Списание „Адвокатски преглед брой 9-10 от 2002 г

Глобализация - "Адвокатски преглед"

Глобализация на законите. Глобализация на адвокатите. Глобализация на фирмите - Рамон Мюлерат, кавалер на ордена на Британската империя, адвокат в Барселона и Мадрид, Испания, адвокат към Парижкия апелативен съд

Нищожните съдебни решения - Асен Запрянов, адвокат от Пловдив

В сила ли е административният акт при липса на наемен договор с общината - Васил Цанков, доцент, доктор по право

Съдебно обжалване на индивидуални административни актове, издавани от митническата администрация - Кирил Груев, адвокат от гр. Видин

Същност на § 21 от Преходните и заключителни разпоредби на Данъчно-процесуалния кодекс - Здравко Славчев, асистент по финансово и данъчно право

Място, роля и значение на военните съдилища в борбата с престъпността в органите на националната сигурност - Веселин Пенгезов, полковник, член на Военно-апелативния съд
СТРАНИЦИ ОТ МИНАЛОТО

Ликове на първи български юристи. Т. Теодоров - С.С.Бобчев

Първи сборник с решения на районните съдии - Даниела Доковска, адвокат от София

В правните списания
СЪДЕБНА ПРАКТИКА

Върховен касационен съд - наказателна колегия

Върховен административен съд

Глобализация - "Адвокатски преглед"

Глобализация на законите. Глобализация на адвокатите. Глобализация на фирмите - Рамон Мюлерат, кавалер на ордена на Британската империя, адвокат в Барселона и Мадрид, Испания, адвокат към Парижкия апелативен съд

“Всяко поколение вярва, че живее в епохата на грандиозни промени,

1. Нов Свят

Като следствие на информационната революция, успоредната криза на капитализма и статизма, както и на разцвета на такива обществени движения като движението на свободната воля, човешките права, феминизма и екодвиженията, ние навлязохме в един Нов Свят .
2. Понятието “глобализация”

“Хората винаги обвиняват обстоятелствата за това, което представляват.

Сегашната глобализация е по произход икономическо явление , резултат от научно-техническото развитие и определени фактори, които са действали за либерализиране на търговията и освобождаването й от държавния контрол. Глобализацията на бизнеса е следствие от сливането на отдалечените национални пазари в един огромен световен пазар (глобално село ). Томас Фрийдман дава следното определение на глобализацията: тя е непреодолима интеграция на пазари, национални държави и технологии до степен, невиждана досега, и по начин, който дава възможност на лица, корпорации и държави да стигат до целия свят по-далече, по-бързо и по-евтино, отколкото когато и да е било.

Глобализацията обаче обхваща всички области на живота: икономиката, културата, религията, науката и дори престъпленията, а напоследък тероризма.

3. Исторически прецеденти

Италианският философ Вико твърди, че историята циклично се повтаря.

Глобализацията не е ново явление в историята. Имало е много опити за глобализация на света такъв, какъвто е бил навремето: Гърция, Александър Велики, Рим, Чарлз V, Наполеон и т. н.

Трудно е обаче да се намери в историята близък и сравним случай със сегашния Нов Свят, в който настъпват толкова бързи и всеобхватни промени. Можем да си припомним началото на неолита, откриването на огъня или колелото, печатарската преса на Вюртемберг, а в по-скорошно време парната машина, железниците, телеграфа или телефона . Ала някои от тях са твърде отдалечени във времето (неолитът, огънят, колелото), други пък не ознаменуват раждането на цяла една епоха (печатарската преса, железниците, телефонът).

4. Особености на съвременната глобализация

Настоящата глобализация е сравнима с предишните, но е с по-голям обхват и сила.

Даже някои от сравнимите събития, които съществено са променили хода на историята (напр. индустриалната революция), не са се случили за такъв кратък период от време. Докато индустриалната революция се е осъществявала на три вълни в течение на два века (тъй че някои не й признават името “революция” в смисъла на бърза историческа промяна), то за начало на днешния Нов Свят се счита падането на берлинската стена, а технологичната революция е факт за по-малко от петнадесет години.

