги. Между адвокатите се наблюдава растяща тенденция за подчинение на сегашния комерсиализъм. За съжаление, за твърде много от днешните адвокати натрупването на богатство е станало преобладаваща цел на професионалния им живот, като незначителна е отговорността и енергията, които отдават за служба на държавата и обществото или за работа ‘pro-bono’ в името на нуждаещите се . Международната Асоциация на Адвокатите - МАА (IBA) съзнава, че стремежът към комерсиализъм, означаващ прекомерно и неправилно поставяне на ударението върху печалбата, без оглед на професионализма, е несъвместим с ролята на адвоката и трябва да бъде обезоръжаван. МАА (IBA) реши, че адвокатите трябва да извършват услугите си по етичен, независим, ефективен и високо квалифициран начин, избягвайки комерсиалността и държейки на професионализма . 3. Професията трябва да остане единна Адвокатската професия се характеризира със съблюдаване на кодекса от етични принципи. Етиката определя основната същност на адвоката и формира облика на адвокатската професия. Пиеро Каламадри казва, че “само където адвокатите са независими, съдиите могат да бъдат безпристрастни”. За адвокатите в големите юридически фирми, които все повече наподобяват бизнес-предприемачи, е по-трудно да съблюдават традиционните етични принципи – независимост, безкористност, избягване на конфликти на интересите, отколкото за останалите адвокати. Към независимост и безкористност по-лесно се придържа самостоятелно практикуващият адвокат, който се занимава с малки неща за голям брой отделни клиенти, отколкото на адвокат, който работи в крупна структура, обслужваща многонационални компании, които са основен източник на приходите за големите юридически фирми, чиито инвестиции също са големи. Конфиденциалността по-трудно се спазва при мултидисциплинарната дейност, контролирана от членове на други професии. Случаите на конфликт на интересите нарастват пропорционално на големината на фирмата. Някои смятат, че традиционните ценности на професията са старомодни и по-скоро се отнасят за съдебните адвокати и че трябва да бъдат смекчени за бизнес-адвокатите. Истината е, че МДД, китайските стени, конфликтът на интересите, заплащането посредством акции и други подобни оказват влияние главно върху големите комерсиални фирми. Това може да доведе в края на краищата до разцепление на професията, до разрив между комерсиалните и некомерсиалните адвокати, между адвокатите, работещи в големи структури, и самостоятелно практикуващите адвокати и т. н. Така не може. Професията трябва да остане единна. Двата сектора на адвокатската практика са взаимно допълващи се, всеки един има полза и се нуждае от съдействието на другия. Самостоятелно практикуващият адвокат има нужда от приноса на големите фирми за техническия и технологичен напредък, от помощта, която те оказват на адвокатските организации, и подкрепата, която дават на професионалното съсловие като цяло с техните връзки и власт. Големите фирми се нуждаят от самостоятелно практикуващите адвокати като основа, върху която се крепи същността на професията, за затвърждаване на нейните ценности и за участие в защита на социалните нужди и човешките права. Отделните групи като резултат от едно разцепление на професията значително ще страдат в своята изолация V. Изводи “Бъдещето не е в ръцете на съдбата, а в нашите” Начинът, по който ще решим тези проблеми, ще даде облик на професията през 21-ви век. Адвокатите на 21-ви век са длъжни да играят по-активна роля във формиране на бъдещето. Глобализацията предоставя много възможности за по-добро обслужване на клиентите и обществото, но тя създава също и трудности. Аз мисля, че адвокатите могат и трябва да бъдат професионалисти, като се придържат към ценностната същност и основополагащите принципи на професионализма. Светът на 21-ви век има нужда от адвокати-професионалисти повече от всякога. Нищожните съдебни решения - Асен Запрянов, адвокат от Пловдив Нищожността на постановено съдебно решение е основание за атакуване на решението пред по-горната инстанция (чл. 218б, ал. 1 б. “а” ГПК). За разлика обаче от другите два основни случаи при обжалването (недопустимост и неправилност на решението – чл. 218б, ал. 1 б. “б” и “в” ГПК), при които неподаването на жалба в законоустановения срок санира порочното решение, нищожното решение, без само по себе си да е правно нищо, не е годно да породи присъщите на влезлия в сила съдебен акт правни последици. Срещу него може да се възрази инцидентно, но то може и да бъде атакувано с иск по чл. 209, ал. З ГПК.1 I. В доктрината и практиката винаги е било прието, че едно съдебно решение е нищожно, когато: а) Решението е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда (например съдебен спор, подлежащ на разглеждане от окръжен съд, е бил разгледан и решен от районен съд); б) Решението не е подписано. Ако се касае до колективен съдебен състав, решението ще бъде нищожно, ако не е подписано от болшинството от членовете на състава. Ако то е подписано от болшинството членове, волята на съда е вече решение, а полагането на пропуснат подпис може да стане и след обжалването му (решението е незавършено, а не нищожно); в) Когато постановеното решение е неразбираемо и волята на съда не може да се изведе дори и чрез тълкуване (чл. 194 ГПК).2 Има и случаи, в които самият закон предвижда нищожност на