От появата на съвременната национална държава страните са се лутали напред-назад между търсенето на по-тясна интеграция с останалия свят (глобализация) или оттеглянето в изолация и протекционизъм, докато местни групировки са се стремели към по-голяма автономия (локализация) . Независимо обаче от победите на глобализацията и локализацията, тяхното влияние досега е било слабо и нетрайно. Последните десетилетия на 20-ти век се отличават от по-раншните периоди с невиждано ускорение на глобализацията и локализацията и трайните промени, които са предизвикали. Ръстът на международната търговия и движението на капиталите е бил толкова бърз през първите десет години на 20-ти век, колкото и през последното десетилетие на същия век, на настоящия етап на глобализацията е от различен порядък най-вече поради растящия дял на експортираните днес стоки, технологичния напредък, промяната в състава на потоците от капитали и по-голямата роля на международните агенции, неправителствените организации и многонационалните корпорации .

5. Влияние на глобализацията върху икономиката

A. Глобална гледна точка

Глобализацията оказва влияние върху целия свят. Новата икономика е взаимообвързана и взаимодействаща. През последните десет години търговията е отбелязала двойно по-бърз ръст отколкото промишлената продукция. Цялата световна търговия (внос + износ) сега е 16 пъти по голяма, отколкото е била през 1950 г., докато целокупната продукция е само 6 пъти по-голяма.

Някои теоретици предричат, че глобализацията сама по себе си ще осигури изгода в бъдеще, тъй като прогресът зависи от повишаването на производителността и нововъденията, както и от стимулите, а тези две неща зависят от големината на пазара. Доколкото приемаме, че глобалният пазар е възможно най-големия пазар, то предпоставките за успешна международна търговия са налице.
Мнозина считат, че глобализацията е не само хубаво нещо, а и голям скок напред в историята, както и че тя ще утвърди човешките права, законността, етиката и съвместното управление навред по света . Истината обаче е, че бедността, войната и нарушаването на човешките права не са изкоренени и пророчествата за мир, напредък и по-справедливо разпределение на благата в Новия Свят остават несбъднати .

B. Локална гледна точка

Местни икономики, най-силно изпитващи влиянието на глобализацията, са тези на развиващите се страни. Те имат както полза, така и ущърб от преките чужди инвестиции (FDI). Тези инвестиции (FDI – ПЧИ) са станали за развиващите се страни главен източник на средства и са в размер, надвишаващ официалната помощ и заемите от международните банки . Сред основните причини за увеличаване на преките чужди инвестиции (FDI– ПЧИ) са: отварянето на пазарите в резултат на липсата на закони и регулиращи наредби; увеличаващият се натиск на конкуренцията, породен от глобализацията и технологичните промени. ПЧИ (FDI) са в основата на технологичния и “ноу-хау” трансфер, който е от съществено значение, особено за развиващите се страни, тъй като им дава възможност да бележат бърз технически напредък при ниски разходи, вместо да изразходват за това време и ресурси, започвайки от самото начало (de novo) .

Увеличилото се неравенство в заплащането е със сигурност крайъгълният камък на политическите трудности при глобализацията. Търговските наблюдатели са забелязали, че глобализацията дава възможност на Съединените Щати да произвеждат и изнасят стоки, които изискват сериозни средства и умения (напр. модерно телекомуникационно оборудване), а в замяна да внасят от развиващите се страни нескъпоструващи стоки, изискващи много труд (като обувки, да речем). Цената на това е, че работниците във всяка от страните могат да загубят. В Съединените Щати работниците могат да загубят своята работа вследствие на нарасналата нископлатена конкуренция, докато квалифицираните работници в Азия могат евентуално да са на загуба, когато изискващи квалификация стоки се внасят от Съединените щати.

6. Криза на глобализацията

С края на студената война се сложи край и на старото идеологическо разделение. На практика всички нации изразяват съгласие с наличието на глобални пазари. Ала започва да се шири едно по-упорито и неподатливо разделение, този път въз основа на техническия прогрес. Една малка част от планетата с около 15 % от цялото население на Земята осигурява всички технологични новости в света. Втора част, включваща може би половината от населението на света, е в състояние да приложи тези технологии в производството и потреблението. Останалата част, представляваща една трета от населението на света, няма никакво отношение към техническото развитие нито на местна почва, нито като приложението на чуждите технологии .

На съвременната глобализация с множеството й обещаващи изгоди току-що е положено началото. Но вече на глобализацията не се гледа като на някаква панацея. Мнозина поддържат схващането, че тя прави богатите по-богати, а бедните по-бедни . В това се крие причината за неотдавнашните демонстрации в Сиатъл, Прага, Женева, Барселона, Берлин и другаде .
Още преди 11 септември Джордж Сорос разбра, че развитието на една глобална икономика не се съпровожда от възникването на глобално общество. Основна единица на политическия и обществен живот си остава националната държава. Международното право и международните институции не полагат достатъчно усилия за предотвратяването на войни и ширещото се погазване на човешките права в отделни държави. Към заплахите за екологията не се подхожда по нужния начин. Световните финансови пазари са далеч извън контрола на националните и международни власти. Той добавя, че много други сфери не могат и не трябва да се ръководят само от пазарните сили, в това число най-важните неща в човешкия живот, започвайки от моралните ценности и стигайки до отношенията в семейството, от естетиката до интелектуалните достижения. Въпреки това, пазарният фундаментализъм постоянно се опитва да разшири своето господство в тези области под формата на идеологически империализъм. Според пазарния фундаментализъм на всички обществени дейности и човешки взаимоотношения би трябвало да се гледа като на сделка, като на договорни отношения, и да бъдат оценявани посредством един единствен общ критерии – парите. Дейността би трябвало да се регулира и направлява в колкото е възможно по-голяма степен от нищо друго досадно и натрапчиво, а единствено от невидимата ръка на стремящата се към максимални печалби конкуренция. Нахлуването на пазарната идеология в области далеч извън бизнеса и икономиката има разрушително и деморализиращо влияние върху обществото. Но пазарният фундаментализъм е придобил такава мощ, че всякакви политически сили, които дръзнат да му се противопоставят, са обвинявани в сантименталност, нелогичност и наивност. Истината обаче е, че самият пазарен фундаментализъм е наивен и нелогичен. Дори ако оставим настрана по-сериозните морални и етични въпроси и съсредоточим внимание само върху икономическата област, ще видим, че идеологията на пазарния фундаментализъм е напълно и непоправимо пропукана. Да го кажем по-просто: ако на пазарните сили им бъде дадена пълна власт, дори само на чисто икономическата и финансова арена, то те ще предизвикат хаос и могат накрая да доведат до крах на световната капиталистическа система.

7. Една по-добра глобализация

“Протестиращите (Сиатъл, Прага и т. н.) са прави, че
най-тежкият морален, политически и икономически въпрос на нашето време
е бедността в третия свят”

Стенли Фишер, бившият управителен директор на Международния Валутен Фонд , казва, че не всички критици на глобализацията трябва да се смятат за протекционисти и изолационисти, че много от атаките срещу глобализацията, отправяни към правителства, корпорации и международни институции, са обосновани и целят една “по-добра глобализация”. Той настоява развитите страни да вдигнат ограниченията върху търговията със селскостопанска продукция, които несправедливо отрязват развиващите се страни от световните пазари, и твърди също, че не трябва с лека ръка да се гледа на отправяната към водещите индустриални страни критика за възможността глобализацията да нанесе ущърб на трудовите права и околната среда.

8. Глобално управление

Реджиналд Дейл казва, че много от днешните проблеми (престъпност, болести, замърсяване на околната среда, дестабилизиране на капиталите) не се ограничават в рамките на националните граници и не могат да бъдат решени от отделните правителства. Самите граници стават все по-пропускливи в резултат на падащите икономически бариери, скоростта на съвременните комуникации и движението на капиталите, а също и поради възможността на многонационалните корпорации да действат практически навсякъде, където пожелаят. Като последствие, на традиционната национална държава, обвързана с дадена територия, й е все по-невъзможно да се справя с проблемите, засягащи нейните граждани. Международните институции полагат усилия в това отношение, но са подлагани на нападки поради липса на легитимност или неефикасност. Критиците както в бедните, така и в богатите страни атакуват съществуващите международни икономически и финансови институции, като Международния Валутен Фонд, Световната Банка и преди всичко тяхната легитимност, обществена отговорност и подотчетност.