съдебно решение поради нарушаването на определена законова норма (чл. 75, ал. 2 ЗН). Според цитирания текст извършването на делбата без някого от сънаследниците (съотв. съсобствениците) на имота води до нищожността й изцяло. Не е нищожна обаче делба, извършена и с участието на несобственик на делбения имот – такава делба е само незаконосъобразна и може да бъде атакувана по реда на чл. 231 ГПК, ако е пропуснат срокът за обжалване на решението.3 При получаване на дял от имота от страна на несобственик по делбата, постановеното решение не би могло да се противопостави на съсобствениците до този момент. Поради транслативното (прехвърлително) действие на делбата прехвърлянето на несобственик на вещта с такова съдебно решение не е нищожно, след като то не може да се противопостави на действителните собственици до изтичане на давностните срокове по чл. 79 ЗС. II. Преди реформата в ГПК (със ЗИДГПК – ДВ, бр. 124/1997 г.) и в доктрината, и в практиката беше прието, че постановяването на съдебно решение при нарушаване на повелителна правна норма води до нищожността му.4 Нещата се промениха след 1.IV.1998 г., от когато са в сила измененията в ГПК (ДВ, бр. 124/1997 г.). Възприето бе становището, че “...Противоречието на решение със свръхповелителни норми по нашето право не прави решението нищожно...” 5 Тази промяна се обяснява с отпадането на института “Преглед по реда на надзора” (чл. 225-230 ГПК – отм.) - извънреден способ за атакуване на влезли в сила решения, при които според тогавашната редакция на чл. 207, б.”а” ГПК (отм.) можеше да се атакува влязло в сила решение, което противоречи на закона. Обаче и при въведеното триинстанционно разглеждане на делата се запази като извънреден способът за отмяна на влезлите в сила решения (чл. 231-236 ГПК). 6 Мисля, че е уместно наред със запазените основания за прогласяване нищожност на съдебни решения, които са основания от процесуално естество, да се предвиди и възможността за инцидентно възразяване за нищожност или прогласяването й по реда на чл. 209, ал.З ГПК при допуснато нарушение на повелителна правна норма. Във връзка с това при евентуално изменение и допълнение на ГПК би могло да се допълни съответно чл. 231, ал.1 ГПК с ново основание за отмяна, формулирано в нова буква “и”: “Когато решението е постановено в нарушение на повелителна правна норма”. III. Нищожното съдебно решение, както и нищожната сделка може да бъде начало на владение за себе си и фактът на такова владение, продължило повече от периодите по чл. 79 ЗС, да доведе до санирането на пороците им. Отпадане на нищожността е визирано и при хипотезата на чл. 76 ЗН (спр. ТР № 72/1985 на ОСГК на ВС). Особен случай при постановяване на нищожни решения е този, при който такова решение е постановено по административни съдебни производства, при които не е била прогласена нищожността на обжалван нищожен административен акт. Имаме предвид както случаите на такъв акт, издаден в нарушение на чл. 184, ал. 1 ЗТСУ (отм.), така и случаите на индивидуални административни актове, издадени от кметове на райони (в градовете с районно делене) вместо от кмета на общината. 1) Разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ЗТСУ (отм.) предвижда правомощията на кмета на общината да бъдат делегирани на негов заместник по строго формален ред – чрез съгласуването на прехвърлянето на тези правомощия с министъра на РРБ, като въз основа на това съгласуване се издаде решение за прехвърляне правомощията на заместник-кмета на общината на основание на решение на Общинския съвет. Не е достатъчно сам кметът на общината да е предоставил тези свои пълномощия по териториално устройство на заместник-кмет или на кмет на район. 7 Разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ЗТСУ (отм.) намира приложение и когато кметът на общината отсъства продължително и е издал заповед за заместване през този период от определен заместник-кмет по реда на чл. 44 ЗМСМА (ДВ, бр. 77/1991 г.). Въпреки че и в този случай заместникът действа като кмет, ВАС приема, че ЗТСУ, макар и предхождащ ЗМСМА, е специален закон и прогласява за нищожни заповеди по териториалното устройство, издадени от заместник-кмет при горната хипотеза на заместване. 8 Има редица случаи на заварени положения, при които се прилага специалната разпоредба на чл. 184, ал. 1 ЗТСУ (отм.). Има обаче и случаи при действие на ЗУТ, когато цитираната специална разпоредба на ЗТСУ пак намира приложение, с което трябва да се съобразяваме. Имаме предвид случая на чл. 6, ал. З (ред. ДВ, бр.41/24.ІV.2001 г.) от предходните правила на ЗУТ. В ЗУТ и наредбите по устройство на територията липсва разпоредба, съответстваща на чл. 184, ал.1 ЗТСУ (отм.) Практиката ще покаже, дали в случаи, регламентирани от ЗУТ, ще намери приложение за заместването чл. 44, ал.1, т. 1 и 9 и ал. 2 ЗМСМА. 2) В практиката е изяснено, че при действието на ЗТСУ издадени от районни кметове вместо от кмета на общината териториалноустройствени актове се приемат за нищожни.9 По този повод в периодичния печат е било застъпено становище за възможна неконтролируемост на действията на заинтересувани лица по смисъла на закона, които безсрочно да подават жалби срещу такива актове, тъй като в административното право за жалбите срещу нищожни актове или решения не се предвижда давност.10 Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|