Новият свят се нуждае от “глобално управление” - един нов, съвместен начин за уреждане на световните дела в отговор на масовите промени, предизвикани от глобализацията и бързия технически напредък. Но все още съществуват множество различни възгледи по отношение на това каква форма трябва да приеме “глобалното управление”. Предложенията варират от витаещи в облаците идеи за глобална демокрация до по-реалистични предложения за глобална обществено-политическа мрежа, групиране на правителства, международни организации, корпорации и гражданското общество за справяне с дадени икономически или екологични проблеми. Идеята не е за световно правителство, а по-скоро за създаване на едно допълнително, обществено подотчетно ниво за международно вземане на решения, стоящо над националните правителства . “Глобалното управление” ще охранява мира, човешките права и природните ресурси на планетата, ще регулира конкуренцията и осигурява отсъствието на дискриминация.

II. Глобализация на законите

“Само когато светът стане достатъчно цивилизован,
за да спазва обещанията си,
може да имаме някакво международно право”

1. Законите: все още вътрешнодържавен въпрос

Макар търговията и много други връзки между хората вече да действат на глобално ниво, законодателството в голяма степен все още си остава местен, вътрешнодържавен въпрос и явно се усеща липсата на глобални закони .
Световният пазар е оприличаван с един нов Див Запад - система, в която съществуват стотици различни законови положения, които широко се разискват, но твърде често и безпрепятствено надделява силата .

Рос Харпър, бивш президент на Международната Асоциация на Адвокатите (IBA) , казва по отношение на глобализацията на законите, че юристите имат предвид две неща. Първото се отнася до законовата уредба и решаването на споровете, а второто касае глобализацията на законите или посредством уеднаквяване, или чрез признаване на решенията и присъдите, издадени от чуждестранните юрисдикции.

2. Унификация на законите

“Съвместимостта налага съгласуване на противоречията” .

С усложняване на връзките между хората, простиращи се далеч извън националните граници, законите все повече се глобализират посредством съгласуване и дори уеднаквяване (унификация) .

Глобализацията упражнява натиск върху почти всички аспекти на съществуващата законова система, като например по отношение на приватизацията, банкрута, интелектуалната собственост, защитата на информацията и т. н., а напоследък и тероризма.

Съвременното международно търговско право се основава върху древния lex mercatoria, средновековен пазарен правилник, използван при международните търговски сделки като допълнение към тогавашните, често непълни търговски закони на отделните държави . Свидетелство за един съвременен lex mercatoria е склонността на съдилища и арбитражи взаимно да се опират на решенията на останалите, така че да се създаде един съгласуван образец на международно търговско право.

Кодификацията на международните закони отстрани много от рисковете, присъщи при осъществяването на международни бизнес сделки. Вярвам, че това скоро ще важи например и за електронната търговия. Европейският Парламент одобри Директива за електронната търговия (2000/31/EC). Въпреки че директивата важи само за предоставящите тази услуга, които са регистрирани в Европейския Съюз, а не се отнася за останалите извън него, тя е съставена с изключително внимание, за да се избегне несъвместимост и противоречие със законовите разпоредби в други части на света . Очаквам, че скоро ще се появят междунационални спогодби за електронна търговия, които по-късно ще бъдат оформени в многостранни международни договори.

Римският Институт за Унификация на Частното Право (UNIDROIT) работи именно върху законите за търговия на стоки. Комисията за Международно и Търговско Право към Обединените Нации (UNCITRAL), насърчава съгласуването и унифицирането на международните търговски закони (договорни спогодби за международна търговия на стоки, спогодби за международни полици, записи на заповед, арбитражи, електронна търговия и др.) . Конференциите в Хага помогнаха за поощряване на международните закони, а различни международни организации вече са отбелязали напредък в унификацията на законите за транспорта, издателските права и в областта на трудовото законодателство. Американският Правен Институт (ALI) (глобално международно гражданско процесуално право) и Европейският Съюз (директиви върху законите за потребителите и отговорността на производителите, за компаниите, банковото дело, електронната търговия, прането на пари и т. н., както и проектите за Европейски Граждански Кодекс) също имат особен положителен дял за съгласуване на законодателствата .

От правна гледна точка конвенциите на ЕС от Брюксел и Лугано и проекто-съглашението от Хага върху правосъдието и чуждестранните съдебни решения са важна крачка към глбализацията на законите . Европейската Конвенция, която предстои да бъде одобрена идущата година, ще придаде на Европа, в това число и на правораздаването, ново измерение.

3. Регулиране на морала в глобалния бизнес

Прилагат се също така специални закони и разпоредби, гарантиращи, че поведението на фирмите върху арената на глобалния бизнес е в рамките на възприетите морални и етични граници. Тук можем да споменем САЩ с техния Закон от 1977 г. за чуждестранната корупция., Организацията за Икономическо Сътрудничество и Развитие (OECD), директивите на Европейския Съюз (от 1990, 2001 и проект за трета) относно прането на пари и пр.

III. Глобализация на адвокатите

“Мисли глобално, действай локално” .

1. Мисия и функции на адвоката

Макар адвокатите да изпълняват множество функции , тяхната мисия в света има общ знаменател: те са защитници на правата и свободите на гражданите.

Адвокатската професия играе жизненоважна роля в съвременното общество и в социалната интеграция. Адвокатите изпълняват важна посредническа функция в обществото. Те казват на гражданите какво са решили властимащите (законодатели, съдии, правителство), а на властимащите казват какви са нуждите и желанията на гражданите . Освен това адвокатите неминуемо са в положението на защитници и радетели за разширяване на човешките права , както и на борци срещу корупцията, рушаща устоите на обществото .

2. Глобализация

“Нито адвокатите, нито фирмите са имунизирани
срещу влиянието на глобализацията” .

Глобализацията оказва пряко или непряко влияние върху всички адвокати. Ала измежду 4 милиона адвокати в света глобализацията непосредствено интересува предимно търговските фирми.

Въпреки че крупните фирми имат сравнително малък дял адвокати (през 1988 г. в САЩ само 9 % са във фирми с над 100 адвокати), те се ползват с голяма известност и влияние както сред професионалните среди, така и извън тях.

3. Големите Промени

Законите и правистите винаги вървят след социалното и икономическо развитие. Първо идва общественото или икономическо събитие и чак след това законодателят установява правилата, а не обратното. Първо Христофор Колумб е открил Америка и после са били провъзгласени законите за индианците, а не обратното . Днес обаче скоростта, която характеризира света, прави промеждутъка прекалено голям.

С все по-растящо темпо настъпват големи промени в света на правото и закона като следствие на техническия напредък, увеличения достъп до информация и разширяването на презграничните връзки между хората. Съдилища и адвокатски фирми могат да оперират без документация върху хартия .

Както и останалият свят, адвокатската професия е обект на съществени промени. Тя вече гради основите за появата на един съвсем различен вид правни услуги от тези, който сме свикнали да предоставяме .

4. Европейски адвокат, световен адвокат

Понятия като “европейски адвокат” и “международен адвокат” (адвокати, които са наясно с различните законодателства) стават все по-разпространени.

Практиката извън граница, затруднявана от различието на законовите системи, тяхната организация и функции, вече е урегулирана: а) на вътрешноевропейско ниво – чрез прилагането на следните директиви: Services Directive (77/249/CEE), Diplomas Directive (8948/CEE) и Establishment Directive (98/48/CE) ; б) на световно ниво – посредством GATS/WTO.

През 1997 г. президентите на Американската Асоциация на Адвокатите (ABA), на Съвета на Адвокатските Колегии и Юридическите Дружества на Европейския Съюз (CCBE) и на Японската Федерация на Адвокатските Организации (JFBA) привлякоха вниманието към основополагащите принципи за упражняване на адвокатската професия, признати в цял свят: добро образование и компетентност, независимост, ръководене от етичните норми, съзнание за отговорността към клиентите и държавните интереси .

IV. Глобализация на фирмите

1. Глобална стратегия

Фактът, че световната икономика се превръща в глобална, принуждава някои адвокатски фирми, особено търговските адвокатски фирми, да се разрастват и разширяват в глобален мащаб. Най-силен е натискът върху фирми, които нямат представителства в чужбина. Той се изразява в необходимостта тези фирми да създадат тесни връзки или да се слеят с чуждестранни, ако смятат да развиват глобална дейност, още повече че голяма част от бизнеса се върши на широки световни основа.